Очакваната реакция на кучето бе да се втурне към него като бик към тореадор. Също като тореадор, размахващ плащ, Джордън раздвижи въженцето и кучето с весело ръмжене заподскача да го хване, а той втренчи поглед в нея.
— Тежък ден, а? Канех се да дойда да ви помогна, но не намерих време.
— Справяме се с всичко.
— Още две ръце никога не са излишни.
— Искаш ли да свършиш нещо добро със своите?
— Разбира се.
— Чудесно. — Дейна стана и тръгна към спалнята. — Вземи ги със себе си.
Джордън погледна Мо и повдигна вежди.
— Съжалявам, приятел, ще постоиш тук сам. Отивам да поиграя на друга игра.
Влезе след нея в спалнята и затвори вратата. Чу как Мо се отпусна на пода от другата страна с протяжна кучешка въздишка.
Дейна вече бе свалила пуловера и обувките си и разкопчаваше джинсите си.
— Сваляй дрехите.
— Зажадняла си за секс, а, Дългучке?
— Да. — Освободи се от джинсите и тръсна коси назад. — Ще утолиш ли жаждата ми?
— С удоволствие.
Джордън съблече палтото си и го захвърли. Свали обувките и ризата си, докато тя отмяташе завивките. Не се бе излъгал за настроението й. Вече бе достигнала до етапа на лудостта и търсеше отдушник.
Когато посегна да разкопчае сутиена си, той се приближи, сграбчи ръцете й и ги притисна към гърба й за един кратък възбуждащ миг. После я освободи и плъзна пръсти надолу по гръбнака й.
— Няма ли да оставиш нещо за мен?
Дейна повдигна рамене, зарови пръсти в косите му и жадно впи устни в неговите.
Захапваше със зъби и драскаше с нокти, настроена за бърз, необуздан секс. Този път не търсеше нежно докосване и опияняващи ласки, а пот и страст.
Почувства мигновената реакция на тялото му, учестените удари на сърцето му и светкавичната топлина, която заструи от него и се вля в нея. Устните му ненаситно докосваха нейните, а ръцете му притискаха плътта й до болка.
Вече бе готова да усети проникването му, когато го повали на леглото. Искаше веднага да го притисне между бедрата си и час по-скоро да изживее насладата. Но той се претърколи върху нея и всмука едното от зърната й. Внезапна тръпка я накара да подскочи и да се вкопчи в него, изгаряща от желание.
Очите й се премрежиха, сякаш пред тях се спусна воал от розова мъгла, докато неудържимият порив разкъсваше тялото й. Той смъкна сутиена до талията й и продължи да всмуква плътта й, а ръката му се плъзна между тях, пръстите му навлязоха в нея и сякаш я накараха да полети.
Тялото й изригна и започна да се гърчи и извива, готвейки се за нов скок. Ноктите й се забиваха в кожата му и чувствените движения на ханша й доведоха и него до безумие.
Тръпнещи и слети, се търкаляха в отчаяна битка. Устните й бяха горещи и ненаситни, а ръцете й трескаво го докосваха.
Той знаеше, че би предпочел да загине в тази битка, отколкото да се наслаждава на спокойствие без тази жена.
Дишайки на пресекулки, тя се надигна над него и го прие в себе си с един силен тласък. Блаженството, което изпита, замъгли разсъдъка й, докато гневът и съмненията изчезнаха.
„Това е реалност — каза си Дейна. — Всичко, за което съм жадувала“.
Долови насладата, изписана на лицето му.
В отчаяния й стремеж към върха движенията й ставаха все по-енергични. Сякаш тялото й бе вулкан от напираща страст.
Когато пръстите му се впиха в бедрата й и ярките сини очи се замъглиха, тя наведе глава назад и се понесе заедно с него отвъд пределите на света.
Все още тръпнеща, най-сетне се сгуши до Джордън. Дишането й бе учестено, както и неговото, когато отпусна глава на рамото му. Едва събрал сили да обвие ръка около раменете й, той осъзна, че в момента единственото му желание е да лежи до нея, изтощен и щастлив.
— По-добре ли се чувстваш? — попита я.
— Значително. А ти?
— Не мога да се оплача. Когато ушите ми престанат да бучат, ще ми кажеш ли защо си толкова мрачна днес?
— Поради не една причина. — Дейна леко повдигна глава, за да отмести косите си и да почувства допира на лицето си до кожата му. — Просто ми се струва, че обърквам всичко, но току-що си спомних, че в едно отношение все още съм доста добра.
— Няма да споря с теб за последната част. Какво си объркала?
— Откъде да започна… Чувствам, че съм близо до ключа, но не мога да го достигна. Сякаш изведнъж се оказва на километри разстояние и разбирам, че ще се проваля. Прекарах по-голямата част от деня в боядисване, защото никак не ме бива с инструментите.
— Е, тогава навярно ще ти бъде неприятно да чуеш, че имаш боя по косата.
— Зная — въздъхна тя. — Дори Малъри работи по-добре с отвертката от мен, а тя е толкова изтънчено момиче. А Зоуи? Истински Боб Вайла в пола. Знаеш ли, че има пиърсинг на пъпа?
— Наистина ли? — Последва дълга пауза. — Наистина ли — повтори той и мъжкото му любопитство я накара да се засмее.
— Както и да е. — Дейна се отпусна по гръб. — Освен това започнах да правя сметки наум и осъзнах, че съм на ръба на фалит, а не зная дали ще имам някакви приходи.
Дори да започна да печеля, едва ли ще възстановя вложеното в обозримото бъдеще.
— Мога да ти дам заем, за да бъдеш спокойна. — Мълчанието й бе ясен отговор. — Ще бъде инвестиция. Писател-книжарница. Разумно.
— Не искам заем. — Тонът й бе хладен и бе смръщила вежди. — Нямам нужда от още един партньор.
— Добре. — Джордън сви рамене и заигра с косите й. — Разбирам. Мога да ти плащам за секс. Както сама каза, добра си. Но ще изготвим ценоразпис за всяка услуга и на всеки три ще ми се полага по една безплатна.
Не откъсваше поглед от нея и забеляза, че трапчинките й се появиха, макар и да се опита да сдържи усмивката си.
— Ти си извратен тип. — Тя се обърна по корем и се облегна на лакти. — Много благородно от твоя страна да се самоунижаваш, за да подобриш настроението ми.
— Правим каквото можем. — Плъзна пръст по бузата й. — Сигурно си гладна. Искаш ли да излезем да хапнем?
— Никак не ми се излиза.
— Добре. И на мен. — Джордън извърна глава към нея и чаровно й се усмихна. — Предполагам, че нямаш желание и да готвиш.
— Прав си.
— Добре. Аз ще сготвя.
Дейна примигна, изправи гръб и докосна челото си.
— Правилно ли чух, че току-що предложи да сготвиш?
— Не се вълнувай. Имам предвид нещо от рода на бъркани яйца или принцеси с кашкавал.
— Да не мислим за холестерола и да хапнем и от двете. — Наведе се и го целуна. — Благодаря. Аз ще взема душ.
Когато излезе от банята в удобни домашни дрехи, той бе в кухнята и сипваше яйцата в тигана. Принцесите се печаха, а кучето душеше храната в паничката си.
„Липсва му бяла престилка“, забеляза Дейна.
Все пак представляваше трогателна гледка.
