— Не е позволено. — Роуина отново докосна ръката на Пит. Но непримиримостта в погледа му подсказа на Флин, че тя не ще успее да го успокои. — Не можем да ви дадем отговорите само защото сте ги поискали. Има ограничения. И път, който трябва да се следва. Важно е да наем какво ти се е случило.
— Нека получа нещо в замяна.
Пит отчетливо произнесе няколко думи на език, който бе загадка за събеседника му, но безспорно представляваха заклинание. След миг проблясна ярка светлина, която разсече въздуха. Флин бавно сведе поглед към скута си, където се появиха пачки стодоларови банкноти.
— Ха. Хубав номер.
— Вие се шегувате с нас. — Джордън вече бе скочил на рака и взе една от пачките. Развя банкнотите, притисна и между дланите си и втренчи поглед в домакина. — Определено е крайно време за някои отговори.
— Още ли искате? — попита Пит и Роуина се обърна към него с неописуема женска ярост. Думите, които си размениха, бяха неразбираеми. „Галски“, помисли си Флин. Може би уелски. Но настървението бе очевидно. Гневът им разтърси стаята.
— Стига. — Брад направи три решителни крачки напред и застана между тях. — Така няма да стигнем доникъде. Гласът му бе спокоен и уверен и накара и двамата да го изгледат злобно. Но той не помръдна от мястото си и погледна назад към Флин. — Нашият домакин току-що извади… колко?
— Пет хиляди, струва ми се.
— Пет хилядарки от въздуха. Господи, някои от акционерите ми биха се радвали да се срещнат с вас. Явно мисли, че искаш пари в замяна на информация. Така ли е?
— Въпреки че е трудно да откажа пет хиляди долара, не. — Мъчително бе, но Флин все пак остави купчината на масата. — Безпокоя се за три жени, които не са сторили зло на никого, а донякъде и за себе си. Искам да зная какво става.
— Разкажи ни останалото. Доброволно — добави Роуина и се приближи към него. — Бих предпочела да не те принуждавам.
Флин се наведе към нея с гневно изражение.
— Да ме принуждавате?
Тонът й бе спокоен в сравнение с неговия, когато заговори.
— Господи, бих могла да те накарам да затрепериш като лист, но предполагам, че храбрият ти, разумен приятел би казал, че по този начин няма да постигна нищо. Боите се, че искаме да навредим на вас или на приятелките ви? Не, не желаем никому злото. Мога да ви уверя в това. Пит. — Извърна глава. — Ти обиди госта ни с това безсмислено перчене. Извини се.
— Да се извиня?
— Да.
Роуина отново седна и приглади полата си. Зачака. Пит оголи зъби и удари с длани по краката си.
— Жените са голяма напаст.
— Така е — съгласи се Джордън.
— Съжалявам, че те засегнах. — Пит махна с ръка и парите изчезнаха. — Сега по-добре ли е?
— На този въпрос не може да се отговори разумно, вместо това ще задам друг. Що за хора сте вие, по дяволите? — попита Флин.
— Не сме тук, за да отговаряме на въпросите ви. — Пит пристъпи към сребърната кана и наля кафе в дрезденска чаша. — Дори един журналист… Предупредих те, че ще ни създаде неприятности — добави той, обръщайки се към Роуина. — Дори един журналист би трябвало да се държи възпитано, когато е поканен в нечий дом.
— Защо просто не ни кажете кои сте? — попита Флин и изведнъж замълча, когато до тях достигна весел лай и след секунди пристигна Мо. — По дяволите.
— Ето го! — Роуина разпери ръце, щом видя кучето, и докато го прегръщаше, след него влязоха трите жени. — Чудесно. Толкова много гости.
— Извинявайте, че нахълтваме така. — Малъри плъзна поглед из стаята и накрая го прикова във Флин. — Но някои хора тук си въобразяват, че трябва да снемат отговорността от плещите на жените.
— Не е точно така.
— Нима? А как е?
— Просто тръгнахме по една следа. Вие бързате да започнете новия си бизнес. Бяхте заети с подписване на документи за партньорство и купуване на къщи.
— Напоследък бързам в доста отношения. Може би трябва да изтъкнем факта, че прибързано те вкарах в леглото си.
Флин почувства как пипалата на срама и гнева се увиха около него и го стегнаха, когато се изправи.
— Разбира се, но не е редно да обсъждаме това точно тук и сега.
— Имаш наглостта да казваш кое е редно и кое не, когато ти и твоят тестостеронен отбор се опитвате да поемете моята отговорност, да свършите моята работа? Това, че съм влюбена в теб и спя с теб, не означава, че ще ти позволя да управляваш живота ми.
— Кой чий живот управлява! — избухна той и размаха ръце. — Ти си тази, която е предначертала бъдещето ми. Замесен съм, Малъри, независимо дали го искам или не. Дойдох, за да разбера какво означава това. Ако опасенията ми се потвърдят, трябва да се откажете. И трите. — Стрелна с поглед Дейна и Зоуи.
— Кой ти дава право да вземаш решения? — попита Дейна. — Не можеше да ме командваш, когато бях на десет години, и за нищо на света няма да ти го позволя сега.
— О, почакай. Вие сте представили всичко като игра. — Флин хвърли укорителен поглед към Роуина. — Романтично приключение. Но не сте им казали какъв е залогът.
— За какво говориш?
Малъри го побутна по рамото.
— Сънищата. — Не отвърна на въпроса й и продължи да говори на Роуина. — Те са предупреждения, нали?
— Не ни доразказа съня си. Може би е най-добре всички да седнем и да започнеш отначало.
— Сънувал си нещо? Като мен? — Малъри отново го побутна. — Защо не ми каза?
— Замълчи за минута, по дяволите. — Нетърпеливо я поведе към дивана. — Просто ме изслушай — нареди той. — Не ме прекъсвай, докато свърша.
Започна от самото начало, с броденето по коридорите и чувството, че някой го наблюдава и преследва. Описа преживяването си на парапета, страха и болката и завърши със събуждането у дома, мокър до кости.
— Той… то… искаше душата ми и ми показа, че това може да бъде цената за търсенето.
— Не е така. — Пит хвана ръката на Роуина и заговори само на нея, сякаш в стаята няма други хора. — Не може да бъде. Нищо не бива да ги застрашава. Това бе първото и най-свещеното обещание.
— Не можем да знаем. Не ни е позволено да проникнем отвъд Завесата и не можем да разберем в каква ситуация се намираме. Щом е нарушил клетвата, значи е намерил начин да избегне последствията. Значи вярва… че те са избраниците — прошепна тя. — Могат да успеят. Той е повдигнал Завесата и е дошъл тук, за да ги спре.
— Ако не успеят…
— Ще успеят. — Завъртя се и лицето й доби решителен израз. — Ние ще ви защитим.
— Така ли? — Потресена, Малъри преплете пръсти в скута си и ги притисна така силно, че болката проясни ъзнанието й. — Както сте защитили трите дъщери? Учителката и воинът. Това сте вие. — Изправи се и застана до портрета. — Ето ви тук. — Посочи двойката на заден план. — И тук, в тази стая. Мислите, че онзи, който се спотайва в сенките на дърветата, също е тук. Не показвате лицето му.
— Той има много лица — каза Роуина със смразяващ тон.
— Вие сте нарисували тази картина, както и двете, които са у нас.
— Рисуването е една от страстите ми — потвърди Роуина. — Едно от неизменните неща. Пит. — Обърна се към него. — Вече знаят това.
— Аз не зная нищо — заяви Дейна.
