Флин поклати глава, щом срещна въпросителния му поглед.
— Съжалявам. Източниците ми не са словоохотливи по този въпрос. Най-добре пробвай с директния подход и я попитай.
Брад кимна.
— Само още нещо, преди да тръгна. Ще пишеш ли за тази история?
— „Дъщерите в стъклен плен“ — замислено каза Флин, сякаш прочете заглавието във въздуха. — Гореща новина от Плезънт Вали, Пенсилвания. Двама келтски богове наемат къща на едно от възвишенията Лоръл, за да издирят три местни жени и да ги изпратят на поход за трите ключа от ковчежето с душите на девойките от легендата. — Засмя се и отново повдигна чашата си. — Би се получил интригуващ материал. Приключения, любов, пари, опасности, личен триумф и свръхестествени сили. Всичко това тук, в спокойния ни роден град. Да, хрумвало ми е. В началото си мислех: Господи, ще бъде статията на века. Зная, че биха могли да ме откарат в лудница, но това не би ме спряло.
— А какво те спира?
— Трите ще станат център на вниманието, нали? Някои хора ще повярват, други не, но всички ще ги атакуват с въпроси и ще настояват за изявления. Никой от нас вече няма да има нормален живот. — Сведе поглед към кафето си и леко сви рамене. — А какъв е смисълът на цялата история? Всеки да живее така, както желае и както заслужава. Ще бъде различно, ако Джордън я опише в книга и я превърне в художествено произведение. Но аз няма да я отразя във вестника.
— Винаги си бил най-разумният от нас.
Флин задържа чашата на педя от устните си.
— Така ли?
— Разсъждаваш най-трезво и си наясно с чувствата си. Затова реши да останеш във Вали и да поемеш вестника, вместо да заминеш. Може би затова ние с Джордън не се бояхме да напуснем града. Знаехме, че когато се върнем, ти ще бъдеш тук.
Флин не можа да намери думи, което се случваше рядко.
— Е… — едва успя да промълви той.
— Трябва да тръгвам за Питсбърг. — Брад побутна кафето си и стана. — Обади се на мобилния ми телефон, ако узнаеш нещо, докато ме няма.
Все още безмълвен, Флин само кимна.
Зоуи отмери и смеси боя за госпожа Хенсън. Съседката й харесваше кестеняво със силен червеникав оттенък. Бе създала за нея комбинация, която бе допаднала и на двете, и от три години подстригваше и боядисваше косите й всеки месец.
Тя бе единствената клиентка, която Зоуи обслужваше. Спомените за космите по пода в кухнята и миризмата на химикали във въздуха я бяха накарали да се зарече да не превръща къщата си във фризьорски салон.
Но правеше изключение за госпожа Хенсън, а и часът, който й отделяше веднъж месечно, бе по-скоро приятелско гостуване, отколкото работа.
Все още помнеше деня, в който се бе нанесла и как госпожа Хенсън, чиито коси тогава имаха невзрачен сивкав цвят, бе дошла да приветства нея и Саймън с добре дошли в квартала. Бе донесла сладки с шоколад, дълго бе гледала момчето и най-сетне одобрително бе кимнала. Още тогава бе предложила услугите си като бавачка, защото, откакто синовете й пораснали, й липсвало момче, което да тича из къщата.
Тя бе първата приятелка, която Зоуи бе намерила във Вали, и бе станала не само като баба за Саймън, а и като майка за нея.
— Видях младия ти приятел онази вечер.
Сините очи на госпожа Хенсън засияха на миловидното й лице, когато се настани на табуретката в кухнята й.
— Нямам приятел, млад или стар.
Зоуи раздели косите й на път и започна да нанася боя в корените.
— Хубав младеж — спокойно продължи госпожа Хенсън. — Прилича на баща си. Познавах го, когато беше на неговата възраст. Розите, които ти донесе, изглеждат чудесно. Виж как са разцъфнали.
Зоуи хвърли поглед към масата.
— Почистих стъблата и сменям водата им, за да ги запазя свежи по-дълго.
— Сякаш на масата ти грее слънце. Жълтите рози ти подхождат. Умен е, щом е прозрял това. Саймън не престава да говори за Брад. Явно се отнася добре с момчето.
— Така е. Бързо се сприятелиха. — Докато работеше, Зоуи повдигна вежди. — Брадли изглежда привързан към сина ми.
— Мисля, че е привързан и към майка му.
— Просто поддържаме приятелски отношения. Смущавам се в негово присъствие.
Госпожа Хенсън избухна в смях.
— Всяка жена би се смутила в присъствието на чаровник като него.
— Не е затова. Е, права сте, разбира се. — Зоуи се заема и сложи още боя на четката. — Но ставам много неспокойна.
— Целуна ли те вече? — Последва мълчание и госпожа Хенсън отново се засмя. — Добре. Не изглежда от срамежливите. Как беше?
— Трябваше да проверя дали горната част на главата ми е на мястото си, защото се почувствах, сякаш е отлетяла.
— Крайно време беше. Малко се тревожех за теб, скъпа. Струваше ми се, че работиш денонощно и не отделяш време за себе си. Напоследък, откакто се запозна с онези мили момичета и красивият Брад Вейн започна да те посещава, сърцето ми се радва. — Докосна ръката на Зоуи. — Пак работиш неуморно, особено сега, когато се готвиш за откриването на салона, но ми е приятно да те гледам.
— Не бих могла да се справя с обзавеждането на този салон, ако Саймън не прекарваше толкова следобеди при вас.
Госпожа Хенсън нехайно махна с ръка.
— Отлично знаеш, че ми е приятно момчето да идва у дома. Чувствам го като свой внук. Рядко виждам внуците си, откакто Джак се премести в Балтимор, а Дийк в Калифорния. Не зная какво бих правила без Саймън. Той ме избавя от скуката.
— Гледа на вас с господин Хенсън като на баба и дядо. Това е голямо облекчение за мен.
— Кажи ми как вървят нещата със салона. Нямам търпение да го откриеш и да натриеш носа на онази злобарка Карли, като започнеш да крадеш клиентелата й. Чух от Сара Бенет, че момичето, което Карли е наела на твое място, не се справя добре.
— Жалко. — Но Зоуи го каза с насмешка. — Не бих й желала лош късмет, ако не ме беше уволнила по този начин. Обвини ме, че съм взела пари от касата. Нарече ме крадла.
— Спокойно.
— О, извинявайте — промълви тя, когато осъзна, че неволно е оскубала госпожа Хенсън. — Побеснявам всеки път, когато се сетя за това. Вършех добра работа за нея.
— Беше твърде добра. Много от редовните й клиентки искаха ти да правиш прическите им, а не тя. Просто ти завиждаше.
— Познавате ли Марси? Маникюристката? Обадих й се преди няколко дни, за да й предложа да работи при мен. Съгласна е.
— Не казвай на никого.
— Трябва да го запазим в тайна, докато уредя всичко. Не искам Карли да я уволни и да остане без работа, преди да открия салона. Но е готова да подаде предупреждение веднага щом й кажа. Поддържа приятелство със стилистка в Питсбърг, която ще се омъжва в началото на годината и иска да се премести някъде по-близо до Вали. Марси ще я попита какво би казала за работа тук, в града, и ще я доведе. Твърди, че е добра.
— Явно напредваш.
— Всичко върви като по вода. Крис ще поеме масажа и някои от козметичните процедури. А помощничката на Дейна в книжарницата има приятелка, която е работила в лечебен център в Колорадо и
