Превъзходен начин за съчетаване на дейности.
След като изпълни няколко страници с бележки, тя се върна точно когато Зоуи и Дейна слизаха по стълбите.
— Накрая ще оборудвам голямата вана с душ и уреди за ароматерапия — говореше Зоуи. — Но засега… Малъри, здравей.
— Здравейте. — Малъри отпусна ръце. — С вас съм.
— Знаех си! — С радостен вик Зоуи се втурна към нея и я прегърна. — Просто знаех. Разгледа ли тук? Нали е страхотно? Идеално?
— Да, да, да. Все още не съм видяла горните етажи, но тук… Харесва ми — каза тя.
Дейна се спря на стълбите и замислено нацупи устни.
— Защо промени решението си?
— Не зная. Поне не ми хрумва никаква разумна причина. Когато Джеймс ми предложи да се върна на работа, при това с по-висока заплата, си помислих: Слава богу, всичко отново ще бъде нормално. — Въздъхна, притисна бележника към гърдите си и направи пирует. — После нещо ме накара да кажа, че не мога, защото започвам собствен бизнес. Навярно съм осъзнала, че не желая да живея както преди. Искам да направя това заедно с вас двете. Вече нямам колебания.
— Трябва да бъдем напълно сигурни. Зоуи, кажи й това, което каза на мен. За къщата.
— Собственикът е съгласен да я даде под наем, но би предпочел да намери купувач. По-изгодно е да я купим.
— Да я купим? — Бездната, над която Малъри се готвеше да скочи, стана още по-широка. — Колко?
Зоуи назова сумата и побърза да продължи, когато видя пребледнялото й лице. — Но това е първоначална цена. Направих някои изчисления и ако сравните ипотечните вноски, при сегашната лихва и погасяване за тридесет години, с предлагания месечен наем, разликата не голяма. Ще бъде инвестиция и ще получим данъчна отстъпка.
— Не питай каква е отстъпката — предупреди я Дейна. — Очите ти ще изскочат. Повярвай ми, предвидила е всичко.
— Трябва да се свържем с адвокат, за да подпишем договор за партньорство — продължи Зоуи. — Тогава ще заделим пари за началната вноска. Имаме повече от необходимото, особено след като се спазарим за по-ниска цена. Ще ни останат достатъчно за начален капитал. Можем да го направим.
— Вярвам ти. Мисля, че затова се разтреперих. — Малъри погледна Дейна. — Ще купуваме ли?
— Бог да ни е на помощ. Ще купуваме — съгласи се тя.
— Мисля, че трябва да си стиснем ръцете.
Зоуи подаде своята.
— Почакайте, първо трябва да ви кажа нещо. — Малъри прочисти гърлото си. — Снощи правих секс с Флин. Три пъти.
— Три? — Дейна изведнъж седна на стълбите. — Значи на Флин му е провървяло?
— Нали нямаш нищо против?
— Аз съм му сестра, а не майка. — Но потърка слепоочията си. — Не беше ли пияна снощи?
— Не колкото теб. Само бях замаяна. Държа да изтъкна, че той забеляза това и направи сериозен опит да постъпи като джентълмен и да откаже.
— Колко благородно — отбеляза Зоуи.
— Дори когато се съблякох и му се нахвърлих.
— Колко… невероятно!
Малъри се засмя и потупа Зоуи по рамото. Но Дейна остана мълчалива.
— Не го направих само защото бях замаяна и… зажадняла за секс. Влюбена съм в него. Не мога да си го обясня, както и това, че реших да се захвана с този съвместен бизнес. Просто е нещо, което е дълбоко в мен. Влюбена съм в него и един ден ще се омъжа за него.
— Малъри! Това е чудесно. — Романтичната душа накара Зоуи да прегърне приятелката си. — Толкова се радвам за теб.
— Не бързай да си ме представяш в булчинска рокля. Трябва да го убедя, че и той не може да живее без мен. — Малъри пристъпи напред. — Влюбена съм в него, Дейна.
— Разбрах.
— Зная, че това може да помрачи приятелството ни. Готова съм да се откажа от плановете за бизнес, но не и от Флин, независимо дали му харесва или не.
Дейна се изправи и устните й трепнаха.
— Брат ми е късметлия. Ще си стиснем ли ръцете за тази сделка и ще потърсим ли адвокат?
Не бе сигурна какво изпитва и как да постъпи. Но подобни дребни пречки никога не бяха възпирали Дейна. Веднага щом се освободи, потърси Флин. Беше си тръгнал от офиса и бе завел Мо на ветеринар, дето се размина с него за петнадесет минути. Този лош късмет я изнерви и я накара да реши, че му е сърдита, въпреки че нямаше конкретна причина.
Когато стигна до къщата му, вече бе бясна. Затръшна вратата и влезе с тежки стъпки в хола. Брат й и кучето му се бяха проснали като мъртъвци.
— Трябва да си поговорим, Казанова.
— Не крещи. — Флин не помръдна от дивана. Мо изсумтя на пода до него. — Мо има нужда от почивка. И двамата сме травматизирани. Върви си. Ела утре.
— Не, сега, преди да намеря нещо остро и да те намушкам. Какво си мислиш, че правиш, като чукаш Малъри, когато отлично знаеш, че трябва да бъде съсредоточена върху целта си?
— Не зная. Просто се препънах в голото й тяло. И не бих употребил думата „чукане“, просто не ми харесва, както и опитът ти да се бъркаш в личния ми живот. Не е твоя работа.
— Моя работа е, защото току-що станахме бизнес партньорки, а ни свързва и друго общо начинание. Освен това истински я харесвам, а тя е влюбена в теб, което определено дава липса на вкус, но за съжаление така стоят нещата.
У него се прокрадна чувство за вина.
— Не съм я карал да мисли, че е влюбена в мен.
— Не казах „мисли“. Не е идиотка, въпреки че явно не разбира от мъже. Познава сърцето и душата си и ако не те е грижа за чувствата й, когато разкопчаваш дюкяна си…
— Престани да ме хокаш, за бога. — Флин се надигна и подпря глава на ръцете си. — Малъри отказва да ме слуша. Тя разкопча дюкяна ми.
— А ти беше просто невинен наблюдател?
— Няма смисъл да ме упрекваш. Прекарах дълго време в угризения, но никаква полза. Не зная какво да правя, по дяволите.
Тя седна на масата и се наведе към него.
— Какво искаш да правиш?
— Нямам представа. Тя ми изпрати цветя.
— Моля?
— Тази сутрин получих дванадесет червени рози с картичка „Мисли за мен“. Как бих могъл да не мисля за нея?
— Рози? — Идеята й се стори забавна. — Къде са?
Той се намръщи.
— Хм. Сложих ги в спалнята. Тази размяна на ролите просто ми се струва нередна. Не е естествена. Противоречи на всички природни закони. Трябва да овладея положението. По някакъв начин. Престани да ми се хилиш.
— Хлътнал си.
— Не съм. И тази дума не ми харесва. Човек с диплома по библиотечно дело би трябвало да намира по- уместни изрази.
— Тя е идеална за теб. — Дейна го целуна по бузата. — Поздравления. Вече не ти се сърдя.
— Не ме интересува на кого се сърдиш. Въпросът не е дали тя е идеална за мен. Аз не съм идеален за никоя жена. Имам безброй недостатъци и съм безчувствен егоист. Обичам да бъда свободен и
