коя е първата й любов. Всички рафтове и маси бяха отрупани с книги, на които гледаше не само като на източник на познание, развлечение и мъдрост, а и като на средство за създаване на оригинален интериор.
За нехайния наблюдател книгите изглеждаха произволно струпани по ъглите и по масите, но като библиотекар, Дейна имаше системен подход и можеше без затруднение да намери нужното й томче в която и да било от стаите.
Не можеше да живее без книги, без историите, информацията и световете, които оживяват в тях. Дори сега, когато бе поела задачата и времето й вече течеше, бе погълната от живота, любовта, войните, радостите и болките на боговете.
Почукване на вратата я изтръгна от света на Дагда, Епона и Луг и я върна към реалността.
С книгата в ръка, отиде да отвори и въпросително повдигна вежди срещу Малъри.
— Какво има?
— Хрумна ми да намина и да разбера какво възнамеряваш да правиш, преди да продължа към къщи. Днес поговорих с няколко местни художници и скулптори. Мисля, че творбите им ще бъдат чудесно начало за галерията ми.
— Страхотно. Носиш ли нещо за ядене? Умирам от глад.
— Само бисквити.
— Няма да свършат работа — каза Дейна. — Ще потърся нещо в хладилника. Гладна ли си?
— Не, но ти хапни. Някакви гениални идеи? Искаш ли ние със Зоуи да направим нещо? — попита гостенката и тръгна след нея към кухнята.
— Не бих ги нарекла гениални. Спагети! Супер. — Дейна извади от хладилника полупразна купа. — Искаш ли?
— Не.
— Имам малко каберне.
— Тогава ще пийна. — Чувствайки се като у дома си в кухнята на Дейна, Малъри извади две чаши. — Какви са идеите ти, гениални или не?
— Книгите. Нали се досещаш — всичко, свързано с познанието. С миналото, настоящето и бъдещето. Щом става дума за мен, целият ми свят се върти около книгите — Грабна вилица и започна да яде направо от купата. — Въпросът е в коя или в каква книга да търся.
— Няма ли да стоплиш това?
— Какво? — Дейна смутено сведе поглед към спагетите в купата. — Защо?
— Все едно. — Малъри й подаде чаша вино, взе своята и седна при нея на масата. — Логично е да се насочиш към книгите поне за да започнеш отнякъде, но… — Огледа апартамента й. — Ще ти бъдат нужни седмици да преровиш дори само своите. А онези, които са във всички къщи във Вали, в библиотеката, в книжарницата в търговския център?
— Дори и да съм права, това не означава, че буквално ще намеря ключа в някоя книга. Това е само образно казано. Или може да означава, че в тях ще намеря насока към ключа. — Дейна набоде още студени спагети. — Казах ти, че идеята не е гениална.
— Все пак е добро начало. Минало, настояще и бъдеще. — Нацупи устни. — Доста обширна територия.
— Исторически, съвременни, футуристични. Такива могат да бъдат романите.
— А ако има нещо по-лично? — Малъри се приближи и съсредоточи вниманието си върху лицето на приятелката си. — С мен беше така. Пътят ми към ключа бе свързан с Флин, с чувствата ми към него и моята нерешителност. Преживяванията ми, които не бих нарекла сънища, бяха много лични.
— И страховити. — Дейна докосна ръката й. — Зная. Но се справи. И аз ще успея. Може би наистина е свързано с книга, която има лично значение за мен. — Замислено огледа стаята и отново взе вилицата си. — Но и това е обширна територия.
— Хрумна ми нещо друго. Сетих се за Джордън.
— Не виждам какво общо има той. Слушай — продължи, преди Малъри да заговори, — вярно е, че беше част от първия етап. Картините на Роуина, които той и Брад са купили. Върна се в града по молба на Флин и се включи в търсенето, но неговото участие завърши с намирането на твоя ключ. Свързан е с брат ми, а чрез него и с теб.
— И с теб, Дейна.
Завъртя вилицата в купата, но сякаш бе загубила апетит.
— Вече не.
Доловила в погледа й познатото упорство, Малъри кимна.
— Добре. А първата книга, която си прочела? Онази, която те е накарала да се пристрастиш към четенето?
— Не мисля, че вълшебният ключ за ковчежето с душите е скрит в детски комикс. — Дейна се усмихна и повдигна чашата си. — Но ще проверя.
— Имам предвид първата ти книга за възрастни.
— Явно не си падаш по остроумната сатира в комиксите. — Забарабани с пръсти по масата и се замисли. — Всъщност, не си спомням коя е първата. Чета, откакто се помня. — За миг сведе поглед към чашата си и отпи голяма глътка. — Той ме заряза. Продължих живота си.
„Явно все пак ще поговорим за Джордън“, помисли си Малъри и кимна:
— Добре.
— Това не означава, че не изпитвам дълбока ненавист към него, но тя не е движещата сила в живота ми. През последните седем години сме се виждали само няколко пъти. — Дейна колебливо сви рамене. — Пътищата ни вече не се пресичат. За мен той е просто приятел на Флин.
— Обичаше ли го?
— Да. Беше голяма любов. Копеле.
— Съжалявам.
— Хей, случва се.
Трябваше да си го напомня. Не бе въпрос на живот и смърт и не бе потънала в самосъжаление. Никой не бе застрахован от любовни терзания.
— Бяхме приятели. Когато баща ми се ожени за майката на Флин, с него си допаднахме. Мисля, че беше нещо хубаво. Флин, Джордън и Брад бяха като едно същество с три глави. И аз се сближих с тях.
„Все още сте близки“, помисли си Малъри, но се сдържа да не го изрече на глас.
— С Джордън бяхме приятели. И двамата си падахме по книгите и това още повече ни сближи. Когато пораснахме, нещата се промениха. Искаш ли да пийнем още? — попита тя и повдигна празната си чаша.
— Не.
— Е, аз ще си налея. — Дейна стана и донесе бутилката от кухнята. — Той влезе в колеж. Спечели частична стипендия в „Пен Стейт“ и двамата с майка му здравата работеха, за да покриват останалите разходи по обучението и издръжката му. Майка му беше страхотна жена. Зоуи ми напомня за нея.
— Така ли?
— Не външно, въпреки че и госпожа Хоук беше хубавица. Но беше по-висока и гъвкава като танцьорка.
— Починала е млада.
— Да, нямаше петдесет години. — Споменът все още изпълваше Дейна с болка. — Беше истинско мъчение и за нея, и за Джордън. Накрая всички дежурихме в болницата и дори тогава… — Енергично разтърси рамене и въздъхна дълбоко. — Не ми се говори за това. Исках да кажа, че Зоуи ми напомня за нея с държането си. Притежава качествата, които правят една жена добра майка. Знае какво иска и как да го постигне, не хленчи, а сякаш върши всичко с удоволствие и е очевидно колко много обича детето си. С Джордън бяха близки, точно като Зоуи и Саймън. Бяха само двамата. Баща му не се е мяркал, откакто се помня.
— Сигурно му е било много трудно.
— Щеше да бъде, ако майка му не беше толкова невероятна. Включваше се в игра по софтбол със същата лекота, с която правеше сладки. Успяваше да запълва празнотата.
