си, апетитният мирис от барбекютата в задните дворове и местните клюки.
Искаше да бъде с приятелите си. В тяхната компания се чувстваше спокоен и щастлив. Пица в картонени чинийки, бира на терасата и стари вицове, на които никой друг не би се смял както приятел от детството.
Все още не се бе отказал от проклетата къща. Когато осъзна това, Джордън леко се усмихна. Искаше я така силно, както по времето, когато бе шестнадесетгодишен мечтател и пред него имаше цели неизследвани светове.
Е, щеше да се повърти тук. Бе по-търпелив, отколкото на шестнадесет години. Щеше да разбере какво възнамеряват да правят с нея Роуина и Пит, преди да заминат за своя свят.
Където и да бе той.
Може би къщата наистина бе неговото минало и бъдеще.
Припомни си откъси от напътствията на Роуина. Той бе част от миналото на Дейна, както и от настоящето й, независимо дали й харесва или не. Доста вероятно бе по един или друг начин да стане част и от нейното бъдеще.
Но какво общо имаха той и този замък с търсенето на ключа? Може би се самозаблуждаваше, че е свързан с нейното изпитание.
— Може би — прошепна Джордън на себе си. — Но точно в този момент не виждам нищо нередно в намеренията си.
Хвърли последен поглед към къщата и тръгна обратно към колата си. Щеше да се върне у Флин и да прекара известно време в размисъл. После щеше да сподели изводите си с Дейна, независимо дали тя желае да ги чуе или не.
Брадли Вейн кроеше свои планове. Зоуи бе истинска загадка за него. В един момент раздразнителна и заядлива, а в следващия безкрайно любезна. Сякаш почукваше на вратата й, и тя леко се открехваше, но миг след като го лъхне приятна топлина, се затръшваше пред лицето му и студена струя въздух го блъсваше назад.
Никоя жена не го бе намразвала още при първата им среща. Не можеше да се примири, че се случи именно с онази, към която изпитва непреодолимо влечение.
Лицето й не излизаше от мислите му, откакто преди три години го бе видял за първи път на картината „След магията“, която веднага бе купил. Беше се оказала творение на Роуина, част от серията портрети на трите дъщери от легендата.
Богинята, която от три хиляди години спеше в стъклен ковчег, имаше нейното лице.
Колкото и нелепо да му се струваше, Брад се бе влюбил от пръв поглед в жената от тази картина.
В реалността тя бе доста костелив орех, но семейство Вейн се славеха със своята упоритост и решимост на всяка цена да постигат своето.
Ако този следобед бе дошла в магазина, Брад щеше да промени графика си и да й покаже всичко. Така би му се удала възможност да прекара известно време с нея, да се държи приятелски и да й бъде полезен.
Когато колата й се бе повредила, а той случайно бе минал със своята и бе предложил да я откара, бе видял в това удобен случай. Но вместо благодарност си бе навлякъл гнева й, като не бе одобрил идеята й да се опита да я поправи, облечена с официална рокля. Разбираемо е защо бе отказал и самият той да пипне двигателя.
Бе предложил да повика монтьор, нали? Споменът за това отново го изпълни с негодувание. Десет минути бе спорил с нея и се бе опитвал да я убеди, че каквото и да направи сама, и двамата ще закъснеят за вечерята.
Най-сетне с неохота се бе качила в неговата кола и през целия път се бе държала хладно и надменно.
Тази жена го влудяваше.
— Поболял си се, Вейн — промърмори той на себе си, докато свиваше по нейната улица.
Малката й къща се намираше в дъното на двора, отвъд грижливо поддържана тревна площ. Бе засадила цветя от слънчевата лява страна. Къщата бе боядисана в яркожълто със снежнобяла дограма. Отпред бе подпрян червен детски велосипед, което му напомни, че Зоуи има син, с когото все още не се е запознал.
Брад паркира мерцедеса си зад старото й комби. Извади от багажника подаръка, с който се надяваше да спечели благоразположението й. Дотъркаля го до входната врата и нервно зарови пръсти в косите си.
Никоя друга жена не го бе карала да се смущава. Ядосан на себе си, силно почука.
Отвори момчето и за втори път в живота си Брад бе покорен от едно лице. Изглеждаше досущ като майка си, с тъмни коси, жълтеникави очи и красиви, ясно изразени черти. Косите му бяха разрошени, а погледът — хладен и подозрителен, но това не помрачаваше екзотичната му красота.
Брад имаше много племенници и малки братовчеди и веднага успя да определи възрастта му, осем- девет години. „Още десет — помисли си той — и връстничките му ще тичат след него“.
— Саймън, нали? — каза мъжът с усмивка, която би трябвало да убеди малкия човек в добрите му намерения. — Аз съм Брад Вейн, приятел на майка ти. — „Ще ми се да бях“. — Тя тук ли е?
— Да, тук е. — Момчето го огледа от главата до петите само за миг, но той имаше чувството, че е подложен на подробно проучване и все още не е спечелил симпатиите на комисията. — Трябва да почакате отвън, защото не ми е позволено да пускам хора, които не познавам.
Вратата се затвори под носа му. „Каквато майката, такъв и синът“, помисли си той и чу момчето да вика:
— Мамо! Търси те един човек. Прилича на адвокат или нещо подобно.
— Господи — промълви Брад и вдигна поглед към небето.
След няколко мига вратата отново се отвори. Отначало лицето на Зоуи издаде озадачение, след това изненада и накрая леко раздразнение.
— А, ти ли си? Хм… с какво мога да ти бъда полезна?
„За начало би могла да ми позволиш да плъзна устни по шията ти“, помисли си Брад, но все още чаровно усмихнат, каза:
— Днес следобед Дейна дойде в магазина да избере материали.
— Да, зная. — Зоуи пъхна единия край на кърпата за съдове в колана на джинсите си и я остави да виси на хълбока й. — Забравила ли е нещо?
— Не точно. Просто ми хрумна, че това би могло да ви свърши работа.
Повдигна подаръка, който бе подпрял на стената, и изпита задоволство, когато я видя да примигва изненадано миг преди да избухне в смях.
Хареса му смехът й, изразът на лицето и очите й.
— Донесъл си ми стълба?
— Важно съоръжение при всеки ремонт на дом или офис.
— Разбира се. Имам такава. — Явно осъзнала, че проявява неблагодарност, тя се изчерви и побърза да добави: — Но е… стара. Още една със сигурност ще ни бъде от полза. Чудесно е, че си се сетил.
— „Хоуммейкърс“ искрено ви желае успех в бизнеса. Къде да я сложа?
— О… — Зоуи хвърли поглед назад и въздъхна. — Внеси я вътре. После ще реша къде да я държа.
Пристъпи заднишком и се блъсна в момчето, което нервничеше зад гърба й.
— Саймън. Това е господин Вейн. Стар приятел на Флин.
— Каза, че е твой приятел.
— Работя по въпроса. — Брад внесе стълбата в къщата. — Здрасти, Саймън. Как е?
— Добре е. Защо си облечен с костюм, щом се занимаваш с разнасяне на стълби?
— Саймън.
— Добър въпрос. — Брад не обърна внимание на забележката й и отговори на момчето: — Днес имах две важни срещи. С костюм изглеждам по-страшен.
— Мразя костюми. Мама ме накара да облека един миналата година за сватбата на леля Джолийн. И вратовръзка. Много помпозно.
— Благодаря за този репортаж от света на модата.
