Това означаваше подготвяне на документи, свикване на съвещания, назначаване на персонал, консултации с архитекти и строителни предприемачи и преценяване на оферти от производители.
Можеше да се справи. Цял живот се бе готвил да поеме ръководството на компанията, а през последните шест-седем години в Ню Йорк бе усвоил всички тънкости в управлението на голяма национална търговска верига.
Той бе от фамилията Вейн, трето поколение собственик на „Хоуммейкърс“. Нямаше намерение да се предава. Бе твърдо решен да направи първия магазин на компанията най-големия, най-престижния и най- преуспяващия.
Баща му не бе възхитен от това решение. Брадли Чарлз Вейн III смяташе, че е продиктувано от сантиментални подбуди.
„Така е — помисли си Брад. — Но защо не?“ Дядо му бе открил скромен железарски магазин, а после бе заложил всичко, което притежава, за да осъществи амбициите си да изгради успешен бизнес със материали и инструменти за домашни ремонти с основен клон в подножието на възвишенията Лоръл.
С кураж, хъс и далновидност бе успял да открие втори магазин, после трети, а по-късно и още, докато се превърне в символ на американската предприемчивост, както бе представен във вестник „Таймс“ още преди да навърши петдесет години.
„Сантименталност — каза си Брад, — но съчетана със солидна доза от куража, енергията и далновидността на Вейн“.
Разгледа родния си град, докато минаваше с колата през централната част. Вали процъфтяваше с бавни, но уверени темпове. Пазарът на недвижими имоти в областта бе силен, а когато хората купуваха жилища, пускаха корени и се установяваха. Оборотът на магазините бе стабилно над средния за страната, а туристите вливаха значителни приходи в местната икономика.
Вали се радваше на спокойната атмосфера на малкия град и същевременно печелеше от близостта си до Питсбърг.
За курортистите имаше походи в планината, ски училище, разходки с лодка, уютни кръчми и ресторанти. Провинциална романтика на час път от суматохата на големия град.
Бе добро място и за живеене, и за бизнес.
Брад бе пристигнал с намерението и за двете.
Може би не бе предвидил, че ще бъде толкова зает, но търсенето на мистериозни ключове не влизаше в плановете му, а и не бе очаквал да се влюби в горда самотна майка и да се привърже към непокорния й син.
Все пак всичко бе въпрос на поставяне на ясни цели, въвеждане на приоритети и уреждане на подробностите.
Паркира и влезе в сградата на „Вали Диспеч“, за да се погрижи за някои от тези подробности.
Замисли се за приятеля си, който бе главен редактор на местния вестник. Флин не се вместваше в образа на човек, способен да ръководи персонал, да гони срокове и да решава проблеми с рекламите, съдържанието на изданието и цената на хартията, Докато се качваше към офиса му. Брад си помисли, че може би благодарение на това старият му приятел е толкова добър в професията си.
Притежаваше способността да кара хората да правят това, което той желае, без да чувстват, че им е оказан натиск.
Брад си проправи път между бюрата и репортерите, сред какофонията от телефонен звън, тракане на клавиатури и гласове. Усети мирис на кафе, закуски и нечий афтършейв с аромат на бор.
Най-сетне зърна Флин в остъклената кабина на главния редактор. Седеше на ръба на бюрото си с риза на райета, джинси и маратонки „Найк“.
Възползвайки се от привилегията на дългогодишното приятелство, Брад влезе направо през отворената врата.
— Лично аз ще отразя срещата, господин кмете.
Флин извърна глава към телефона на бюрото си и тонколоната с примигваща лампичка.
Брад се усмихна, пъхна ръце в джобовете си и изчака, докато приятелят му приключи разговора.
— Извинявай. Не знаех, че говориш по телефона.
— На какво дължа честта да бъда посетен от висш изпълнителен директор в скромния си офис тази сутрин? — попита Флин.
— Искам да разнасям вестници следващата седмица.
— Твърде шикозно си облечен за вестникарче.
Флин докосна ръкава на сакото му.
— След малко трябва да отскоча до Питсбърг по работа. — Брад сложи папката, която носеше, на бюрото. — Отбих се да поръчам десет цветни рекламни страници и талони за отстъпка през седмицата преди Деня на благодарността. Надявам се на голяма печалба в петъка.
— Аз съм човекът, който ти трябва. Искаш моите хора да поговорят с твоите. Обичам да казвам това. Звучи като реплика от холивудски филм.
— Ето каква е идеята. Искам реклама на местно, а не на корпоративно ниво. Да се отнася конкретно за магазина във Вали и да бъде нещо изискано, а талонът да може да се носи лесно в портмоне или джоб. И искам едни брой на „Диспеч“ посветен изцяло на моята реклама, без притурки, брошури и други карета.
— В празничната седмица всички се надпреварват да рекламират — предупреди го Флин.
— Именно. Не искам да се загубя сред множеството. Ще заема целите страници за реклами в броя.
Флин потърка длани.
— Ще ти струва скъпо.
— Колко?
— Ще се посъветвам с рекламния отдел и ще определим цена. Десет цветни страници — потвърди Флин и нахвърля бележка. — Ще ти се обадя утре.
— Добре.
— Виж ти, можели сме да бъдем и бизнес партньори. Искаш ли кафе?
Брад погледна часовника си.
— Да. Искам да поговорим за още нещо. Може ли да затворя?
Флин повдигна рамене, когато Брад кимна към вратата.
— Разбира се. — Наля кафе и се върна на бюрото си. — Заключа ли?
— От два дни не съм се чувал с никого. При последната си среща със Зоуи останах с впечатлението, че не желае да говори на тази тема. Поне с мен.
— Значи се питаш дали не е разговаряла с мен или по-скоро с Мал и дали Мал не е споделила нещо? Не мога да ти помогна — каза Флин. — Малъри предполага, че Зоуи изчаква следващия ход на Кейн, за да отгатне намеренията му.
— Прегледах напътствията. Според мен Зоуи е тази, която трябва да предприеме следващ ход. В петък вечерта Ще се видя с нея, но не е зле да поумуваме преди това.
— В петък? — Флин отпи глътка кафе. — Имате среща?
— Поканих Саймън да поиграе у дома. — Брад нервно закрачи из офиса, докато говореше. Ще доведе и майка си.
— Хитро.
— Човек прави каквото може. Хлапето е страхотно. С него не е толкова сложно, колкото с майка му.
— Изглежда, е изминала тежък път и винаги се е справяла сама. Това напълно се връзва с напътствията й.
— Тя е изключителна жена.
— Хлътна ли вече по нея?
— Да. — Брад се опита да се успокои и се облегна на перваза. — Проблемът е, че тя ми няма доверие. Но напредвам. Поне не настръхва и не започва да се държи студено всеки път, когато я погледна. Все пак понякога ми се струва, че съм паднал от друга планета и срещам враждебност.
— Тя има дете. Самотните майки трябва да бъдат предпазливи, ако са умни. А Зоуи е умна.
— Луд съм по малкия. Колкото повече време прекарвам с него, толкова повече ми се иска да бъдем заедно. Бих искал да узная нещо за баща му.
