— Може би трябва да добавиш и друго. — Малъри докосна ръката й. — Колебаеш се дали да протегнеш ръка към нещо бляскаво и красиво, защото, ако го вземеш, ще се наложи да се откажеш от други неща.
— От какво трябва да се откажа?
— От дома, който си изградила сама, от досегашния си живот. От семейството си със Саймън. Всичко, което имаш, би се променило, ако направиш решителната крачка. Рискът е голям, Зоуи, защото, ако не протегнеш ръка към него, ще го загубиш, а ако го направиш, нещо друго ще ти се изплъзне. Трябва да решиш кое е по-ценно за теб.
— Не само за мен. Дори не само за мен, Саймън и Брадли. — Зоуи стана и отнесе чашата си до мивката. — Моят ключ е свързан със смелостта. Но дали това е смелостта да протегна ръка към нещо, или да се откажа от него? От всичко, което прочетохме за боговете, става ясно, че невинаги са добри и справедливи. И че искат отплата. — Обърна се. — Провалът, ако наказанието не бе отменено, щеше да ни коства година от живота на всяка от нас. Дори не знаехме коя. Можеше да бъде тази година, което би било жестоко. Мал, ти получи нещо, за което си мечтала цял живот. Дадоха ти възможност да го усетиш, да вкусиш от него. Но за да намериш ключа, трябваше да го пожертваш. Това ти причини болка.
— Да, изпитах болка.
— А ти, Дейна, едва не загина в битката за своя ключ. Правилата се промениха и можеше да загубиш живота си.
— Оцелях.
— Мислиш ли, че ако се бе случило, боговете щяха да пролеят дори една сълза за теб?
— Роуина и Пит… — понечи да се намеси Малъри.
— За тях е различно. Живеят сред смъртните от хиляди години и в някои отношения самите те са просто пионки като нас. Но онези отвъд Завесата, които ни наблюдават през нея, нима ги е грижа дали ще бъдем щастливи до края на живота си? — Зоуи отново седна. — Как се срещнахме ние трите? Благодарение на какво имахме време да търсим ключовете? Загубихме работата си. Аз се нуждаех от своята, а вие се — занимавахте с нещо, което обичахте. Отнеха ни това, за да им бъдем по-полезни, и размахаха пари пред лицата ни, за да подпишем договора. Може би подбудите им са били безкористни и благородни, но все пак ни манипулираха.
— Права си — съгласи се Дейна. — Няма да споря.
— С парите закупихме тази сграда — продължи Зоуи. — Поехме риск и свършихме доста работа. Ако това, в което я превърнахме, е чудо, ние го сторихме.
Малъри кимна и се отпусна на стола си.
— Довърши.
— Добре. Ти и Флин. Запознахте се, защото е свързан с твоя ключ. Помежду ви пламна любов. Но дори и да не беше така, ти щеше да направиш същия избор горе на тавана. Нямаше да предпочетеш илюзията, колкото и примамлива да е, защото това би означавало да пожертваш души. Зная го, защото те познавам. Дори ако гледаше на Флин просто като на приятел или брат, както аз, би сторила същото.
— Надявам се — отвърна Малъри. — Иска ми се да вярвам.
— Сигурна съм. Ако между вас съществуваше нещо по-повърхностно и мимолетно, щеше да постъпиш по същия начин. Все едно им е дали вие ще бъдете щастливи, важното за тях беше само да успееш.
— Може би си права, но нещата, които преживях и изборите, които направих през онзи месец, бяха част от изграждането на връзката ми с Флин.
— Но вие я изградихте — каза Зоуи. — Джордън се върна във Вали точно в този момент, защото беше свързан с втория етап. Той също бе парче от пъзела. Ти трябваше да изясниш чувствата си към него, Дейна, и това бе най-съществената част. Но можеше да разрешиш проблемите си по друг начин. Можеше да му простиш, да осъзнаеш, че вече не го обичаш, но пазиш съкровени спомени за връзката си с него и да бъдете приятели, а не любовници. Можеше да се откажеш от това, което съществува между вас, и пак да откриеш ключа. Плановете ви за сватба не се дължат на благосклонността на боговете.
— Е, може би е твърде рано да говорим за сватба, но следя мисълта ти. — Дейна вяло поднесе шоколадов бонбон към устните си, докато размишляваше. — Връщаме се към нещо, което ни казаха в самото начало. Ние сме трите ключа. Следователно от нас самите зависи какво ще получим.
— Но те манипулират събитията — добави Зоуи. — Събраха ни и ни поставиха при тези обстоятелства. Брадли рано или късно щеше да се върне във Вали. Тук е домът му и има амбиции за местния клон на компанията. Но нямаше да се запозная с него. Малъри би могла да срещне Флин и другаде, но едва ли аз щях да познавам Брадли Чарлз Вейн IV. Какво е привлякло интереса му към мен за първи път? Портретът. Манипулирали са чувствата му. — Мисълта я накара да потръпне. Очите й гневно засвяткаха, докато дъвчеше парче шоколад. — Зная, че вече не е само това, но появата на по-дълбоки чувства у него е случайност за тях. Трябваше да ни тласнат един към друг, за да тръгнем във вярната посока към ключа, или да се отклоним от нея. Зависи чие влияние ще надделее. И да успея, и да се проваля, ролята ми свършва с това, както и неговата. Нима мислите, че ги е грижа за страданието, за болката и загубата, която бих могла да понеса?
У нея напираше гняв и гласът й го издаваше.
— Все едно им е дали нечие сърце ще бъде разбито. Нима не е възможно мъката да се окаже необходима за последната крачка? В напътствията ми се говори за болка и загуба. За кръв — продължи тя. — Няма да бъде неговата. Не бих поела този риск дори за избавлението на три души.
— Зоуи — плахо заговори Малъри, — ако се обичате, нима това не означава, че вече сте избрали посоката си?
— Може би. Или и аз живея с илюзия, която трябва да пожертвам. Има една част от напътствията, която не разбирам напълно. Как да опозная богинята, за да прозра кога да вдигна меча и кога да го оставя? Дали да се боря за това, което желая за себе си, или да се откажа от него за доброто на другите?
— Логични предположения, разумни и уместни въпроси. — Дейна вдигна ръка, преди Малъри да възрази. — Дори да не ни харесват, не бива да ги отхвърляме. Никой не е обещавал, че краят на изпитанието ще бъде розов. Обещаха ни само куп пари.
— Майната им на парите — извика Малъри.
— Иска ми се да кажа: „Пепел ти на езика“, но за съжаление и аз изпитвам същите чувства — отбеляза Дейна. — Зоуи постави уместни въпроси, но пропусна частта, в която става дума за надежда, радост и удовлетворение. Пресичащите се пътеки, които водят една към друга.
— Точно сега, докато седя тук с вас, ми се струва, че съм постигнала радостта и удовлетворението, за които се говори. — Зоуи разпери ръце, сякаш за да обхване всичко, което бяха изградили заедно. — Не пренебрегвам тази част, но трябва да бъда реалистка. Не бива да го забравям, защото почти съм на път да повярвам, че когато всичко свърши и проклетият ключ е в ръката ми, ще имам шанс за… нещо повече.
— Какво следва по-нататък? — попита Дейна.
— Искам и двете да си помислите. Вие сте единствените, които са държали ключа в ръка. Дейна, ти, Джордън и Флин познавате къщата на Брадли почти толкова добре, колкото самият той. Готова съм да приема всяка помощ, която мога да получа. — Изведнъж стана. — Но сега е най-добре да се връщаме на телефоните.
Бе останал съвсем тънък лунен сърп, който се носеше по черното небе. Въпреки че й се искаше вятърът да довее големи плътни облаци, които да го закрият, Зоуи не можеше да престане да се взира в чезнещата светлина.
Бе търсила навсякъде. Имаше моменти, в които й се струваше, че пръстите й се плъзгат по лъскавото злато, но не може да види блясъка му и да усети допира му.
Ако не успееше през следващите четиридесет и осем часа, всичко, което бяха преживели Малъри и Дейна, всичко постигнато щеше да се окаже напразно.
Трите дъщери щяха да останат завинаги в кристалните си ковчези с бледи, безизразни лица.
Загърната в палтото си, тя седеше на задната тераса и се опитваше да запази последната искрица надежда.
— Тук е. Зная го. Какво пропускам? Нима има нещо, което все още не съм сторила?
— Смъртните — каза Кейн зад нея — вдигат поглед към небето и отправят въпроси как да постъпят и
