безгрижен.
— Че имаш недостатъци, е неоспорима истина. Но не си нито безчувствен, нито егоист. Онази безчувствена, себична кучка Лили ти втълпи това. Ако й вярваш, просто си глупак.
— Нима искаш новата ти приятелка да се обвърже с един глупак?
— Може би. Обичам те, Флин.
— Господи, напоследък често чувам това. — Потърка върха на носа й. — И аз те обичам.
— Не, кажи само тези две думи: „Обичам те“.
— Стига.
— Просто ги изречи, Флин.
— Обичам те. А сега си върви.
— Не съм свършила.
Той промърмори и отново се отпусна на дивана.
— Опитваме се да подремнем, за да възстановим психическото си равновесие.
— Лили никога не те е обичала, Флин. Ходеше с теб заради връзките ти във Вали. Харесваше й да се перчи с теб и да те разиграва. Може да си глупак, но само в някои отношения. Тя те използваше.
— Мислиш, че така ще се почувствам по-добре? Като зная, че съм бил използван?
— Казвам го, за да престанеш да обвиняваш себе си за раздялата с нея.
— Не се обвинявам. Мразя жените. — Флин оголи зъби злобна усмивка. — Искам само да ги чукам. Е, сега ще си тръгнеш ли?
— В спалнята ти има рози.
— Мили боже!
— Хлътнал си — повтори тя и го смушка с пръст в корема.
Прие закачката на сестра си като мъж.
— Ще те попитам нещо. Някой харесваше ли Лили?
— Не.
Той въздъхна дълбоко и се загледа в тавана.
— Просто исках да се уверя.
Почукване на вратата накара Флин да изругае, а Дейна да подскочи.
— Аз ще отворя — каза тя с напевен тон. — Може би още цветя.
Обзета от шеговито настроение, отвори вратата. Сега е неин ред да изругае, с повече въображение и злоба от брат си.
— Що за език е това, дългучке?
Джордън Хоук, дяволски красив и според нея двойно по-нагъл, й намигна и отново нахълта в живота й. За един кратък, напрегнат миг й хрумна да го спъне, но хвана ръката му и си представи, че я извива и разтяга като в анимационен филм.
— Хей, никой не те е канил.
— Тук ли живееш?
Бавно зае самодоволна поза. Бе с десетина сантиметра по-висок от нея, което някога й се бе струвало вълнуващо, но сега я подразни. Не бе нито напълнял, нито загубил чара си или станал жертва на неумолимото мъжко оплешивяване. Нима не бе вбесяващо? Все още бе строен и привлекателен, с вечно разрошени гъсти черни коси, мургаво лице с високи скули и покоряващи сини очи. Устните му бяха чувствени и изваяни и както сама се бе убедила, много изобретателни.
Сега на тях се появи дяволита усмивка, която я накара да изпита желание да ги разкървави.
— Добре изглеждаш, Дейн.
Докосна косите й, преди да успее да се отдръпне.
— Долу ръцете. Не, не живея тук. Какво искаш?
— Да изляза с Джулия Робъртс, да посвиря с Брус Спрингстийн и „Ий Стрийт Бенд“ и да пийна студена бира. А ти?
— Да прочета подробностите за твоята бавна, мъчителна смърт. Какво правиш тук?
— Очевидно те дразня. Но това е само допълнително удоволствие. У дома ли е Флин?
Не изчака отговора й, а мина покрай нея и влезе в хола. Мо се събуди и тихо изръмжа.
— Дръж, Мо — извика Дейна със задоволство.
Явно необезпокоен от заплахата да бъде връхлетян от огромното кучешко туловище, Джордън приклекна до него.
— Значи това е прословутият Мо?
Забравил за травмата си, Мо скочи, изправи се на задни крака, сложи предните си лапи на раменете му и го близна за добре дошъл.
Дейна скръцна със зъби, когато смехът на Джордън се сля с веселия лай на кучето.
— Голямо момче. Господи, каква физиономия. — Разроши козината на Мо, почеса го зад ушите и хвърли поглед към Флин. — Как я караш?
— Добре. Не знаех, че ще дойдеш толкова скоро.
— Намерих време. Имаш ли бира?
— Разбира се.
— Не искам да прекъсвам тази трогателна среща. — Гласът на Дейна прозвуча като хладно острие, насочено към тила на Джордън. — Но какво прави той тук?
— Дойдох да прекарам няколко дни с приятели в родия си град. — Джордън се изправи. — Нали мога да се настаня тук?
— Никакъв проблем. — Флин стана от дивана. — Радвам да те видя.
— И аз теб. Голяма къща. Страхотно куче. Ужасен диван.
Флин се засмя и прегърна най-стария си приятел.
— Добре дошъл.
В сърцето на Дейна се прокрадна топлота, докато ги гледаше. Както и да наричаше Джордън Хоук — списъкът от епитети бе дълъг, — за Флин той бе като брат.
Горещите сини очи срещнаха нейните и отново докоснаха сърцето й.
— Ще пийнем ли бира, дългучке? Любопитен съм да узная как се забърка в тази история с въображаемите ключове.
Дейна укорително погледна брат си и вирна нос.
— За разлика от вас двамата аз имам работа.
— Не искаш ли да видиш картината?
Това почти я накара да остане, но ако се предаде на любопитството, нямаше да постигне същото въздействие, когато си тръгне. Продължи към вратата, без дори да погледне назад.
Наистина имаше работа. Първото, което щеше да направи, бе да извае восъчно чучело с образа на Джордън и а го надупчи със стрелички.
— С какво я ядоса? — попита Флин.
— В нейно присъствие не трябва дори да дишам. — Мисълта, че го ненавижда до такава степен, бе мъчителна. — Защо не живее тук? В къщата има достатъчно място.
— Отказва. — Флин сви рамене и поведе приятеля си към кухнята. — Иска да бъде самостоятелна. Познаваш Дейна. Когато реши нещо, никой не може да я разубеди.
— На мен ли го казваш?
Мо развълнувано обикаляше около тях и Флин му хвърли бисквита, преди да извади бирите.
— Донесе ли картината?
— Да. Не зная какво ще откриеш в нея.
— И аз. Надявам се Малъри да открие нещо.
— Кога ще ме запознаеш с тази Малъри?
Джордън се облегна на плота.
— Не зная. Скоро.
— Нали каза, че е поставен срок? — изтъкна Джордън.
— Да, да. Остават още две седмици.
— Проблем ли има, приятел?
