Мо се отпусна на задницата си, повдигна лапа и изплю рулото пред краката й.
— Иска да го хвърлиш, за да го донесе.
— О, да. Веднага, — Тя грабна рулото и го скри зад гърба си. — Саймън, донеси прахосмукачката. Ние с Мо ще си поговорим.
— Не ти е толкова ядосана — прошепна синът й в ухото на кучето. — Когато е истински разгневена, от очите й хвърчат огнени стрели.
Тичешком излезе от стаята. Зоуи бързо хвана Мо за нашийника, преди да го последва.
— О, ти стой тук. Виж колко боклук направи. Какво ще кажеш в своя защита?
Кучето се търкулна на пода и оголи корема си.
— Ще ме впечатлиш единствено ако можеш да почистиш с прахосмукачката.
Зоуи въздъхна, когато чу почукване на вратата, и Саймън извика:
— Аз ще отворя.
— Чудесно. Просто идеално.
Остана загледана след Мо, който се втурна навън, докато Саймън разпалено разказваше на Брад за последния му подвиг.
— Разтича се из цялата къща. Остави парчета хартия навсякъде.
— Виждам. — Брад погледна към хола, където Зоуи стоеше сред куп разпилени хартийки. — Веселбата никога не свършва, а?
— Сигурно се е промъкнал в килера. Трябва да почистя.
— По-добре се погрижи за тези неща. — Приближи се към нея и й подаде бутилка вино и букет жълти рози. — Ние със Саймън ще почистим.
— Не, не можеш…
— Разбира се, че мога. Имате ли прахосмукачка? — обърна се той към Саймън.
— Тъкмо отивах да я донеса.
Момчето отново се затича.
— Наистина не е нужно. Аз… ще свърша това.
— Не се безпокой. Не обичаш ли рози?
— Обичам. Прекрасни са. — Понечи да ги вземе, но когато погледна ръката си, видя, че все още стиска олигавените остатъци от тоалетната хартия. — Е, добре — каза му с дълга въздишка.
— Размяна. — Брад взе рулото от ръката й, преди тя да възрази, и пъхна на негово място букета. — Вземи и това. — Подаде й бутилката „Кианти“. — Не е зле да го отвориш. — Извърна глава към Саймън, който довлече прахосмукачката. — Да я включим и да свършим тази работа бързо, защото тук мирише на нещо много вкусно.
— Сос за спагети. Мама приготвя най-вкусния. Но първо ще ядем салата.
— Винаги има уловка. — Брад се усмихна на Зоуи и запретна ръкавите на тъмносинята си риза. — Проблемът е решен.
— Добре. Е, благодаря.
Зоуи не знаеше какво друго да прави, освен да отнесе розите и виното в кухнята. До слуха й достигна бърборенето на Саймън, а след малко и бръмченето на прахосмукачката, последвано от гневния лай на Мо.
Бе забравила, че кучето я смята за свой смъртен враг. Трябваше да го изведе от стаята. Но чу веселия смях на Саймън, по-плътния на Брад и все по-силния лай, което означаваше, че двамата насърчават Мо да протестира.
Не, щяха да се справят сами. Реши да ги остави и да се възползва от възможността да зарови лице в цветята. Никой не й бе подарявал жълти рози. Бяха толкова слънчеви и нежни. Подвоуми се в какво да ги натопи и накрая избра медна ваза, купена от дворна разпродажба и излъскана до блясък, който я правеше подходящ дом за красиви цветя.
Подреди ги и отвори виното. След като сложи тенджера с вода на котлона за спагетите, отново се залови със салатата.
Всичко щеше да бъде наред. Нямаше за какво да се безпокои. Той бе просто приятел, наминал за вечеря.
— Къщата отново е в нормално състояние — каза Брад, когато влезе при нея. Забеляза вазата върху плота. — Чудесно.
— Много са красиви. Благодаря. Саймън, пусни Мо в задния двор и довърши задачите си. После ще вечеряме.
— Какви задачи? — попита Брад и се приближи към масата с тетрадките му.
— Скапани дроби. — Саймън отвори задната врата за Мо и хвърли тъжен поглед към майка си. — Не може ли по-късно…
— Може, ако искаш след вечеря да бъдеш зает и да нямаш време за игри.
Устните му трепнаха дяволито, което бе познат знак, че е готов за сериозен спор.
— Дробите са глупост. Всичко е безсмислено. Защо трябва да ги учим, щом има компютри и калкулатори?
— Защото…
— Да, калкулаторите улесняват нещата — нехайно я прекъсна Брад и плъзна пръст по страницата в тетрадката. — Сигурно тези задачи са трудни и не можеш да се справиш сам.
— Не, не са.
— Не зная. На мен ми се струват доста трудни. Трябва да събереш три и три четвърти с две и пет осми. Непосилно.
— Само трябва да превърнеш четвъртите в осми. Ето така. — Саймън грабна молива си, прехапа език и извърши превръщането. — Сега събираш шест осми с пет осми, което прави едно и три осми и добавяш останалите числа. Получава се шест и три осми. Виждаш ли? Отговорът е шест и три осми.
— Ха. Ето, че реши задачата.
— Това номер ли беше? — подозрително попита Саймън.
— Не зная за какво говориш. — Брад разроши косите му. — Хайде, имаш само още една, умнико.
— Господи.
Зоуи не откъсна очи от Брад, докато стоеше надвесен над рамото на сина й, и сърцето й щеше да се разтопи, когато той вдигна глава, срещна погледа й и се усмихна.
Не, не можеше да гледа на него просто като на приятел, който им гостува за вечеря.
— Готово! — Саймън затвори тетрадката. — Свободен ли съм вече, надзирателке?
— Стига толкова изтезания за днес. Прибери учебниците и се измий за вечеря. — Когато остана насаме с Брад, Зоуи наля две чаши вино. — Имаш подход към опърничавите деца.
— Може би защото самият аз бях такъв. — Той взе едната чаша. — Добър е по математика.
— Да. Справя се в училище. Но мрази домашните.
— Нормално е, нали? Какво си сложила?
— Просто…
Зоуи смутено погледна към тъмносиния си пуловер.
— Нямам предвид дрехите, а парфюма ти. Винаги ухаеш страхотно, но винаги различно.
— Изпробвам различни продукти. Сапуни, кремове и… — Доловила блясъка в очите му, тя повдигна чашата към устните си, за да не му даде възможност да се приближи и да я целуне — парфюми.
— Интересно е. Повечето жени имат любим аромат, който е като техен отпечатък и остава в съзнанието на един мъж. А ти караш мъжа да се пита на какво ли ще ухаеш днес, за да не може да престане да мисли за теб.
Трудно бе да устои на близостта му, но ако се отдръпнеше, би било твърде очевидно.
— Не слагам парфюм заради мъжете.
— Зная. Това го прави още по-съблазнителен.
Очите й издадоха паника, когато хвърли тревожен поглед към вратата, и в този миг до тях достигнаха стъпките на Саймън. Брад застана на крачка от нея и я остави да приготви вечерята.
— Ще ядем ли? — попита момчето.
— Току-що сложих спагетите. Сядай. Ще започнем със салатата.
