Защо й бе нужно толкова време да го осъзнае?
— Не бях доволен от живота, който водех тук, и се боях от това, в което бих се превърнал, ако останех. Виждах се на работа в сервиза ден след ден, година след година, отхвърлил всичко, което тя желаеше за мен, защото не мога да го постигна. Бях така обсебен от гнева и мъката, че нищо друго не ме интересуваше. — Отново застана до гроба на майка си и се загледа в цветята. — Не знаех, че ме обичаш. Едва ли бих постъпил другояче, но наистина не знаех. Ти винаги изглеждаше толкова силна и самоуверена, държеше се толкова нехайно, че не виждах какво става дълбоко в теб. — Посегна да отмести кичур коса от лицето й, а после отново отпусна ръката си. — Може би не съм искал. След онова, което се случи с нея, се страхувах да обичам някого. Но те нараних и го направих съзнателно. Защото за мен беше по-лесно да си тръгнеш сърдита. Сега се срамувам и съжалявам. Ти не го заслужаваше.
— Не зная какво да кажа. Дано това помогне. Разбирам колко ти е трудно да бъдеш откровен сега.
— Не плачи, Дейна. Сърцето ми се къса.
— Не зная как иначе бих преживяла тези мигове. — По тя изтри сълзите си. — Бяхме млади. Джордън. И двамата допуснахме грешки. Не можем да променим миналото, но можем да го изясним и да се опитаме отново да бъдем приятели.
— Вече сме зрели хора и трябва да мислим за днешния ден. Щом искаш приятелство, така да бъде.
— Добре.
Дейна колебливо се усмихна и му подаде ръка.
— Има още нещо, което трябва да знаеш. — Притисна пръстите й в ръката си. — Влюбен съм в теб.
— О… — Сърцето й се разтуптя още по-силно. — Господи.
— Не можах да те забравя. Сякаш чувствата, които изпитвах към теб преди години, са пуснали корени. Времето минаваше и се опитвах да ги изтръгна, но не умираха. Идвах на гости на Флин и щом те зърнех отново и подхвърлеше някоя хаплива реплика, онова, което поникваше от тези корени, се подаваше по- високо над земята.
— По дяволите, Джордън.
Каквото и да му костваше, трябваше да изрече думите докрай.
— Последния път, когато почуках на вратата на Флин и ти отвори, то изведнъж порасна с няколко метра и се уви около врата ми като примка. Влюбен съм в теб, Дейна. Не можах да убия тази любов. Затова сега изливам душата си пред теб. Сърцето ми е в твоите ръце. Прави с него каквото желаеш.
— Какво мислиш, че ще направя, глупчо? — Хвърли се в прегръдките му. Облекчение, радост и вълнение нахлуха в нея като порой, когато Джордън зарови лице в косите й. — Дори не се надявах да го кажеш.
Първото, което Дейна чу, когато отново влезе в сградата на „Малки удоволствия“, бе скандал.
„Един от съществените елементи на съвместния живот“, помисли си тя.
Нададе ухо към помещението, от което се чуваше говорът, и даде знак на Джордън да мълчи.
— Няма да пострадам. Отлично зная как се работи с електрическо ренде. Просто не позволяваш на никого да си играе с твоите неща.
— Първо, това не е играчка. — Въпреки спокойния тон, в думите на Брад се долови такова раздразнение, че Дейна едва не изсумтя. — Второ, щом свърша е тази част… Вече щеше да бъде готова, ако ти не ми натякваше…
— Не натяквам — бе троснатият и злобен отговор на Зоуи.
Дейна дръпна ръката на Джордън.
— Влез в ролята на рефер — прошепна тя. — Трябва да поговоря с Малъри.
— Не може ли аз да поговоря е нея?
— Истински мъжкар не би се страхувал да…
— О, престани.
Прегърбен, с провлачена походка и ръце в джобовете, Джордън тръгна натам, откъдето идваха гласовете.
Дейна потърка ръце в якето си.
— Този номер винаги действа.
Въздъхна и уверено се отправи в обратната посока, готова да понесе заслужено мъмрене.
Стените на главното помещение от галерията вече бяха завършени и изглеждаха чудесно. По радиото звучеше музика и Малъри пееше заедно с Бони Райт.
Когато влезе, Дейна я видя да се поклаща и такт, докато плъзга валяка нагоре-надолу.
— За да поддържаш ритъма, ли си го пуснала толкова силно, или за да заглушиш сексуалното напрежение от другата страна на коридора?
Малъри се обърна и свали валяка, за да отпочинат ръцете й.
— По малко и от двете. Как си?
— Как изглеждам?
— По-добре. — Приятелката й я изгледа изпитателно. — Всъщност доста добре.
— Така се и чувствам. Първо, извинявай. Бях в ужасно настроение и излях гнева си върху теб. Ти просто се опита да помогнеш.
— За това са приятелите. Да понасят гневни изблици и да помагат с каквото могат. И двамата изглеждахте толкова нещастни, Дейна.
— Е, имахме причини. Каквато и да е била целта на Кейн, той ме накара да проумея истината. Не можех просто да погреба миналото и цялата онази болка. Трябваше да се изправя срещу нея и поне да разбера случилото се.
— Права си.
— Не, ти беше права. — Дейна свали якето си и го метна на перваза. — Нямаше да се избавя от страданието нито като поддържам неангажираща връзка с Джордън, нито като скъсам с него. Просто се опитах да заровя всичко, но се оказа твърде плитко. И двамата постъпихме така.
— Имахте нужда от време, за да се опознаете отново.
— И за това си права. Днес събра хиляда точки.
— Въпреки че никога не съм си падала по спортовете, възнамерявам да запазя резултата. Когато отиде да поговориш с Джордън, най-сетне сте споделили какво ви мъчи и сте разбрали, че сте влюбени един в друг.
— Точно така. Той ме обича. — Когато очите на Дейна се насълзиха, Малъри свали кърпата от главата си и й я подаде. — Благодаря. Каза ми неща, които досега беше премълчавал. Не можел или не се решавал да ги изрече. Няма значение. Не е бил готов, а ако трябва да бъда честна, и аз не бях готова да ги чуя. Обичах го, но не беше достатъчно, за да проумея какво преживява и от какво се нуждае. Всъщност от какво се нуждая и аз самата. Бях заслепена и единственото, което виждах, беше: „Искам Джордън. Точка“. Никога не бях мислила какво ще правим заедно или какво е нужно на всеки от нас поотделно, за да станем по- силни. Най-сетне за мен настъпи часът на истината.
— Били сте млади и влюбени.
Малъри взе кърпата си, за да изтрие и своите сълзи.
— Да, поне аз. Обичах го с цялото си същество, а сега чувствата ми са още по-силни. Удивително бе да го видя такъв, какъвто е бил преди, и да осъзная в какво се е превърнал. Убеждавам се, че чакането си е струвало.
— Дейна.
Малъри широко отвори насълзените си очи, примигна и се обърна с лице към Джордън, който стоеше на прага.
— Говорим си по женски.
— Дейна.
Когато отново изрече името й, той тръгна към нея. Очите му преливаха от обич и сякаш заискряха, още по-яркосини, преди да обвие ръце около талията й и устните им да се слеят.
— О…
Поразена, Малъри зарови лице в кърпата.
— Добре, просто искам да кажа…
Зоуи изведнъж се спря, преди да влезе в стаята, прикова поглед във влюбената двойка и сложи ръка на
