Първият ключ в известен смисъл бе скрит в онази сграда. Разбира се, Малъри трябваше да създаде картината, за да го изтръгне от нея.
Може би и вторият или най-важната следа, водеща към него, също е там.
Във всеки случи това й даваше насока. Нещо солидно, за което да се залови.
Побутна пицата встрани и стана, за да позвъни първо на Малъри. След като двете решиха следващия ден да боядисват от сутринта до вечерта, тя се обади и на Зоуи.
— Здравей. Дейна е. Току-що разговарях с Мал. Утре започваме преобразяването на къщата. В девет часа. Малъри предложи в осем, но никой не може да ме измъкне от леглото толкова рано, освен ако предложи пачка пари.
— В девет ме устройва. Дейна. — Зоуи сниши гласа си до шепот. — Брадли е тук.
— О. Е, добре, няма да те задържам. Разбирам…
— Не, не. Какво да правя с него?
— За бога, Зоуи, не зная. Какво би искала да правиш?
— Нищо — отвърна тя малко по-силно, но отново зашептя. — Не зная как стана. В хола е. Играе видео бейзбол със Саймън, облечен с костюм.
— Саймън е с костюм? — Дейна изду бузи. — Доста официално облекло за домашна обстановка.
— Престани — засмя се Зоуи. — Той е с костюм. Брадли. Дойде и донесе някаква стълба. Преди да усетя…
— Какво е донесъл? Защо е дошъл? Да ти отпуши тръбите ли? В пряк и преносен смисъл. Помисли си. Имаш страхотен шанс.
— Подари ми я… Подари я на нас трите — поправи се тя. — За ремонта. Хрумнало му, че може да ни бъде от полза.
— Много мило от негова страна. Той е сладур.
— Не в това е въпросът. Какво да направя с най-обикновено пилешко?
— Брад ти е донесъл и пиле?
— Не. — В слушалката прозвуча безпомощен, отчаян смях. — Защо да ми носи пиле?
— И аз се запитах същото.
— Имам размразени пилешки гърди за вечеря. Какво да направя с тях?
— На твое място бих се опитала да ги сготвя. За бога, Зоуи, отпусни се. Това е нашият приятел Брад. Сложи месото в тиган, запържи ориз или картофи, каквото имаш, добави някакъв зеленчук и го сервирай. Той не е придирчив.
— Не ме заблуждавай. — Гласът й отново премина в съскащ шепот. — В тази къща не се готви Cordon bleu2. Дори не съм сигурна какво представлява Cordon bleu. Той носи „Одемар Пиге“. Мислиш ли, че не знам какво е „Одемар Пиге“?
„Много интригуващо“, реши Дейна, когато осъзна, че старото й приятелче Брад кара разумна жена като Зоуи да се държи като пълна откачалка.
— Добре. Слушай, какво е „Одемар Пиге“? Нещо секси?
— Часовник, който струва повече от къщата ми или поне колкото нея. Все едно. — Последва дълга въздишка. — Имам чувството, че ще полудея. Глупаво е.
— Не мога да отрека.
— До утре.
Дейна имаше какво да очаква с нетърпение на сутринта. Подробния разказ на Зоуи как се е справила с пилешкото и как е минала вечерята с Брад.
А сега щеше да прекара останалата част от вечерта в гореща вана, с нова книга в ръка.
Пета глава
Дейна реши да превърне отпускащата вана в събитие Това бе първият лукс, който можеше да си позволи една безработна. Би могла да го приеме като начин да отпразнува напускането си или като на търсене на утеха.
Избра масло с аромат на манго за тропическа екзотика и сипа значително количество. Запали свещи и реши, че малко бира би направила удоволствието още по-голямо. Вече гола, отскочи до кухнята да си налее чаша.
Когато се върна до ваната, прихвана косите си високо и намаза лицето си с хидратиращия крем, който Зоуи и бе препоръчала, макар да го бе приела с неохота. Нямаше да й навреди.
Осъзнала, че липсва един съществен елемент, отново излезе от банята, прегледа колекцията си от компактдискове и намери стар албум на Джими Бъфет. „Пълна екзотика“, каза си тя и под звуците на музика от островите с дълбока въздишка се потопи в горещата, ароматна вода.
През първите пет минути просто се наслади на топлината, уханията и пълното блаженство.
Голяма бяла топка с намръщеното лице на Джоан заподскача надолу по стръмен склон. Удряше се в камъни и по нея полепваха песъчинки, докато стигна до ръба на една скала и полетя от него с израз на ужас.
Последва я руса конска опашка.
Капка по капка, напрежението изтичаше от тялото на Дейна.
— Чао — промълви тя на себе си със задоволство.
Напрегна сили да попие крема от лицето си с кърпа и си напомни да сложи овлажняващ лосион, когато излезе от ваната.
Хвърли поглед към пръстите на краката си с недоволна гримаса. Крайно време бе за педикюр и ярък лак, който би подхождал на една бъдеща бизнес дама.
Не можеше да не се възползва от приятелството и партньорството си с професионална козметичка.
„Готови за втори етап“, каза си тя и взе книгата от ръба на ваната. Отпи глътка бира, докато отваряше на първа страница, и след миг бе погълната от историята.
Тропическата обстановка, романтиката и интригата бяха точно това, което й бе нужно. Понесе се с думите и пред погледа й се разкриха тъмносинята океанска шир и искрящият бял пясък. Почувства топлия, влажен въздух с кожата си, долови мириса на солената вода, горещината и силния аромат на лилиите на широката веранда.
Спусна се по дървените стъпала към напечения пясък. Над нея като монотонен напев отекваха викове на чайки.
Усети допира на песъчинките до босите си ходила и на ефирна коприна до коленете си.
Пристъпи покрай водата, наслаждавайки се на красотата и уединението си.
Можеше да отиде където пожелае или да остане там, където е. Дългите години на отговорности и работа, графици и задължения вече бяха зад гърба й.
Защо си бе мислила, че тези неща са толкова важни?
Вълните напредваха към брега, подобни на дипли, поръбени с дантела, и се оттегляха обратно към сърцето на океана с въздишка. Над тях проблясваха лъскавите сребристи гръбнаци на скачащи делфини, а в далечината се виждаше нежната ивица на хоризонта.
Всичко бе съвършено красиво и спокойно. Обзе я опияняващо усещане за пълна свобода и усамотение.
Дейна се запита защо се бе чувствала длъжна да работи толкова упорито и да се тревожи за настоящето и бъдещето, щом най-съкровеното й желание бе да бъде съвсем сама в свой собствен свят. Свят, напълно понятен за нея, който не й поднасяше изненади. Би могла да го промени както желае с една единствена мисъл.
В него нямаше болка, освен ако сама не поискаше да я изпита. Нямаше и компания, освен ако не й хрумнеше да я създаде. Животът й бе въртележка от цветове, движения, тишина и звуци, сякаш разгръщаше книга, която никога не ще свърши.
Ако пожелаеше да бъде с някого, приятел или любовник, бе достатъчно да си го представи.
Но истината бе, че не се нуждае от никого. Хората носеха проблеми, отговорности, грижи и задоволяване на чужди потребности. Животът в уединение бе далеч по-прост.
Доволно присви устни, докато вървеше по плажната ивица, където единствените стъпки, отпечатани в
