подвежда, а откровено й разкрива какво прави, показва й истинските й преживявания. Много добра стратегия.
— Би могла да се окаже сполучлива. Почти успя. Не мисля, че бихме стигнали до там, където сме сега, ако Малъри не бе дала тласък и на двама ни.
— Вие шестимата сте части от едно цяло. Ярки индивидуалности — добави Роуина, — но по-силни в единството си. Как разрешихте проблема е Дейна?
— Нужно ли е да ви казвам? Струва ми се, че виждам танцуващи червени сърца над главата си.
— Все пак бих искала да чуя разказа ти.
Когато изпълни молбата й, тя кимна и хвана ръката на Пит.
— Трудно е — каза Роуина — да решиш от какво да се откажеш и какво да задържиш. Радвам се и за двама ви, че сте останали заедно.
— Аз също, по чисто лични причини. Но това е важно и за нещо друго, нали? — Джордън се вгледа в лицето й и се опита да отгатне мислите й. — За търсенето на ключовете.
— Всяка нишка в канавата на живота е важна. Дължината, здравината и цветът й. Той се е опитал да ви раздели, но не сте го допуснали и така нишката, която ви свързва, е укрепнала.
— Защо толкова упорито се стреми да ни раздели?
— Защото заедно сте по-силни, отколкото разделени. Вече знаеш.
— Има още нещо. — Наведе се напред. — Помогнете ми да й помогна.
— Вече й помагаш и ще продължиш. Вярвам в това.
— Времето й почти изтича.
— По-близо сте до целта, отколкото предполагате, но внимавайте. Той ще направи всичко възможно да скъса нишката помежду ви.
Джордън се облегна назад.
— Няма да успее. Има и друга причина да бъда тук. Питам се дали и тя не е важна нишка. Искам да купя тази къща.
Брад издаде сподавен вик, сякаш нещо бе заседнало на гърлото му. Това накара Пит да го погледне с насмешка.
— Искаш ли вода?
— Не, не. — Брад въздъхна и отпи глътка бира. — Не.
— Според опитния бизнесмен тук би трябвало да отправя предложението по възможно най- завоалирания начин и да водим преговори с часове. Не виждам смисъл. Не зная дали имате планове за къщата, но ако сте склонни да я продадете, готов съм да я купя.
„Защо просто не им даде празен чек? — помисли си Брад. — Достъп до банковата му сметка, нотариалния акт за апартамента му в Ню Йорк?“
— Твоят приятел има добър бизнес усет. — Пит одобрително кимна на Брад и разклати халбата си. — Безброй пъти съм водил бизнес преговори. Обичам…
Хвърли въпросителен поглед към Роуина.
— Пазарлъците и машинациите.
— Да. Струва ми се интересно хоби. Имението, което обитаваме в момента, е доста примамливо. Солидна постройка с внушителни размери, история и добро местоположение, двадесет и пет цяло и три акра тревни площи и гори, гараж за шест коли, закрит плувен басейн, сауна и…
— Вана за хидромасаж — добави Роуина със смях. — Много ни харесва.
— Да. — Той повдигна ръка и потърка кокалчетата на пръстите й. — Както и ред други удобства…
— Достатъчно. — Брад не се сдържа и го прекъсна. — Въпреки всичко това тази къща не е разумна инвестиция. Удобствата и историята са едно, но се намира на тридесет и пет километра от Вали…
— Тридесет и два и половина — спокойно уточни Пит.
— По тесен криволичещ път нагоре — продължи Брад. — Освен това отоплението й навярно струва цяло състояние. Ако я обявите на пазара за имоти, едва ли ще намерите купувач през следващите десет години.
Пит изпъна крака и ги кръстоса. Откакто се познаваха, Джордън не го бе виждал в толкова нехайна поза.
— С удоволствие бих водил преговори е теб — каза той на Брад. — Може би някога ще ми се удаде такава възможност. Мисля, че ще бъде вълнуващо.
— Но сега преговаряш с мен — напомни му Джордън.
— Да, така е.
Пит отмести поглед към него.
— Първо имам един въпрос. — Роуина потупа любимия си по рамото, за да привлече вниманието му, а после погледна Джордън. — Защо искаш къщата?
— Винаги съм мечтал да бъде моя.
Брад завъртя очи и вдигна поглед нагоре.
— Господи, смили се над него.
— Въпросът е защо.
— Чувам… зова й. Нямам предвид буквално.
— Да — кимна Роуина. — Разбирам те. Продължавай.
— Когато бях дете, поглеждах към нея и си мислех: „Това е моята къща. Просто ме чака да порасна“. Спомням си как веднъж обещах на майка си един ден да я купя за нея, за да може да гледа света от високо. — Сви рамене.
— Като по-голям понякога се качвах е кола до тук, поглеждах къщата и си казвах, че някога ще премина през портала и ще вляза в нея през парадния вход. Красива е, внушителна и макар и да се намира толкова далеч от града, тя е неразделна част от Вали. Не успях да направя това за майка си. Искам да го направя за Дейна. Да изградя живот с нея, да отгледаме децата си тук. Искам да поглеждам към Вали и да зная, че ние сме част от нещо солидно, реално и важно.
— Ще бъде твоя.
Блясъкът в очите на Пит изчезна.
— Роуина!
— Колкото е данъчната й оценка — продължи тя и размаха пръст срещу него. — Нито цент повече.
— Обиждаш ме.
— Няма да искаме от него да поема разходите за нотариус, банков превод и всичко останало. Ти ще покриеш хонорарите и… Какво друго има? — обърна се тя към Брад.
— Формалности — засмя се той. — Предполагам, че имаш предвид формалностите.
— Да, тези неща. — Тя се замисли за миг. — Според мен няма никакъв проблем.
Пит издаде въздишка на раздразнение.
— Жените са истинска напаст. Какво ще кажеш да му я опаковам и да я вържа с панделка като подарък?
— Няма да я приеме така. — Роуина се наведе и го целуна по бузата, когато видя намръщеното му изражение. — Винаги му е принадлежала — каза тя. — Знаеш това не по-зле от мен.
— Така да бъде. — Пит заудря с пръсти по коляното си. — Двамата с теб — обърна се той към Джордън — ще уредим подробностите, без жените да ни се бъркат.
— Когато е удобно за теб.
— Стиснете си ръцете, Пит — подкани го Роуина. — За току-що договорените условия.
— По дяволите. — Изправи се и подаде ръка. — Ако не го направя, тя ще ме тормози, докато косата ми окапе.
Джордън стисна ръката му и усети странна тръпка. Може би бе сила, а може би просто напрежение. Нямаше представа какво е да сключиш сделка е един бог.
— Благодаря.
— Има за какво да ми благодариш. Твоят приятел навярно знае, че бих могъл да поискам доста по- висока цена от данъчната оценка при сегашния пазар на имоти.
— Това ръкостискане достатъчно обвързващо ли е? — попита Брад.
— Да.
