Брад бе впечатлен от красиво подредената маса. Имаше пъстри съдове и подложки с весели шарки. Горяха свещи, за които Саймън не подхвърли никаква реплика, и това го накара да реши, че не са нещо необичайно за дома на семейство Маккорт.
По време на вечерята забеляза, че тя постепенно и отпуска. До голяма степен заслугата бе на сина й. Не преставаше да бърбори, да задава въпроси и да прави шеговити коментари, които едва успяваше да изрече с пълна уста, докато лакомо поглъщаше храната.
Не би го упрекнал. Майка му бе приготвила превъзходни спагети. Самият той си сипа допълнително.
— Харесват ми изгледите в хола ти — каза й Брад.
— Картичките? Получавам ги от познати, които пътуват.
— Сами правим рамките — намеси се Саймън. — Мама има инструменти. Може би някога и ние ще пътуваме и ще изпращаме картички. Нали, мамо?
— Къде би искала да отидеш?
— Не зная. — Зоуи вяло завъртя вилицата в чинията си. — Където и да е.
— Един ден ще отидем в Италия и ще ядем спагети там.
Саймън се усмихна и отново лапна голяма хапка.
— Няма да бъдат по-хубави от тези на майка ти.
— Ти бил ли си там?
— Да. Минавал съм по онзи мост във Флоренция, който имате на картичка.
— Готино ли е? — полюбопитства Саймън.
— Да.
— Има и един град, където по улиците тече вода.
— Венеция, Саймън — напомни му Зоуи. — С многото канали. Ходил ли си във Венеция? — попита тя Брад.
— Да. Прекрасно е. Навсякъде се возиш на лодка — обърна се той към Саймън. — Или вървиш пеша. Има водни таксита и автобуси.
— Супер!
— Наистина. Вън Венеция няма коли и пътища за тях. Някъде имам картички. Ще ги намеря и ще ти ги покажа. — Отново насочи вниманието си към Зоуи. — Как върви работата?
— Днес пристигнаха етажерките на Дейна. Прекъснахме всичко останало, за да ги сглобим. Това е важен момент за нас. Докараха и дограмата. — Тя прочисти гърлото си. — Искам да ти благодаря, че си уредил поставянето. Много щедро от твоя страна.
— Аха. Получи ли бележката ми?
Зоуи нави последните спагети на вилицата си.
— Да. Все пак проявяваш голяма щедрост.
Брад не можа да сдържи смеха си.
— Приеми го по следния начин: през последните няколко седмици „Малки удоволствия“ осигури значителен оборот на „Хоуммейкърс“. Това е начин да ви се отблагодаря. Е, готови ли са всички прозорци?
— Сигурно вече знаеш.
Не се и съмняваше, че Брад проверява дали всяко негово нареждане е изпълнено.
Вместо отговор, той повдигна чашата си.
— Майсторите казаха, че изглеждат добре. И че си ги почерпила с кафе и сладки.
Зоуи се усмихна и погледна към чинията му.
— А теб с две порции спагети.
Брад отвърна на усмивката й, взе бутилката вино и доля чашата й.
— Натъпках се — заяви Саймън. — Мога ли да поиграя видеоигри? С Брад?
— Разбира се.
Момчето стана от масата и гостът забеляза, че събра съдовете си и ги отнесе до мивката.
— Да пусна ли Мо вътре?
Зоуи закачливо докосна корема на сина си.
— Стига да стои далеч от гардероба ми.
— Първо ще помогна на майки ти да измие съдовете — каза Брад.
— Няма нужда. Наистина — възрази Зоуи, когато той последва примера на Саймън и вдигна чиниите си от масата. — Имам си система, а и Саймън с нетърпение очаква играта. След час трябва да си легне.
— Хайде, ела. — Момчето го задърпа за ръката. — Мама няма нищо против. Нали, мамо?
— Нямам. Всички вън от кухнята ми, включително и кучето.
— Ще дойда да ги забърша веднага щом победя този хлапак — обеща и Брад. — Няма да се бавя дълго.
— Мечтай си — запя Саймън и го поведе навън от стаята.
Сърцето на Зоуи преливаше от радост, докато разтребваше кухнята и слушаше веселия глас на сина си. Досега никой възрастен мъж не бе проявявал толкова искрен интерес към него, колкото Флин, Джордън и Брадли.
Очевидно бе, че Брадли е любимецът му. Веднага се бяха сближили, може би чрез някаква мистериозна мъжка химия. Трябваше не само да приеме това, а и да го насърчава.
Но първо трябваше да се погрижи Брад да разбере, че каквото и да се случи помежду им, то не бива да се отрази на приятелството му със Саймън.
Довърши работата си в кухнята, свари кафе и сложи на поднос чаши и чинийка бишкоти с шоколад.
Когато го внесе, завари Брад седнал с кръстосани крака на пода до Саймън. Кучето хъркаше, облегнало глава на бедрото му.
В стаята отекваха вибрациите на „WWF Смакдаун“.
— Мъртъв си! Мъртъв! — нареждаше Саймън, докато трескаво натискаше бутоните.
— Все още не, приятел. Ето ти!
Зоуи видя огромен русокос борец да поваля противника си и да му нанася жесток удар. От тонколоните зазвучаха стенания и ужасяващи викове.
Саймън се просна по гръб с разперени ръце и отвори уста.
— Победен съм — прошепна той с дрезгав глас. — Усетих вкуса на поражението.
— Свикни с него. — Брад протегна ръка и го потупа по корема. — Признай превъзходството на най- великия.
— Следващия път ти ще умреш.
— Никога няма да ме победиш на „Смакдаун“.
— Така ли? Сега ще видиш какво те очаква.
Саймън се претърколи и с вик скочи на гърба му.
Започна боричкане и писъци, които стоплиха сърцето на Зоуи. Дори не трепна, когато Брад прехвърли сина й над главата си и го повали на пода.
— Предай се, жалък дребосък.
— За нищо на света! — извика Саймън и избухна в неудържим смях от безмилостния гъдел, който последва, и завъртя глава, за да избегне влажния език на Мо. — Свирепото ми куче ще те разкъса на парчета.
— О, треперя от страх. Предаваш ли се?
С насълзени от смях очи, момчето продължи да се гърчи още десетина секунди.
— Добре, добре, престани да ме гъделичкаш или ще повърна.
— Не на килима ми — каза Зоуи.
Щом чу гласа й, Брад извърна глава и лакътят на Саймън се заби право в устата му.
— Опа.
Смехът изведнъж секна. Брад потърка малката рана с опакото на ръката си.
— Ще си платиш за това — изръмжа той с тон, който накара пръстите на Зоуи да трепнат върху подноса.
С премрежен поглед го видя да се изправя и в съзнанието й изплуваха ужасяващи образи. Отвори уста, за да извика, и бе готова да се втурне и да защити детето си, но след миг Брад го преобърна с главата
