съмнения по отношение на Малъри и Дейна. Работата никога не ме е плашила. Мястото, Брадли, за мен в него има магия, както в дома ми. Затова известно време си въобразявах, че ще открия ключа там.
— Вече не мислиш така.
— Не, не мисля.
Преминаваше от една дейност към друга, без да губи ритъма. Отмерване на ориз, рязане на домати и месо. Струваше му се, че гледа пиеса в рими.
— Ключът на Малъри бе там. В картината, но тя трябваше да я нарисува в онази къща. А ключът на Дейна беше в „Пийк“… или в замъка „Уоч“ от книгата, вдъхновена от „Пийк“. Ако прегледа напътствията им, човек може да проследи нишките, които са ги водили натам. Чрез връзките им с местата, както и с Флин и Джордън. — Сипа зехтин в тиган. — Картина за Малъри, книга за Дейна. Но и мястото беше от значение.
— А за теб?
— За мен не е предмет, а по-скоро път с множество разклонения. По някои съм поемала, по други не, но винаги съм се питала защо. Всичко е свързано с усилия, борба. — Сложи лука и чесъна в сгорещения зехтин. — Може би е важно да разбера, че онези, от които съм се отказала, са също толкова важни, колкото и избраните от мен. Трудно е човек да види накъде отива, ако не вижда откъде е дошъл. И защо.
Брад почувства нужда да я докосне само за да усети допира й. Погали косите й и плъзна пръсти надолу по дългата й изваяна шия. Отговорът й бе нехайна усмивка на заета жена.
— Накъде отиваш ти, Зоуи?
— Не бих могла да кажа със сигурност. Но зная къде се намирам сега. В тази къща, която докосна струна а душата ми още щом я зърнах за първи път. Ето ме тук, готвя вечеря в кухнята, а Саймън играе навън с кучетата. Чувствам се свързана с това място. С теб.
— Достатъчно, за да останеш?
Парчето телешко, което бе понечила да сложи в тигана, се изплъзна от пръстите й и падна в мазнината.
— Разсейваш ме. — Взе друг къс и се постара да го пусне както трябва. — Брадли. Не мога… да направя толкова голямо отклонение от избрания път. Дадох обещания пред себе си и пред Саймън, когато се роди.
— А аз искам да ги дам на теб.
— Имам само пет дни да завърша изпитанието — припряно каза тя. — Ако не се справя, ще загубя вяра в себе си завинаги. — Хвърли му умоляващ поглед. — Виждам я в съня си, Брадли. Виждам и трите, които разчитат на мен да направя последната крачка.
— Битката не е само твоя, Зоуи. Аз също съм въвлечен в нея. Проклет да бъда, ако зная дали любовта ми към теб е оръжие или проклятие.
— Не се ли запитваш поне за миг дали не си въобразяваш, че ме обичаш само защото лицето ми е като на жената от онази картина?
Бе готов да отговори уклончиво, но в последния момент реши да бъде откровен с нея.
— Да, задавам си този въпрос.
— Аз също. Едно от нещата, които зная със сигурност, е, че не искам да те загубя. Няма да рискувам това, което имаме сега, като давам или искам обещания, за които някой от двама ни ще съжалява в бъдеще.
— Все още очакваш да те разочаровам, Зоуи. Ще трябва да чакаш дълго.
Изненадана, тя се обърна.
— Не очаквам. Не съм…
Замълча, прекъсната от Саймън, който влезе с трясък през задната врата.
— Умирам от глад.
— Ще вечеряме след десет минути. — Зоуи погали косите му. — Иди да се измиеш. Загубих представа за времето — каза тя на Брад, когато Саймън тръгна към банята, следван от кучешката си свита. — Канех се да те попитам дали разрешаваш да претършувам къщата ти.
Лицето му издаде раздразнение.
— Подлагаш търпението ми на изпитание, Зоуи.
— Сигурно е така — спокойно отвърна тя и се обърна да запържи месото и зеленчуците. — Не бих те упрекнала, ако ти се иска да ме натупаш. Но точно сега много важни неща в живота ми са заложени на карта и не искам да загубя никое от тях.
Когато се бе прибрала следобед, лицето й сияеш Нима имаше смисъл да помрачава настроението й заради своята неудовлетвореност и дори гняв, че не е готова да се хвърли в обятията му и да му поднесе всичко, което желае, на тепсия?
— Заслужавам правото да те натупам. Защо ме питаш дали можеш да претършуваш къщата, в която живееш… за известно време?
— Възнамерявам да преобърна всичко, както в дома си и в „Малки удоволствия“, което означава, че ще се ровя в личните ти вещи. — Зоуи извади голяма чиния и сложи вече готовия ориз. — Мисля, че ключът е в тази къща, Брадли. Не, всъщност съм сигурна. Чувствам го. — С ловко движение изсипа съдържанието на тигана върху ориза. — Днес, докато шофирах насам, стигнах до това прозрение. Нямам представа как стана, просто го зная.
Брад погледна лицето й, а после чинията. Изчисли, че за по-малко от тридесет минути бе успяла да му разкаже за поредния етап от изпитанието си, да го вбеси и разсмее, да отхвърли едно предложение и да приготви апетитно ястие.
Нима имаше нещо чудно, че е толкова очарован от нея?
— Кога искаш да започнеш?
Посветиха два часа на търсенето, след като Саймън си легна. Започнаха от долния етаж. Зоуи обходи всеки сантиметър от голямата приемна, надникна под килимите, във всички чекмеджета и гардероби. Въоръжена с фенерче, огледа камината отвътре и пробва здравината на всеки камък.
Започна по същия начин в трапезарията, но спря за миг и смутено погледна Брад.
— Имаш ли нещо против да продължа без твоя помощ? Може би трябва да действам сама.
— Може би грешиш, като мислиш, че трябва да вършиш толкова неща сама, но добре. Ще те чакам горе.
„Рискувам да загубя едно от онези важни неща, заложени на карта“, призна тя пред себе си, когато Брад излезе.
Може би надценяваше търпението му, но не знаеше по какъв друг начин да постъпи.
Засега и неговите, и нейните желания трябваше да почакат, докато завърши изпитанието си и всичко, което обича бъде в безопасност.
Застана пред бюфета и прокара ръце по дървото.
„Череша — помисли си тя. — Топло, масивно дърво“.
Изящните линии създаваха впечатление за лекота, а огледалното дъно придаваше блясък.
Бе подредил във витрината сувенири — голяма купа от матово зелено стъкло, пъстър поднос, навярно от Франция или Италия, два свещника и месингова кутийка, върху чийто капак бе гравирано лице на жена.
„Прекрасни неща“, помисли си тя.
Малки творби на изкуството като онези, които Малъри щеше да продава в галерията си.
Повдигна капака на кутийката и намери няколко монети.
„Чуждестранни“, забеляза Зоуи със задоволство.
Ирландски лири, френски франкове, италиански лирети, японски йени. Удивително бе, че тези малки спомени от посетени места бяха така нехайно пъхнати и някаква кутийка.
Може би Брад дори не помнеше къде ги е сложил, което й се струваше още по-удивително.
Затвори капака и потисна чувството за вина, че наднича в лични кътчета. Издърпа първото чекмедже.
Бе облицовано с виненочервено кадифе и пълно със сребърни прибори. Повдигна една лъжичка срещу светлината. Изглеждаше старинна, навярно ползвана от поколения наред, но лъсната и готова за нова употреба.
