дала на детето си не просто живот, а щастлив живот.
Чувстваше нужда да вярва в тези неща, както и че ще успее да изгради още по-добро бъдеще и за Саймън, и за себе си. На всяка цена трябваше да постигне успех с „Малки удоволствия“. Донякъде заради гордостта си.
Майка й винаги бе твърдяла за нея, че е твърде горда.
Може би наистина бе така и това правеше нещата по-трудни, отколкото бяха. Но от друга страна, й помагаше да преживява тежките моменти.
Не бе осъществила всичките си мечти, но бе доволна от това, което имаше.
Угаси лампата. Макар и да бе мъчително да знае, че няма към кого да протегне ръка в мрака, изпитваше удовлетворение и дори гордост при мисълта, че винаги може да разчита изцяло на себе си.
На следващия ден бе на горния етаж в „Малки удоволствия“ и сглобяваше вече готовите плотове, когато чу викове от долу. Веднага забеляза, че издават въодушевление, а не ужас или гняв. Побърза да довърши плота, с който бе заета в момента, и да слезе, за да види каква е причината за суматохата.
Гласовете идваха откъм частта на Дейна и нейният се сля с тях, когато видя голямата етажерка с книги, която вече заемаше едната стена, и двата огромни кашона на пода.
— Пристигнали са! Рафтовете ти са тук! Изглеждат чудесно Права беше да се спреш точно на тези. Подхождат на цветовете.
— Нали? Преработих схемата шест пъти. Но се чудя дали да не разменя местата на разделите за детска и нехудожествена литература.
— Защо просто не разопаковаме следващата етажерка, за да я монтираме и да видим как ще бъде най-добре?
Малъри размаха резеца си за картон.
Доставчиците внесоха нов кашон на количка.
— Къде да сложим този, госпожице?
— Боже мой — едва промълви Дейна.
— Просто го оставете тук — каза Зоуи. — Ще му намерим място. Колко си поръчала? — попита тя Дейна.
— Доста. Може би твърде много, но исках да изложа всичко, което съм решила да предлагам. А сега… Господи, сърцето ми ще се пръсне. От вълнение или от страх, вие съдете.
— От вълнение е. — Малъри енергично разряза поредния картонен капак. — Хайде, да ги подредим и ще видиш, че ще стане чудесно.
— Това е истина — възкликна Дейна, когато пристигна още един кашон. — Няма след миг отново да стоя в празна стая.
— Етажерки, книги, маси, столове. — Зоуи се включи в разопаковането. — След броени седмици ще изпием първите си чаши чай тук.
— Да. — Дейна се опомни и им помогна да монтират втората част от конструкцията. — После ще отидем да се повъзхищаваме на красивите неща в галерията на Малъри.
— И ще завършим обиколката в салона на Зоуи. — Малъри се отдръпна крачка назад. — Вижте какво успяхме да свършим за толкова кратко време. Можете ли да повярвате?
Зоуи погледна следващия кашон, който бе внесен.
— Точно сега ми е трудно да повярвам, че ще се справим с това, което ни предстои. Продължавай с резеца, Мал. Имаме доста работа.
Все още монтираха рафтове за книги, когато пред сградата спря друг камион за доставки.
— От „Хоуммейкърс“ е. — Малъри извърна глава от прозореца. — Очакваме ли доставка от „Хоуммейкърс“ днес?
— Имам няколко поръчки — отвърна Зоуи. — Не се надявах да ги изпълнят толкова скоро. Ще проверя.
Слезе до входната врата и посрещна шофьора на площадката.
— Това ли е „Малки удоволствия“? — попита той.
Приятно бе да чуе друг човек да произнася името.
— Така ще се нарича.
— Докарахме дограмата. — Подаде й фактурата. — Имаме списък на кои прозорци да я сложим. Ако няма проблем, можем да започнем. Ще бъдат готови още днес.
— Не съм поръчвала монтаж, а само доставка.
— Монтажът е включен в цената. Нося бележка — добави шофьорът и пъхна ръка в джоба си. — От господин Вейн за госпожица Маккорт.
— Аз съм госпожица Маккорт.
Зоуи се намръщи, взе плика и го разкъса. Вътре имаше един-единствен лист с едно изречение.
„Не възразявай“.
Зяпна от изненада за миг и отново го погледна. От камиона бяха слезли още двама мъже и стояха облегнати на каросерията.
— Господин Вейн каза да му се обадите, ако има проблем. Да започваме ли, или да почакаме?
— Не, няма нужда. Можете да започнете. Благодаря.
Върна се вътре и потърка тила си, докато гледаше как Малъри и Дейна инсталират поредната етажерка.
— Пристигна новата ми дограми.
— Страхотно. Може би трябва да сложим това под ъгъл — предложи Дейна.
— Дойдоха майстори, за да я монтират — продължи Зоуи, — Брадли… „Хоуммейкърс“ предлагат монтаж, включен в цената.
— Брад е голям сладур — отбеляза Малъри.
— Полезно е да познаваш собственика. — Дейна се отдръпна назад и поклати глава. — Не се изчервявай.
Зоуи нервно побутна парче картон с крака си.
— Не мислите ли, че би трябвало да платим за услугата?
— Харизан кон, Зоуи. — Малко несръчно, Дейна донамести етажерката. — На твое място бих го разцелувала, вместо да броя зъбите му. — Хвърли й дяволит поглед. — Естествено, в твоя случай не конят, а онзи, който го праща, заслужава целувки.
— Ще дойде днес на вечеря.
— Добре. Погрижи се да получи и нещо повече.
— Боя се.
Малъри остави резеца.
— От Брад?
— Да. От него и от себе си. — Зоуи потърка юмрук между гърдите си, сякаш бе почувствала болка в сърцето. — От това, което ще се случи.
— О, скъпа.
— Не зная какво да правя и какво да мисля. Ако търсех удоволствие и тръпка, би било различно. Но не е така.
— А нима мислиш, че неговата цел е такава?
— Не зная. Искам да кажа, сигурно. Той е мъж. Не го упреквам. Може би се е вживял в романтиката на нашата история. Как с общи усилия ще успеем да победим дракона. Но трябва да мисля и занапред.
— Той не постъпва безразсъдно с хората, ако за това се безпокоиш. — Вече сериозна, Дейна поклати глава. — Познавам го почти откакто се помня. Свестен мъж е.
— Виждам. Но не е мой тип и помежду ни не може да има нищо. Все пак, ако продължи да упорства, все някога ще се предам. Боя се, че ако се случи, ще започна да мечтая за нещо, което не мога да имам.
— Можеш да имаш всичко, което пожелаеш — увери я Малъри. — Ако не беше ти, нямаше да бъдем собственички на тази сграда.
— Това е глупаво. Само защото аз намерих къщата…
— Не само къщата, Зоуи. Идеята, предвидливостта, вярата. — Малъри нетърпеливо сложи ръка на
