— Наистина доста си помислила — отбеляза Малъри.
— Да. Дори ми хрумна име. „Малки удоволствия“. Хората имат право да се поглезят от време на време. Бихме могли да предлагаме пакети услуги и съвместни промоции. Зная, че е твърде амбициозно, а и се познаваме едва от няколко седмици. Но вярвам, че ще се получи. Просто си помислете, преди да кажете „не“.
— Искам да видя къщата — каза Дейна. — Не съм доволна от работата си в библиотеката, а какъв е смисълът човек да работи, щом не се чувства удовлетворен?
Вълните на енергия и ентусиазъм, които струяха от Зоуи, бяха почти видими. Малъри би могла да изтъкне десетки разумни доводи защо тази идея е не само твърде амбициозна, а е налудничава. Но сърце не й даде да го направи.
— Не искам да развалям всичко, но съм почти сигурна, че ще ме повикат да се върна на работа в галерията. Всъщност, днес следобед се обади бившият ми шеф и ме помоли да отида при него утре, за да си поговорим.
— Е, това е страхотно. — Зоуи застана зад стола на Малъри и започна да прокарва ръце по косите й, за да усети тежестта и формата им. — Зная, че си обичала работата си там.
— Галерията е моят втори дом. — Малъри хвана ръката й. — Съжалявам. Идеята ти наистина е добра. И забавна, но…
— Не се тревожи.
— Хей. — Дейна махна с ръка. — Не забравяй за мен. Няма да се откажа. Утре ще ме заведеш да разгледам къщата. Може би ще измислим нещо само двете.
— Добре. Мал, да намокрим косата ти.
Чувствайки се твърде гузна, за да капризничи, стоически остана неподвижна, докато Зоуи я подстригваше.
— Ще ви кажа защо сутринта отидох в редакцията при Флин, с когото вече не разговарям.
Зоуи продължи да работи, слушайки разказа на Малъри за картината от галерията и убедеността й, че е от същия художник.
— Няма да познаете кой я е купил — продължи тя. — Джордън Хоук.
— Джордън Хоук? — почти изпищя Дейна. — По дяволите! Искам шоколад. Сигурно ти се намира някой.
— Имам малък запас в хладилника. Какъв е проблемът?
— Бяхме гаджета преди милион години. По дяволите, по дяволите, по дяволите! — не престана да повтаря тя, Докато отвори хладилника и намери две блокчета „Годайва“. — Запасът ти за спешни случаи е „Годайва“?
— Защо човек да не лекува най-тежките си депресии с най-добрия шоколад?
— Права си.
— Ходила си с Джордън Хоук? — полюбопитства Зоуи. — Сериозно ли?
— Беше преди години, когато бях млада и глупава. — Дейна разопакова единия шоколад и отхапа голямо парче. — Мъчителна раздяла. Той ме заряза. Точка. Глупак, копеле, нищожество. — Отново отхапа. — Вече се чувствам по-добре.
— Съжалявам, Дейна. Ако знаех… Е, не зная какво щях да направя. Трябва да видя картината.
— Няма значение. Забравих го. Напълно.
Но взе шоколада и си отчупи още.
— Трябва да кажа нещо, след което сигурно ще поискаш и другия шоколад. Не мога да приема това за съвпадение, както и да намеря разумно обяснение за него. Ние трите… и Флин, брат ти. А сега и двамата му най-добри приятели, единият от които е твое бивше гадже. Получава се доста затворен кръг.
Дейна я изгледа втренчено.
— Точно тази част не ми харесва. Имаш ли още една бутилка вино?
— Да. На решетката над хладилника.
— Ще се прибера пеша или ще повикам Флин да ме вземе. Но ще си тръгна от тук пияна.
— Аз ще те откарам — предложи Зоуи. — Давай, можеш да пиеш до забрава, стига да си готова да тръгнем преди десет.
— Косата ти изглежда страхотно.
Малко замаяна от опитите да прави компания на Дейна, докато се налива с вино, Малъри махна с ръка към новата й прическа. Леко изсветлените кичури подчертаваха матовия оттенък на кожата й и тъмните й очи. В резултат на другото, което бяха сторили вълшебните пръсти на Зоуи, правите й коси изглеждаха по- гладки и лъскави.
— Трябва да ти се доверя. Почти съм сляпа и не мога да преценя сама.
— Аз също изглеждам страхотно. Зоуи, гениална си.
— Видяхте ли? — С леко поруменели от гордост страни, Зоуи кимна и на двете. — Използвай мострата от нощен крем, която ти дадох, през следващите няколко дни — каза тя на Малъри. — Ще ми кажеш какво е мнението ти. Хайде, Дейна, да видим дали ще успея да те натоваря в колата.
— Добре. Наистина ми харесвате, момичета. — Със замечтана усмивка Дейна прегърна и двете. — Не се сещам за никого, с когото бих предпочела да се напия. Трябва всеки месец да си устройваме подобни събирания. Като литературен кръжок.
— Добра идея. Чао, Мал.
— Искаш ли помощ?
— Не. — Зоуи хвана Дейна през кръста. — Ще се справя сама. По-силна съм, отколкото изглеждам. Ще ти се обадя утре.
— И аз. Казах ли ви, че Джордън Хоук е нищожество?
— Само около петстотин пъти. — Зоуи я повлече към колата. — Можеш да продължиш да го повтаряш по пътя.
Малъри затвори вратата, внимателно я заключи и се отправи към спалнята. Не устоя на изкушението да застане пред огледалото и да поекспериментира с новата си прическа, накланяйки глава под различен ъгъл. Не можеше да каже какво точно е направила Зоуи, но ефектът бе чудесен. Не бе зле за разнообразие да престане да направлява фризьорката и да си мълчи, докато я подстригват.
Може би винаги, когато посещава салон, трябва да се увства гузна и замаяна от вино.
Би могла да изпробва тази комбинация и в други случаи. При зъболекар, когато избира ястие в ресторант, при срещи с мъже. Не, не и с мъжете. Намръщи се на отражението си. Ако една жена не показва на мъжете какво желае, те започват да й налагат волята си. Освен това сега нямаше намерение да мисли за мъже. Не се нуждаеше от компанията им. В момента дори изпитваше ненавист към тях. Сутринта щеше да прекара час в умуване върху загадката с ключовете, а после внимателно да се облече с най-деловия си тоалет. „Костюм“, реши тя. Гълъбовосивия, със седефените аксесоари. Не, не, червения. Да, с червения костюм. Елегантно и провокативно. Изтича до гардероба, в който всички тоалети бяха подредени по предназначение и цвят, взе червения си костюм и с танцова стъпка се върна пред огледалото.
— Джеймс — започна тя с израз на съчувствие и нехайство. — Неприятно ми е да чуя, че галерията върви към провал без мен. Да се върна? Е, не зная дали е възможно, защото имам няколко други предложения. О, моля те, недей да хленчиш. Смущаващо е. — Разроши косите си. — Да, зная, че Памела е самият дявол. Всички го знаем. Е, щом положението е толкова тежко, предполагам, че ще мога да помогна. Стига, не плачи. Всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред.
Усмихна се и доволна, че всичко в нейния свят отново ще дойде на мястото си, започна да се приготвя за лягане.
След като се преоблече, за миг се изкуши да остави дрехите си разхвърляни из стаята, но все пак старателно ги сгъна и ги прибра. Беше по тънка нощница, когато чу почукване на вратата. Предположи, че някоя от приятелките й е забравила нещо, и побърза да отключи. Примигна недоверчиво, щом зърна намръщеното лице на Флин.
— Искам да поговоря с теб.
— Може би аз не искам да разговарям с теб — отвърна тя, полагайки усилие да произнася отчетливо всяка дума.
