сърцето си. Посегна да извади кърпата от джоба си, но Брад застана до нея и й подаде своята.
— Благодаря — каза тя и заподсмърча. — Но имам своя.
— Стига, Зоуи.
Замълча, за да не развали магията на мига.
Джордън освободи Дейна от прегръдката си.
— Има нещо, което трябва да направя.
Тя повдигна вежди и се усмихна дяволито.
— Тук, пред приятелите ни?
— Супер — отбеляза Брад и Зоуи го смушка в корема.
— Сега не е моментът за порочни мисли.
— Всеки момент е подходящ.
— Не им обръщай внимание — промърмори Джордън и долепи устни до челото на Дейна.
— Да говорят каквото искат.
— Има нещо, което трябва да направя — повтори той. — Затова днес ще се наложи да минете без моята помощ.
— Но…
— Важно е — прекъсна я той. — Ще ти обясня довечера.
— Не е зле да се съберем всички, за да прегледаме заедно това, което си написал. Времето ми изтича.
— Какво ще кажете да се срещнем у Флин? На най-централно място е. — Джордън хвърли поглед към Малъри.
— Нали нямаш нищо против?
— Разбира се. Кухнята все още не е завършена, така че не очаквайте вечеря като у Брад.
— Аз бих се задоволила и с пица — каза Дейна.
— Това е моето момиче. — Отново я целуна. — Ще се видим там.
— Намислил си нещо. — Дейна присви очи. — Очевидно е. Ако си решил да предизвикаш Кейн…
— Няма нищо общо с него. Трябва да тръгвам, иначе няма да успея. Брад, идваш с мен.
— Не съм свършил тук.
— Върви. Тръгвайте заедно — каза Зоуи и посочи към Брад. — Остави рендето. Ще се справим и без теб.
— Няма да носиш това сама до горе.
— Не е толкова тежко, а аз не съм толкова слаба.
— Няма да го мъкнеш по стълбите.
— За бога, Вейн, качи го и точка по въпроса. — Джордън се усмихна и обви ръка около раменете на Дейна. — Не знаеш ли как да постъпиш с една жена?
— Върви на майната си.
Брад се завъртя на пети и се отдалечи.
— Мога и сама — възрази Зоуи.
— Зоуи. — Опиянена от преоткритата любов, Дейна поклати глава. — Престани да се държиш като откачалка.
— Не мога. — Зоуи повдигна ръце и изведнъж ги отпусна. — Той ме кара да се държа така. — Чу го да изрича ругатня под носа си, докато носеше рендето към стълбите, и скръсти ръце. — Добре, този път ще замълча и няма да правя нищо.
— Добър план. Защо не вземеш валяка? — предложи Малъри. — Аз ще довърша тук, а после ще се прехвърлим горе.
— Бих казал, че вие трите вършите страхотна работа.
— Чухте ли? — Поласкана от думите на Джордън, Зоуи се приближи и леко го целуна по бузата. — Ето един стабилен мъж, който оценява способностите на жените.
— Разбира се. Няма нищо по-секси от жена, която се справя сама с всичко.
— Достатъчно, Хоук. — Дейна го побутна встрани. — Вземи другарчето си и бягайте. Ние имаме работа.
Изчака, докато Джордън и Брад излязоха, и се втурна към прозореца, за да ги пошпионира.
— Какво ли крои? Сигурна съм, че в момента Брад го пита точно това. Но няма да отговори. Защото знае, че съм тук и го гледам. Проклятие! — Рязко се отдръпна назад със смях, когато Джордън се обърна и погледна през стъклото право към нея. — Никога не бих могла да го изиграя. Господи, затова го обичам.
— Толкова се радвам за теб — въздъхна Малъри. — Ако не се стегнем, тази сантиментална сцена ще продължи цял ден.
— Тъй като днес вече пролях повече сълзи, отколкото от година насам, да се залавяме с боядисването. — Дейна се обърна и стегна мускулите си. — Прав е. Вършим страхотна работа.
Довършиха стените на първия етаж и спряха, за да изпият по чаша кафе, седнали на пода, и да се порадват на резултата.
— Трябва да забършем дъските в частта на Дейна с влажен парцал, за да бъдат чисти, преди да ги лакираме.
— Не зная как става лакирането.
— Лесно е — успокои я Зоуи. — Ще ви покажа. Щом изсъхне лакът, можеш да започнеш да слагаш мебели.
— Супер! — Дейна почувства тръпка и притисна ръка към корема си. — Става все по-реално всеки ден. Поръчах етажерките. Ако ги докарат навреме, както и първата заявена стока, след две седмици книжарницата ще бъде готова. Може дори по-рано. А вече имам и кандидат-помощничка.
— Не си ни казала нищо за това — упрекна я Зоуи. — Коя е?
— Една жена, с която се запознах, докато работех в библиотеката. Случайно я срещнах в супермаркета и от дума на дума стигнахме до това. Сериозна е, представителна, обича да чете, търси работа и не държи на висока заплата. Тези дни ще намине да огледа сградата. Ако не побегне навън с писъци, мисля, че ще я назнача за продавачка.
— Зоуи, кога мислиш, че и аз ще мога да подредя нещата си? — попита Малъри.
— Следващата седмица. — Зоуи отпи глътка кафе и огледа стаята. — Всичко върви толкова добре, не искам да казвам голяма дума, но наистина мисля, че след седмица. На мен ще ми бъде нужно малко повече време. Трябва ми специално оборудване за салона. Както и нова дограма на някои прозорци, а това е свързано с доста рязане и чукане.
— Обичам да я слушам, когато говори за мъжка работа — отбеляза Дейна. — Е, да си поиграем с рендето като мъже.
— Първо — заговори Зоуи, имитирайки сериозния тон на Брад, — това не е играчка.
— Господи. — Дейна избухна в смях, докато се изправяше. — Ти ме уби.
Седемнадесета глава
— Сигурен ли си?
Брад се вгледа в лицето на Джордън, който държеше в ръката си пръстен с квадратен рубин.
— Да, мисля, че ще й хареса повече от традиционния диамант.
— Нямам предвид пръстена, а целта, с която го купуваш.
— Да. Малко ме свива стомахът, но съм сигурен.
— Няма да се обидя — реши Флин. — Бих могъл да се засегна от това, че те свива стомахът, когато се каниш да предложиш брак на сестра ми, но не съм толкова докачлив.
Джордън леко се усмихна и завъртя пръстена срещу светлината. Искаше и двамата да бъдат до него при тази решителна стъпка. Така щяха да образуват затворен кръг, какъвто бе един пръстен. За тях не бе особено приятно да ги замъкне до бижутерски магазин в Питсбърг, но се бяха отзовали.
Както винаги.
