— Зная. — Тя отново се изви към него. — Сега.
Подготви се за този миг, но сред лудостта му проблесна искрица здрав разум.
— Господи. Презерватив. В портфейла. В джоба на панталона. Къде е панталонът ми?
— Ммм. Спокойно. — Малъри се претърколи над него и всмука кожата на рамото му, докато отваряше чекмеджето на нощното шкафче. — Тук.
— Споменавал ли съм, че обичам практичните, подготвени жени?
— Какво ще кажеш да ти помогна с това?
Нежните й пръсти го накараха да зарови юмруци в смачканата завивка, сякаш се боеше да не полети към тавана.
„Тази жена има вълшебни ръце“, помисли си той и издаде сподавен стон.
Тя се надвеси над него, тръсна косите си назад и с усмивка промълви:
— Сега.
Бързо я повали по гръб и я притисна с тялото си.
— Сега — повтори той, докато навлизаше дълбоко в плътта й.
Проследи промяната в израза на лицето й, когато слетите им тела завибрираха в ритъм.
Без да откъсва поглед от очите му, тя се раздвижи и го накара да почувства опияняващ допир на коприна. Името й отекваше в съзнанието му като песен или молитва.
Предаде се на това ехо и нишките на разума напълно се загубиха.
Малъри политна към връхната точка. Мигове на пълно блаженство. Потъваше в забрава и отново идваше на ебе си. Разсъдъкът й бе замъглен. С една последна дълга въздишка се понесе по гребена на вълната.
Притисна го и го издигна до там, където се намираше тя.
Не бе способен да мисли. При подобни обстоятелства мисленето не можеше да бъде продуктивно и затова реши напълно да изключи разума си и да изживее върховата наслада от допира на една нежна, страстна жена. Ако не мислеше, може би отново щеше да се предаде на изкушението да се люби с нея. И щяха да последват нови мигове на пълна забрава.
Колко ли дълго би могъл да продължи така? Може би вечно.
Когато тя се раздвижи под тялото му и лениво се протегна, това му се стори чудесна възможност.
— Искам вода. — Погали го по гърба. — Жаден ли си?
— Не, ако трябва да помръдна през следващите петдесет години.
Леко го ощипа.
— Ще се наложи да помръднеш, защото аз съм жадна.
— Добре. — Но остана неподвижен още миг, заровил нос в косите й. — Ще донеса.
— Не се безпокой. — Тя го побутна и се измъкна изпод него. — Аз ще отида.
Застана до гардероба и загърна прелестното си тяло с нещо лъскаво и ефирно, преди да тръгне към вратата.
„Може би сънувам или фантазирам, а всъщност се намирам у дома в леглото си и Мо хърка на пода до мен“.
А може би не.
Флин се надигна и потърка очи. За съжаление, неволно започна да мисли. Бе дошъл, защото се чувстваше объркан и ядосан заради сцената в офиса сутринта, а сега бе гол в нейното легло и току-що бяха изживели истинско блаженство. Докато тя бе пияна. Може би не до забрава, но все пак замаяна.
Трябваше да си отиде, да намери моралната сила да се отскубне от обятията на голата, изгаряща от желание жена, чиито задръжки бяха заличени от алкохола.
Но нима бе светец?
Когато Малъри влезе по къс червен халат, той се намръщи.
— Аз съм човешко същество. Мъж.
— Да, убедих се в това.
Седна на леглото до него и му подаде чаша вода.
— Ти беше гола. — Взе чашата и почти я пресуши на един дъх. — И ме желаеше.
Тя наклони глава встрани.
— Какъв е проблемът?
— Ако съжаляваш…
— Защо да съжалявам? — Взе чашата от ръката му и изпи последната глътка, която бе останала. — Беше съзнателно. Бях пийнала, Флин, но знаех какво правя.
— Добре тогава. Добре. Просто… след онова, което каза тази сутрин…
— Че съм влюбена в теб? — Сложи чашата на подложката върху нощното шкафче. — Истина е.
Изведнъж го завладяха горещи емоции, които не можа да разгадае. Но най-силната от тях бе неописуем страх.
— Малъри. — Тя продължи да го гледа с мълчаливо търпение и страхът скова гърлото му. — Слушай, не искам да те нараня.
— Тогава недей. — Леко стисна ръката му. — Всъщност не аз имам за какво да се безпокоя, а ти.
— Така ли?
— Да. Обичам те, което, естествено, означава, че искам да отвърнеш на чувствата ми. Не винаги получавам каквото искам, но обикновено намирам начин. Всъщност почти винаги. Предупреждавам те, че скоро и ти ще се влюбиш в мен. Ако мисълта за това те плаши, наистина имаш по-сериозен повод за безпокойство, отколкото аз. Прокара пръст по гърдите му. — Забележителна фигура за човек, който работи на бюро.
Сграбчи ръката й, преди да стане горещо.
— Да не се разсейваме. Това просто не влиза в плановете ми.
— Защото веднъж си пострадал. — Наведе се и леко го целуна. — Нормално е това да остави следа у теб. За твой късмет, аз съм търпелива. И внимателна — добави тя, надигна се и го притисна между бедрата си. — Но упорито преследвам целта си.
— За бога, Малъри…
— Отпусни се и изживей удоволствието да бъдеш ухажван.
Обзет от възбуда и благодарност, той се предаде на ласките й.
— Не бих пропуснал тази възможност.
— Няма смисъл да упорстваш. — Развърза халата си и остави да се свлече от раменете й. Плъзна длани нагоре по гърдите му, а след това обхвана лицето му и го омая с целувките си. — Един ден ще се омъжа за теб — промълви тя и избухна в смях, когато тялото му потръпна. — Не се безпокой. Скоро ще свикнеш с тази идея.
Заглуши възраженията му с устни.
Дванадесета глава
Малъри се чувстваше на седмото небе. „Не е само заради секса“, помисли си тя, докато пееше под душа, макар и да не можеше да отрече, че това е една от причините. Винаги се чувстваше силна и уверена, когато има ясна цел.
Търсенето на ключа бе нещо загадъчно и колкото я зареждаше с енергия, толкова я хвърляше в паника. Но да убеди Флин, че са родени един за друг, бе нещо кристално ясно. Цел, за която бе готова да се бори със зъби и нокти.
Не можеше да си обясни защо се влюби в него и какво я кара да мисли, че това е истина.
Определено не приличаше на идеалния мъж, чийто образ бе изградила в съзнанието си. Не готвеше специалитети, не говореше френски или италиански и не обичаше да прекарва свободното си време в разглеждане на музеи. Не носеше елегантни костюми и не четеше поезия. Поне тя не мислеше, че чете поезия. Винаги бе мечтала да се влюби в мъж, който притежава поне някои от тези черти. И естествено, очакваше този мъж да я ухажва, да я съблазни и в най-романтичния момент да й се обясни във вечна любов.
