— Би могло да се каже, че имам.
— Животът ти е страхотен. Приятели, семейство, работа, от която си доволен, къща и едно глупаво куче. Възхищавам се. — Малъри изправи гръб. — Възхитена съм от теб.
— Явно снощи добре си се позабавлявала.
— Да. Ще ти разкажа, но не искам… как се казваше, да прекъсна нишката.
— Да загубиш нишката.
— Точно така. — Прескочи кучето, сложи ръце на раменете на Флин и го целуна, дълго и пламенно. — Благодаря ти.
Кожата му настръхна.
— За какво? Ако наистина заслужавам благодарността ти, бих искал да я получа още веднъж, защото това ми харесва.
— Добре.
Този път Малъри преплете пръсти на тила му и целувката бе още по-страстна.
Отвъд стъклената преграда прозвучаха бурни аплодисменти.
— Господи, трябва да сложа щори. — Флин се опита да покаже, че не желае публика, като затвори вратата. — Нямам нищо против да бъда герой, но ми кажи кой дракон съм убил.
— Прочетох статията ти в днешния брой.
— Е, и? Обикновено, ако някой е впечатлен от мой материал, просто казва: „Добра работа, Хенеси“. Твоята реакция ми допада повече.
— „Не само художникът, който държи четката, създава една картина — цитира тя, — а и онези, които я гледат и виждат в нея красота, сила и страст. Те вдъхват живот на изображението“. Благодаря ти.
— Пак заповядай.
— Всеки път, когато започна да се самосъжалявам, защото не живея в Париж и не се движа сред знаменити художници, ще препрочитам тази статия, за да ми напомня какво имам. Какво представлявам.
— Мисля, че си необикновена.
— Днес и аз мисля така. Когато се събудих, се чувствах по-добре, отколкото от дни насам. Чудесно е човек да се наспи. Едно малко синьо камъче под възглавницата и…
— Не разбирам.
— Не е важно. Просто нещо, което Роуина ми даде. Снощи дойде на нашето събиране с преспиване.
— Така ли? С какво беше облечена?
Малъри се засмя и седна на ръба на бюрото.
— Не остана за продължението на купона по пижами, но начинът, по който пристигна, беше доста интересен. Трите бяхме седнали около дъска за викане на духове.
— Сигурно се шегуваш.
— Не. На Зоуи й хрумна, че може би сме избрани, защото сме вещици, но не го знаем. Тогава ми се стори логично. Но се случи нещо много странно. Пламъците на свещите се издигнаха и задуха вятър. Влезе Кейн. Роуина каза, че сме отворили вратата, сякаш го каним.
— За бога, Малъри. Господи! Защо си играете с… тайнствените сили? Той вече се опита да те нарани. Можеше да пострадаш.
„Има невероятно лице — помисли си тя. — В рамките на една секунда може да изрази интерес, насмешка и гняв“.
— Роуина ясно ми даде да разбера това. Няма смисъл и ти да ми се караш.
— Досега не съм имал повод да ти се карам.
— Прав си. — Малъри смръщи ноздри, когато Мо се събуди и понечи да се втурне към нея. — Напълно си прав, че не биваше да си играем с нещо, което не разбираме. Съжалявам, повярвай ми. Нямам намерение да опитвам отново.
Флин леко дръпна кичур от косите й.
— Защо не ми даваш възможност да поспоря с теб?
— Не желая да развалям чудесното си настроение със спорове. Да отложим това за следващата седмица. Просто се отбих, за да ти донеса цветя. Накарах те да прекъснеш работата си за прекалено дълго.
Той погледна към хризантемите. За втори път му подаряваше цветя.
— Днес определено си доста весела.
— Защо да не бъда? Аз съм влюбена жена, която е взела най-доброто решение във връзка с…
— С какво? — подкани я Флин, когато погледът й стана загадъчен.
— Избори — промълви тя. — Решителни крачки. Часът на истината. Защо не се сетих по-рано? Може би е била твоята къща, но фантазиите ми за съвършенство са я променили така, че да съответства на желанията ми. По-скоро моя, отколкото твоя. Или тя няма нищо общо, а това, което търся, си ти.
— Кое?
— Ключът. Трябва да претърся къщата ти. Има ли някакъв проблем?
— А…
Малъри нетърпеливо махна с ръка, за да разсее колебанията му.
— Слушай, ако си скрил нещо лично или компрометиращо, като еротични списания или играчки от секс магазин, ще ти дам шанс да ги изнесеш.
— Всичките ми еротични списания и играчки от секс магазини са в сейф. За съжаление не мога да ти кажа комбинацията.
Тя пристъпи към него и плъзна ръка нагоре по гърдите му.
— Зная, че искам твърде много. Самата аз не бих се съгласила някои да се рови из вещите ми, докато ме няма.
— Няма много за ровене. Но ми спести мърморенето, че трябва да си купя ново бельо и да ползвам старото за парцали.
— Не съм ти майка. Ще кажеш ли на Джордън, че ще намина?
— Днес излезе. — Флин извади връзката от джоба си и откачи ключа за дома си. — Ще бъдеш ли там, когато се прибера?
— Ще се постарая.
— Тогава ще кажа на Джордън да не се прибира. Ще пренощува у Брад и ще бъдеш изцяло на мое разположение.
Малъри взе ключа и леко допря устни до неговите.
— Ще те очаквам с нетърпение.
Дяволитото пламъче в очите й го накара да се усмихва цял час, след като тя си тръгна.
Малъри изтича по стъпалата до входната врата на Флин. Щеше да търси бавно, подробно и старателно.
Трябваше да се сети за това по-рано. Изминаването на пътя дотук бе като съединяване на точки.
Картините отразяваха моменти на промени, обрати. Животът й изцяло се бе променил, когато бе започнала да изпитва влечение към Флин. „А това е неговата къща“, каза си тя и прекрачи прага. Нали самият Флин бе споделил, че я е купил, когато е приел съдбата си?
„Надникни дълбоко в себе си и се огледай наоколо“, спомни си тя, докато стоеше неподвижна и се опитваше да почувства мястото. Може би къщата олицетворява самата нея и трябва да потърси във вътрешността й и на двора.
„Светлината и сенките“. Къщата бе пълна и с двете.
Можеше само да бъде благодарна, че няма много вещи. Спартанският начин на живот на Флин щеше да улесни търсенето.
Започна от хола и се намръщи, щом видя дивана. Намери под възглавниците осемдесет и девет цента на дребни монети, запалка, роман на Робърт Паркър и трохи от бисквити.
Това я подразни и я накара да съчетае търсенето с почистване с прахосмукачка и парцал. Прекара повече от час само в кухнята. Накрая бе плувнала в пот и всичко светеше от чистота, но не бе попаднала на
