художника. Бих дала всичко, за да мога да рисувам така.
През тялото й пропълзяха преплитащи се тръпки, хладни и изгарящи. За миг пръстите й сякаш пламнаха, нещо в нея се разтвори и тя почувства как би могла да въплъти същността си в картина. Това прозрение я завладя изцяло и дъхът й спря. Но изведнъж изчезна.
— Мал? Малъри? — Зоуи приклекна до нея и докосна раменете й. — Какво има?
— Нищо. Просто ми се зави свят.
— Очите ти станаха странни. Огромни и тъмни.
— Сигурно е от светлината.
Затрепери от вълнение, докато изваждаше лупата си. Внимателно разгледа всяка от картините на дневна светлина. Отново различи сянката, леко загатнат силует, скрит дълбоко сред гъстата зелена гора. И две фигури, на мъж и жена, които наблюдават младия герой отдалеч. На верижка в ръката на жената висяха три златни ключа.
— Какво мислиш? — попита Дейна.
— Според мен имаме две възможности. — Малъри замислено седна и раздвижи рамене. — Да убедим Брад и Джордън да изпратят тези картини на експерти, за да установят дали са от един и същ художник, и така да рискуваме цялата история да се разчуе.
— А другата възможност? — попита Зоуи.
— Да се доверим на моята преценка. Всичко, което зная, всичко, което съм научила, ми подсказва, че ги е нарисувал един и същи човек, както и картината в „Уориърс Пийк“.
— Ако приемем това за истина, за какво ще ни послужи? — попита Дейна.
— Ще разгадаем посланието на картините и отново ще отидем в „Уориърс Пийк“. Ще попитаме Роуина и Пит как е възможно времето, когато са били създадени, да е повече от век.
— Има и още нещо, което трябва да приемем — тихо каза Зоуи. — Че магията съществува. Да повярваме в нея.
— Винаги бих намерила време да си поговоря с трима красиви мъже — почти измърка Роуина, когато покани Флин, Брад и Джордън в приемната, в центъра на която се намираше картината на трите дъщери. Спря се и изчака, докато всички насочиха вниманието си точно към нея.
— Не се учудвам, че проявявате интерес към това платно, господин Вейн. Известно ми е, че семейството ви има богата и разнообразна колекция от произведения на изкуството.
Той прикова поглед в жената с меча и кученцето в ръце. Очите на Зоуи се взираха в него.
— Да, истина е.
— Вие наследили ли сте тази страст?
— Да. Всъщност… мисля, че притежавам друга творба на същия художник.
Тя седна и на устните й заигра загадъчна усмивка, докато приглаждаше дългата пола на бялата си рокля.
— Така ли? Светът е малък.
— Става все по-малък — намеси се Джордън. — Изглежда, аз съм собственик на още една картина на този художник.
— Интересно. — Роуина махна с ръка на прислужницата, която внесе количка. — Кафе? Предполагам, че го предпочитате пред чая. Американците не си падат много по чая, нали?
— Не попитахте за тематиката на другите картини.
Флин седна до нея.
— Сигурна съм, че ще ми разкажете. Сметана, захар?
— Чисто. Мисля, че би било загуба на време, защото съм почти сигурен, че вече знаете. Кой е художникът, Роуина?
Ръката й не трепна, докато наливаше кафе, и напълни чашата точно до един пръст под ръба, без да откъсне поглед от лицето на Флин.
— Малъри ли ви изпрати тук днес?
— Не. Защо?
— Тя е тази, която трябва да намери ключа. Има правила, които трябва да се спазват. Ако ви е изпратила, друг въпрос. Доведохте ли кучето си?
— Да, отвън е.
На лицето й се изписа тъга.
— Нямам нищо против да влезе тук.
— Бяла рокля, голямо черно куче. Може би ще размислите. Роуина, Малъри не ни е молила да идваме, но и трите знаят, че ще се опитаме да им помогнем в търсенето, и нямат нищо против.
— Все пак не сте им казали, че ще дойдете да разговаряте с мен. Мъжете често се заблуждават, че една жена трябва да бъде освобождавана от отговорности и грижи. — Изражението й бе приветливо, а тонът шеговит. — Защо е така?
— Не сме дошли да обсъждаме взаимоотношенията между мъже и жени — започна Джордън.
— Какво друго има всъщност? Разбира се, че мъжете и жените са различни — продължи Роуина и артистично разпери ръце, — но всичко се свежда до това какво означават хората един за друг и на какво са готови един заради друг. Ако Малъри има опасения или въпроси за картината, трябва да ги зададе сама. Не се опитвай да откриеш ключа вместо нея, Флин. Не е за теб.
— Снощи сънувах, че съм в тази къща. Но не беше сън, а нещо повече.
Изразът на очите й се промени и в тях се изписа изненада. Или нещо друго, по-силно.
— Подобен сън не е необичаен при тези обстоятелства.
— Влизал съм само във фоайето и в две стаи тук, а след този сън мога да ви кажа колко са вратите на втория етаж и че от източната страна има стълбище за третия, подпирано от колона с глава на дракон. Не виждах ясно в тъмното, но знаех.
— Почакайте, ако обичате.
Роуина стана и бързо излезе от стаята.
— Тук определено става нещо странно, Флин. — Джордън си взе от сладките, красиво подредени в стъклена чиния. — Тази жена ми се струва позната. Виждал съм я някъде.
— Къде? — попита Брад.
— Не зная. Ще си спомня. Толкова красиво лице не се забравя. Защо реагира така, когато й каза за съня си? Тя се паникьоса, макар и по свой, изтънчен начин.
— Страхува се от нещо. — Брад се приближи към портрета. — Изведнъж престана да кокетничи и се разтрепери. Знае отговора на загадката с ключовете и преди Флин да сподели съня си, просто ни разиграваше.
— Дори не стигнах до най-важната част. — Флин стана да разгледа стаята, преди Роуина да се върне. — Има нещо гнило.
— Сега ли го разбра, синко?
Флин хвърли поглед към Джордън, докато отваряше лакиран шкаф.
— Нямам предвид странните неща, които се случват от самото начало. Посрещна ни една хладнокръвна и безкрайно самоуверена жена. — Посочи към вратата — Онази, която току-що излетя уплашено от тук, съвсем не прилича на нея. Господи, пълно е с марков алкохол.
— Искате ли питие, господин Хенеси?
Въпреки че за миг потръпна, Флин се обърна и спокойно отговори на Пит:
— Не, благодаря. Рано е. — Затвори шкафа. — Как сте?
Роуина хвана ръката на Пит, преди да отвърне.
— Доразкажи ни съня си — подкани тя Флин.
— Нека първо се споразумеем. — Той наклони глава и се върна до дивана. — Вие искате да чуете останалата част от съня ми, а ние — да узнаем нещо повече за картините. Ще довърша разказа си, ако сте съгласни да споделите това, което знаете.
— Искаш да се пазариш с нас?
Флин бе поразен от яростта, която долови в тона на Пит.
— Да.
