Ние я получихме обратно.
— Гледаш на това като на дар, а не като на бреме? — попита Джордън. — Би могло да се смята и за двете.
— Благодаря отново, мистър Оптимизъм. Да, зная. Крайният срок наближава. Остава малко повече от седмица. Ако не намерим ключа, може би ще си платим, а може би не. Но няма да узнаем това.
— Не можем да отминем последиците при евентуален неуспех — изтъкна Брад.
— Опитвам се да вярвам, че никой няма да провали живота на три невинни жени, защото са опитали и не са успели.
— Върни се към началото на тази история, когато животът на други три невинни, полубогини или не, е бил провален само защото съществуват. — Джордън посоли картофите, поръчани от Флин. — Съжалявам, приятел.
— Трябва да добавим и приликата на трите жени от портретите с нашите познати. — Брад заудря с пръсти по масата. — Не е случайна. Именно тя ги прави главни действащи лица.
— Няма да допусна нещо да се случи с Малъри. С която и да е от трите — отвърна Флин.
Джордън вдигна чашата чай с лед.
— Доколко си обвързан с нея?
— Това е друг въпрос. Все още не съм наясно.
— Е, в това отношение ще ти помогнем. — Джордън намигна на Брад. — За какво са приятелите? Как е сексът?
— Защо винаги първо това те интересува? — попита Флин. — Непоправим си.
— Защото съм мъжкар. Ако не мислиш, че сексът трябва да бъде в началото на списъка за жените, значи си жалък глупак.
— Страхотна е. — Флин отвърна на самодоволната усмивка на Джордън. — Можеш само да си мечтаеш за такъв секс с красива жена. Но това не е единственото помежду ни. Водим чудесни разговори, със и без дрехи.
— И телефонни ли? — попита Брад. — Които продължават повече от пет минути?
— Да, и какво от това?
— Просто съставям списък. Готвил ли си нещо за нея? Не само да претоплиш готова храна, а истинско готвене.
— Сварих супа, когато…
— Брои се. Водил ли си я на кино да гледате някой женски филм?
Флин се намръщи и отчупи от сандвича.
— Не зная какво имаш предвид под „женски филм“. — Отмести ръце от чинията. — А, да. Веднъж, но…
— Без обяснения. Отговаря се с „да“ или „не“, като на тестовете в училище. Сега минаваме към раздел „Съчинение“ — каза Джордън. — Представи си живота си след, да кажем, пет години. Става ли? — обърна се той към Брад.
— За някои е по-добре след десет, но мисля, че в неговия случай и пет са достатъчни.
— Добре, представи си живота си след пет години. Виждаш ли се без нея?
— Как да предвидя какво ще бъде след пет години, когато не зная какво ще правя след пет дни?
Но Флин си представи къщата си, с някои отдавна планирани подобрения. Видя себе си в редакцията, на разходка с Мо и на кафе с Дейна. Във всички картини присъстваше образът на Малъри. Стоеше на стълбите в дома му, отбиваше се в офиса му, за да се видят, или гонеше Мо от кухнята.
Изведнъж пребледня.
— Господи!
— Има я във фантазиите ти, нали? — попита Джордън.
— Да.
— Поздравления, синко. — Джордън го потупа по рамото. — Влюбен си.
— Почакай. А ако не съм готов?
— Лош късмет — отвърна Брад.
Брад знаеше всичко за късмета и реши, че неговият е страхотен, когато излезе от гостилницата и забеляза Зоуи, спряла на кръстовището.
Бе с тъмни извити очила и устните й се движеха по начин, който го накара да предположи, че пее заедно със записа, който слуша по стереоуредбата в колата си.
Не би могло да се каже, че я следи, ако случайно седнеше зад волана и тръгнеше в нейната посока. Фактът, че засече някакъв пикап, бе чисто съвпадение.
Струваше му се разумно и дори важно да се опознаят по-добре. Едва ли би могъл да помогне на Флин, ако не познава жените, които го бяха въвлекли в търсенето на ключовете.
Беше логично.
Нямаше нищо общо с мания. Това, че бе купил една картина заради нейното лице и то не излизаше от мислите му, не означаваше, че е обсебен.
Просто проявяваше интерес.
Репетираше встъпителни реплики под носа си единствено защото знаеше колко важно е общуването. Не се смущаваше да заговори една жена. Непрекъснато бе заобиколен от жени.
Често сами го заговаряха. Бе един от най-желаните ергени в страната. Господи, колко мразеше това определение. Жените бяха готови на всичко само за да си побъбрят с него.
Ако Зоуи Маккорт не можеше да отдели пет минути за един учтив разговор, тя щеше да загуби.
Когато я видя да свива по тясна алея, вече се бе превърнал в кълбо от нерви. Раздразнението, което погледът й издаде, щом го забеляза зад себе си, преля чашата.
Чувствайки се объркан и обиден, Брад слезе.
— Следиш ли ме? — попита тя.
— Моля? — попита той със същия хладен и равнодушен тон. — Мисля, че надценяваш чара си. Флин се тревожи за Малъри. Видях те и ми хрумна да попитам как е тя.
Зоуи го наблюдаваше с крайчеца на окото си, докато отключваше багажника. Джинсите й бяха еластични и разкриваха стегнати женствени форми. Бе облечена с вталено червено яке, а под него носеше прилепнал потник на райета, който достигаше до два сантиметра над колана й. Брад забеляза, че има пиърсинг на пъпа и малка сребърна халка. Върховете на пръстите му пламнаха от желание да я докосне.
— Преди малко се отбих да я видя.
— А? Кого? А, Малъри! — Усети парене в тила и мислено се прокле. — Как е?
— Изглежда уморена и малко потисната.
— Съжалявам. — Пристъпи напред, когато тя започна да разтоварва. — Нека ти помогна.
— Няма нужда.
— Сигурен съм, че можеш и сама. — Брад реши проблема, като грабна двата тежки каталога с мостри на тапети от ръцете й. — Но не виждам причина да не се възползваш от предложението ми. Ремонт ли правите?
Зоуи извади каталог за бои и малка кутия с инструменти, която той издърпа, тетрадка и парчета от плочки.
— Подписахме договор за покупката на тази къща. Ще откриваме фирми тук. Необходима е работа.
Брад тръгна пред нея и я остави да затвори багажника. Да, щеше да падне доста работа, но сградата имаше солиден облик и се намираше на стратегическо място, до удобен паркинг.
— Изглежда стабилна — отбеляза той. — Проверихте ли основите?
— Да.
— Ще инсталирате ли охранителна система?
Тя извади ключовете, които бе получила от агента на недвижими имоти.
— Това, че съм жена, не означава, че не зная как се купува къща. Разгледах безброй сгради и тази беше на най-изгодна цена и на най-добро място. Нуждае се от козметичен ремонт. — Побутна вратата. — Можеш да оставиш тези неща на пода. Благодаря. Ще кажа на Малъри, че си попитал за нея.
Брад продължи навътре и тя бе принудена да му стори път. Въпреки че му костваше огромно усилие,
