— Трябва да изясним един въпрос, ако ще… — Той плъзна поглед от прелестните й разрошени къдрици и поруменялото й лице към формите на тялото й под ефирната коприна. Очите й имаха странен блясък. — Какво има? Пияна ли си?
— Полупияна съм, което си е лично моя работа. Сестра ти е доста по-зле, но няма причина да се безпокоиш, защото я откара Зоуи, която е напълно трезва.
— Дейна трябва да изгълта безброй бири или поне бутилка вино, за да се напие.
— Изглежда, си прав. В този случай беше вино. След като уточнихме това, напомням ти, че аз съм само наполовина пияна. Хайде, влез и се възползвай от състоянието ми.
Флин издаде звук, който би трябвало да мине за смях, и реши, че най-разумната реакция е да пъхне ръцете си в джобовете.
— Доста примамлива покана, сладурче, но…
Малъри реши проблема, като го сграбчи за ризата и рязко го придърпа към себе си.
— Хайде, влез — повтори тя и впи устни в неговите.
Единадесета глава
Флин се озова вътре с гръб към вратата и залитна, когато тя се затвори зад него. Малъри плъзна зъби и устни към врата му и в главата му не остана и капка кръв.
— О, почакай, Мал.
— Не искам да чакам. — Ръцете й работеха трескаво. Нима наистина й бе хрумнало, че ненавижда мъжете? Този определено й харесваше. Толкова много, че бе готова да го погълне на големи хапки. — Защо хората винаги казват, че трябва да чакаш? Искам да…
Всмука меката част на ухото му и прошепна интригуващо желание.
— Господи!
Не бе сигурен дали това е благодарствена молитва, или зов за помощ. Но знаеше, че волята му има граници и че бързо се приближава към тях.
— Добре, добре, да се успокоим за минута, Малъри. — Тя плъзна тялото си по неговото и докато пръстите й нетърпеливо се придвижваха надолу, за миг му се стори, че ще припадне. — Сега продължавай.
— Продължавам.
Наклони главата си назад и похотливо му се усмихна.
— Ха-ха. Разбира се. — Флин обхвана китките й и макар да съжаляваше, повдигна ръцете й към раменете си. Бе задъхан и едва сдържаше възбудата си. — Имаме избор. Сутринта или ти ще мразиш мен, или аз теб. — Очите й искряха, а устните й бяха така съблазнително начупени, че гърлото му пресъхна. — Господи, колко си хубава, когато си полупияна. Трябва да си легнеш.
— Добре. — Тя се притисна към него и чувствено раздвижи бедра. — Хайде да си лягаме.
Все по-трудно му бе да обуздае напиращата страст.
— Не, ще оставя пияната красавица да спи сама.
— Аха. — Малъри се повдигна на пръсти, отново докосна устните му със своите и почувства учестеното биене на сърцето му. — Няма да стигнеш до вратата. Зная какво правя и какво искам. Това плаши ли те?
— Доста. Скъпа, дойдох тук да поговорим за нещо, което вече не си спомням. Какво ще кажеш да направя кафе и…
— Явно ще се наложи аз да действам през цялото време.
С плавно движение свали нощницата си и я хвърли встрани.
— Мили боже!
Бледорозовата й плът бе неустоима, а буйните руси къдрици се спускаха над гърдите й и докосваха зърната им. Очите й, тъмносини и изведнъж доловили възбудата му, не откъснаха поглед от неговите, докато се приближаваше.
Ръцете й обгърнаха врата му и топлите й устни обсипаха неговите с копринени ласки.
— Няма от какво да се боиш — прошепна тя. — Добре ще се погрижа за теб.
— Не се и съмнявам. — Пръстите му неусетно се озоваха сред прелестните й къдрици. Тялото му бе в лабиринт от чувствени пориви и разумът не можеше да намери изход. — Малъри, аз не съм герой.
— Кой иска да бъдеш? — засмя се тя и всмука брадичката му. — Нека бъдем грешни, Флин. Много грешни.
— Щом настояваш. — Завъртя я така, че се озова притисната между тялото му и вратата. — Дано помниш чия беше идеята и че се опитах…
— Замълчи. Твоя съм.
Ако отиде в ада, щеше да се постарае да си струва. Обхвана ханша й, повдигна я на пръсти и забеляза тържествуващия израз на очите й, преди устните им да се слеят.
Сякаш държеше запален фитил. Тя бе опасна жена, която осъзнава силата си и подлага неговата на изпитание. По кожата й бе избила пот, а тихите звуци, които издаваше, ставаха все по-умоляващи. Вече отчаян, зарови лице косите й и плъзна ръка между бедрата й.
Последва изригване, стон и впиване на нокти в гърба му, докато ханшът й чувствено се поклащаше. Издърпа ризата му нагоре и зъбите й одраскаха рамото му, а бързите й ръце сграбчиха джинсите му.
— В леглото.
В съзнанието му се въртяха еротични видения как дава воля на страстта си до вратата, но удоволствието би било твърде кратко. Затова я заобиколи и захвърли обувките си, когато се препъна с тях в някакъв ръб. Все едно й бе къде. Единственото, което я интересуваше, бе да утоли напиращата жажда. Носеше се във вихър от завладяващи усещания и всяко докосване, всяко вкусване от тях още повече я разпалваше. Искаше да чувства трептенето на мускулите му, топлината, струяща от позите му, и дълбоко в себе си да знае, че причината е тя. Отпуснаха се на леглото, останали без дъх, и безумно се вкопчиха един в друг върху пастелните чаршафи. Тя се засмя, когато ръцете му енергично повдигнаха нейните над главата й.
— Нека не бързаме — успя да промълви Флин.
Изви гръбнак и се притисна към него.
— Защо?
— Ще ти покажа неща, за които е нужно време.
Малъри облиза горната си устна.
— Откъде искаш да започнем?
Стомахът му бе свит до болка. Сведе глава, за да започне от горещите й устни. Вдъхна от опияняващия й аромат и плъзна език към вдлъбнатината под шията й, където се долавяше пулсът й. Бавно продължи надолу към нежните й гърди и когато обхвана зърната им с устни, тоновете й станаха неудържими.
Тя копнееше за блаженството да бъде покорена. Тялото й се предаде на ласките на ненаситните му устни и изучаващи ръце. Когато я издигна, сякаш полетя свободна, носена от гореща струя въздух, а после отново се спусна към него и го притегли към себе си.
Зърна го на светлината, която достигаше до тях от коридора, и сърцето й изведнъж подскочи, щом срещна съсредоточения му поглед. Любовта и насладата се надпреварваха у нея. Достигна до отговора поне на един от въпросите си.
Вече бе сигурна, че са един за друг. Повдигна се и обви тялото си около неговото в изблик на радост.
Устните им отново се сляха в дълбока, пламенна целувка.
Ароматът й бе загадъчен. Ухаеше на съблазън. Задъханите й викове го разсичаха като малки сребърни остриета. Обзе го желание да усеща допира й до края на света. Когато ръцете й бавно се плъзнаха по плътта му и стоновете, които се изтръгваха от гърлото й, издадоха одобрение, изведнъж се запита дали не е попаднал в рая.
Ноктите й леко одраскаха корема му и го накараха да затрепери.
— Желая те. Искам да те почувствам в себе си. Кажи ми, че ме желаеш.
— Разбира се. Желая те, Малъри. — Още веднъж впи устни в нейните. — От първия миг.
