— Ела тук, от страната на циниците — повика я Джордън.
— Сега важното е какво знае Малъри. — Роуина повдигна ръка. — Ще използвам всичко, с което разполагам, за да не бъдете изложени на опасност.
— Не е достатъчно. — Флин поклати глава. — Тя се отказва. Всички се отказват. Ако искате парите си обратно, ще…
— Извинявай, мога сама да говоря от свое име. Парите нямат значение, нали? — попита тя Роуина. — Няма връщане назад. Не можем да кажем: „Щом залогът е по-висок, отколкото мислехме, край на играта“.
— Договорът е подписан.
— Без пълна информация за риска — намеси се Брад. — Какъвто и договор да са подписали тези жени, няма да издържи юридически.
— Въпросът не е юридически — нетърпеливо каза Малъри, — а морален. И съдбовен. Значи в момента аз съм застрашена. Докато изтекат четирите седмици. Ако намеря първия ключ, заплахата ще тегне над някоя от тях. — Погледна Дейна и Зоуи. — Една от тях ще бъде изложена на риск по време на следващата фаза на луната.
— Да.
— Знаете къде са ключовете — избухна Флин. — Просто им ги дайте, за да сложите край.
— Нима мислите, че ако беше възможно, щяхме все още да стоим в този затвор? — Пит размаха ръце в израз на гняв и огорчение. — Година след година, век след век, хилядолетие след хилядолетие пленници на един чужд за нас свят. Нима мислите, че живеем тук по свой избор? Че оставяме съдбата си, както и тази на трите си повереници във вашите ръце по своя прищявка? Вързани сме тук заради тази единствена задача. А сега и вие.
— Не можете да си отидете у дома. — След гръмката реч на Пит гласът на Зоуи прозвуча като удар на малко чукче. — А ние сме в своя дом. Нямахте право да ни подвеждате да станем част от това, без да ни предупредите за рисковете.
— Не знаехме.
Роуина разпери ръце.
— Вие сте богове, а има толкова много неща, които не знаете и не можете да направите.
Очите на Пит се премрежиха, когато се обърна към Флин.
— Искаш ли нова демонстрация на това, което можем?
С ръце, свити в юмруци, Флин пристъпи напред.
— Хайде, давай.
— Господа. — Дълбоката въздишка на Роуина бе като студена струя, предназначена да охлади нажежената атмосфера. — Мъжът, независимо от произхода си, е предсказуемо създание в някои отношения. Гордостта и мъжеството ви не са подложени на изпитание. Флин, какъвто и да е светът, той се крепи на закони, втъкани в канавата му.
— Разкъсайте я. Нарушете законите.
— Дори и да беше в моята сила да дам ключовете в този момент, нищо не бихме постигнали.
— Няма да се завъртят — досети се Малъри и заслужи одобрително кимване от Роуина.
— Очевидно разбирате.
— Така мисля. Тази магия… нали е магия?
— Това е най-простата дума — отвърна Роуина.
— Може да бъде развалена само от нас. Жени. Смъртни жени. Като използваме ума и енергията си и разчитаме на източници от своя свят. Иначе никоя ключалка няма да щракне. Защото… ключовете всъщност сме ние. Отворът се крие в нас.
— Толкова си близо до целта. — Със засияло от вълнение лице, Роуина стана и я прегърна. — Никой досега не стигал дотук.
— Но все още не съм достатъчно близо. А половината от времето ми изтече. Трябва да ви задам няколко въпроса. Насаме.
— Хей, една за всички — напомни й Дейна. Малъри й хвърли умоляващ поглед. — Добре, добре. Ще почакаме отвън.
— Аз ще остана с теб.
Флин сложи ръка на рамото й, но тя я отблъсна.
— Казах насаме. Искам и ти да излезеш.
Изражението му стана хладно и сурово.
— Добре тогава. Махам се от пътя ти.
С очевидно съжаление, Роуина леко побутна Мо да ги последва. Намръщи се, когато вратата се затръшна след Флин.
— Твоят човек има чувствително сърце. По-лесно ранимо от твоето.
— „Моят човек“? — Преди Роуина да отговори, Малъри поклати глава. — Всичко по реда си. Защо ми беше позволено да надникна отвъд Завесата?
— Той е искал да ти разкрие силата си.
— Кой е той?
Роуина се поколеба, но когато Пит кимна, продължи.
— Кейн, магьосникът. Тъмната сила.
— Онзи в сенките, чийто силует видях в съня си. Похитителят на душите.
— Показал ти се е, за да те изплаши. Не би го направил, ако не се боеше, че можеш да успееш.
— Защо е наранил Флин?
— Защото ти го обичаш.
— Наистина ли е така? — Малъри се задъха от вълнение. — Или нещо ме кара да мисля, че го обичам? Може би това е още една измама.
— Ах. — Роуина тихо въздъхна. — Изглежда, не си толкова близо, колкото мислех. Нима не познаваш собственото си сърце, Малъри?
— Срещнах го едва преди две седмици, а ми се струва, че не бих могла да живея без него. Но дали това е истинско? Когато изтекат четирите седмици, ще изпитвам ли все още същите чувства? — Притисна ръка към сърцето си. — Или ще ми бъдат отнети? По-лошо ли е да откраднат душата ти, отколкото да изтръгнат сърцето ти?
— Мисля, че не, защото едното и другото са неразделно свързани. Не мога да ти дам отговора, който се крие в самата теб. Трябва да надникнеш в себе си.
— Тогава ми кажете нещо друго. Ще бъде ли той в безопасност, ако стоя далеч от него? Ако затворя сърцето си, ще отпадне ли заплахата?
— Готова си да се откажеш от него, за да го защитиш? — попита Пит.
— Да.
Той замислено пристъпи към лакирания шкаф и извади бутилка бренди.
— И ще му го кажеш?
— Не, той никога няма да…
— Значи ще го излъжеш. — С лека усмивка, Пит наля от брендито във висока чаша. — И ще оправдаеш тази лъжа, като кажеш, че е за негово добро. Жените са предсказуеми, в който и свят да живеят — каза той и с насмешка се обърна към Роуина.
— Любовта — поправи го тя — е неизменна сила във всяка вселена. Човек сам взема решения и прави избори — каза на Малъри. — Но твоят избраник няма да ти бъде благодарен за жертвата, която си направила за него. — Отвърна на подигравателния поглед на Пит. — Мъжете са неблагодарници. Сега върви. — Докосна Малъри по бузата. — Нека умът ти си почине известно време, за да бъде отново бистър. Имаш думата ми, че каквото може да се направи, за да няма риск за теб и приятелите ти, ще бъде направено.
— Не познавам тези момичета. — Малъри посочи към картината. — Но познавам хората отвън. Трябва да знаете, че ако се наложи да избирам, ще избера онези, които познавам.
Пит изчака, докато двамата останаха насаме, и донесе на Роуина втора чаша.
— Винаги съм те обичал, и в двата свята.
