надолу и отново го накара да се залива от смях.
С разтреперани колене и омалели ръце, тя отнесе подноса до масичката и когато го остави, съдовете изтракаха.
— Виж, мамо! Вися с главата надолу!
— Виждам. Време е да застанеш в нормална поза и да измиеш зъбите си.
— Не мога… — Саймън замълча, защото Мо го близна по лицето.
— Утре си на училище, Саймън. Хайде, приготви се за лягане. После ще слезеш да пожелаеш лека нощ на Брадли.
Загледан в Зоуи, Брад преобърна момчето и го остави да стъпи на земята.
— Върви. Скоро ще ти дам възможност за реванш.
— Супер. Кога?
— Какво ще кажеш за петък вечерта? Можеш да дойдеш у дома и да доведеш и майка си. Ще вечеряме, а после ще отидем в стаята за игри.
— Да! Нали си съгласна, мамо? — Саймън обви ръце около талията й в очакване на отговор. — Не казвай „ще видим“, просто кажи „да“. Моля те!
Коленете й все още трепереха.
— Да. Добре.
— Благодаря.
Прегърна я, подсвирна на кучето и с танцова стъпка излезе от стаята.
— Помисли си, че ще го ударя.
Тонът на Брад издаде такова изумление, че Зоуи потръпна.
— Изглеждаше толкова ядосан, че… Извинявай. Зная, че не би го направил.
— Нямам навик да пребивам деца.
— Разбира се. Беше инстинктивна реакция.
— Някой друг удрял ли го е? Срещала ли си се с някого, който му е посягал?
— Не. Не — повтори тя и се опита да възвърне спокойствието си. — Никой не му е обръщал толкова голямо внимание. Само да видя някого да вдига ръка срещу него, когато съм наблизо.
Явно доволен от отговора й, той кимна.
— Можеш да бъдеш сигурни, че няма да бъда аз.
— Обидих те. Обидите не са в стила ми… Беше неволно. Стана толкова бързо, ти се ядоса и… Устната ти е разкървавена.
— Просто се боричкахме. Доколкото си спомням, моята майка казваше, че при подобна игра е нормално някой да пострада. — Брад докосна разцепената си устна. — Вие, майките, винаги сте прави, нали?
— Опитваш се да ме успокоиш. — Следвайки инстинкта си, Зоуи взе една салфетка от подноса, навлажни я с език и попи кръвта от устната му. — Когато влязох преди малко и ви видях заедно, искрено се зарадвах. Можеше да се оставиш да те победи, но ти не го направи. Одобрявам това, защото не искам да израсне с мисълта, че винаги ще побеждава. Човек трябва да се научи и да губи, и… — Замълча и смутено сведе поглед към салфетката, когато осъзна какво бе сторила с нея. — Господи. — Смачка я в ръката си. — Беше глупаво.
— Не. — Наивно трогнат, Брад хвана ръката й. — Беше много мило.
— Нищо особено. Но кървенето спря. Може би известно време ще пари.
— Забрави една стъпка. — Сложи ръка на талията й и прокара другата си длан по гърба й. — Не трябва ли да целунеш нараненото място, за да облекчиш болката?
— Не изглежда толкова зле.
Всъщност изглеждаше съблазнително. Той имаше неустоими устни.
— Боли — промърмори Брад.
— Е, за да не хленчиш като бебе…
Зоуи се наведе към него с намерението леко да докосне наранената му устна със своите. Нехайно, приятелски. Всмука я и потисна тръпката, която усети.
Той не я притисна в прегръдката си и не се опита да продължи целувката, а просто я задържа там, където бе, без да откъсва очи от нейните.
— Все още боли — каза Брад. — Може ли още веднъж?
В съзнанието й звъняха предупредителни камбанки, но не им обърна внимание.
— Да.
Отново долепи устни до неговите. Бяха толкова топли и чувствени. С тих стон се предаде на въздействието им, прокара език по тях и зарови пръсти в косите му.
Той все още чакаше. Бе напрегнат, мускулите му трептяха и дишаше учестено. Но чакаше.
Зоуи обви ръце около врата му и бавно се потопи в топлината и силата, струяща от него. Вълнуващо бе да се носи по тази вълна на опиянение, да вкусва от сладостта на целувката и допира на телата. Толкова неща, които безмилостно бе потискала в себе си, изведнъж се пробудиха за нов живот.
— Господи — простена тя и го обгърна с тялото си.
Би се заклел, че усети как земята се разлюля под краката му. Зави му се свят. За един кратък миг от плахи и нежни ласките й бяха станали горещи и жадни.
В отчаян копнеж за още, той наклони глава, всмука долната й устна и чу тих, сподавен стон.
Когато плъзна ръце по тялото й, тя се изтегна, сякаш се събуждаше от дълъг, блажен сън.
След миг подскочи и хвърли уплашен поглед към вратата.
— Саймън — едва успя да промълви Зоуи и приглади косите си.
Отдръпна се крачка назад, когато Саймън и Мо влязоха в стаята. Момчето бе облечено с пижама на картинки от анимационни филми и ухаеше на паста за зъби.
— Готов ли си? — Тя се усмихна на сина си. Слепоочията й все още пулсираха от нахлулата кръв. — С господин… с Брад тъкмо щяхме да пием кафе.
— Гадост.
Саймън се приближи към майка си и подаде буза за целувка.
— Ще дойда при теб след малко.
— Добре. Лека нощ — каза той на Брад. — Нали ще изиграем един реванш?
— Разбира се. Почакай. Искам да чуя мнението ти за нещо.
Преди Зоуи да се досети за намерението му, Брад я прегърна и впи устни в нейните. Бе сравнително сдържан, а тя стоеше неподвижна като статуя, но все пак това бе целувка.
След миг той се отдръпна, задържа едната си ръка на талията й и повдигна вежди срещу Саймън.
— Е, какво ще кажеш?
Очите на момчето бяха издължени като тези на майка му и имаха същия жълтеникав цвят и любопитен израз. След пет секунди размисъл кръстоса поглед, пъхна пръст в устата си и издаде звуци на отвращение.
— Аха — каза Брад. — Въпреки тази реакция, питам те, имаш ли нещо против да целувам майка ти?
— Не, стига да не правите нещо гадно. Чък казва, че брат му Нейт обичал да пъха език в устата на момичетата. Сигурно не е вярно. Нали?
С героично самообладание, Брад запази сериозния израз на лицето си.
— Има различни видове целувки.
— Ясно. Е, ще взема Мо при мен, за да не ви гледа, ако решите отново да правите гадости.
— Чао, хлапе. — Когато Саймън и Мо се отдалечиха, Брад се усмихна на Зоуи. — Каква гадост би искала да направим?
— Предпочитам просто да пийнем кафе.
Шеста глава
През следващите дни Брад бе зает със срещи във връзка с плановете за разширяване на „Хоуммейкърс“. Не се оплакваше, защото се бе върнал в Плезънт Вали именно с идеята да се установи за постоянно, да ръководи североизточния клон на семейната империя и да увеличи площта на местния магазин с петстотин квадратни метра.
