Ярко сияние раздра мрака. Появиха се цветове и движения. Брад се озова на прага на офиса си в Ню Йорк, задъхан от тичане. Кръвта от изранените му ръце капеше по дъбовия паркет.
През големия трикрилен прозорец се виждаше небето, а високите лъскави здания блестяха на утринното слънце.
Влезе млада блондинка с шикозен черен тоалет и лъчезарна усмивка.
— Добре дошли отново, господин Вейн.
— Да. — Едва помръдваше устните си. — Благодаря.
Майкъл, помощникът му, се втурна да му помогне.
Носеше червени тиранти върху синя риза и държеше голям бележник.
— Графикът ви за днес е готов, господин Вейн. Кафето е на бюрото ви. Време е да започваме.
— Трябва… — Усети мириса на кафето и афтършейва на Майкъл. Чу звън на телефон. Объркан, повдигна ръка и от раната на дланта му потече кръв. — Пострадах.
— О, ще се погрижим за вас. Само влезте.
— Не. — Брал се олюля. Усещаше гадене, а по лицето му се стичаше пот от усилие. — Не мога. — Подпря се на касата на вратата и извърна глава назад към мрака. — Това не е истина. Поредната шибана…
Гласът му секна, щом чу писъка на Зоуи.
Завъртя се и побягна обратно.
— Там ще загинете! — извика Майкъл след него секунди преди вратата да се затръшне с трясък, който отекна като изстрел.
Брад се втурна в мрака, викайки Зоуи. Докато се провираше през тръните, не виждаше нищо освен непроницаем черен воал.
Не можеше да я открие, никога нямаше да стигне до нея. А това, което се спотайваше в мрака, щеше да убие и двамата, защото той я бе изоставил.
„Тя иска само парите ти. Търси богат баща за копелето си“.
— Отвратителни брътвежи.
Изтощен и измъчен, Брад падна на колене. Бе допуснал да го омотаят в мрежа, бе повярвал на лъжи.
Трябваше да сложи край.
Тръсна глава назад и стисна юмруци.
— Това е измама. То не се случва. Аз съм у дома, по дяволите, и тя е до мен.
Събуди се задъхан, докато последните пипала на мъглата се оттегляха, а Мо стоеше до леглото му и ръмжеше като вълк.
— Всичко е наред, приятел. Господи. — Все още разтреперан, протегна ръка към кучето, но усети болка. Обърна дланта си и видя кръвта, която течеше от дълбоките рани от тръни по нея. — Е, все пак нещо се оказва истинско.
С дълга въздишка, зарови окървавената ръка в косите си. В следващия миг скочи. „Зоуи.“ Щом кръвта бе истинска, може би и нейният писък не бе илюзия.
Хукна към спалнята й и отвори вратата. На утринната светлина видя леглото й застлано. Явно не бе спала там. Обзет от паника, надникна в стаята на Саймън и въздъхна от облекчение, когато се увери, че момчето спи спокойно, прегърнало кученцето.
— Стой при него — нареди той на Мо. — Не мърдай от тук.
Изтича надолу по стълбите да потърси Зоуи. Отново извика името й и влезе в голямата приемна тъкмо навреме, за да й предложи опора, докато влиза залитайки от терасата.
Когато отвори очи, Зоуи видя лицето на Брад — бледо, със сплъстени около него коси.
— Трябва да те подстрижа — промърмори тя.
— Господи, Зоуи. — Той сграбчи ръката й. — Какво правеше навън? Какво се случи? Не, не говори. — Преодоля ужаса, който го бе завладял. — Не ставай. Ще ти донеса вода.
Брад забърза към кухнята, наля чаша и се подпря на плота, докато се опитваше да успокои пулса си.
Няколко пъти бавно вдиша и издиша, изми кръвта от ръцете си и се върна при нея с чашата вода.
Бе изправила гръб и страните й бяха възвърнали руменината си. Не бе виждал човек да пребледнява колкото Зоуи, когато едва не се бе строполила на прага.
— Спокойно — нареди той. — Отпивай бавно.
Кимна, въпреки че гърлото й изгаряше от жажда и бе трудно да се вслуша в думите му.
— Добре съм.
— Не си. — Искаше му се да крещи, но се владееше. — Припадна. Имаш синина на лицето и кръв по ръцете. Никак не си добре, по дяволите.
„Удивително е как успява“, помисли си тя.
Без да повишава тон, Брад умееше да внушава авторитет и да налага волята си.
— Кръвта не е моя. Негова е. — Увереността й се върна веднага щом я видя отново и си спомни какво бе сторила. — Одрах проклетата му кожа. Имам силни, здрави нокти и разкъсах бузите му. Почувствах се страхотно. — Подаде празната чаша на Брад и за утеха и на двамата го целуна по бузата. — Съжалявам, че те изплаших. Бях… О! — ужасено извика тя и хвана ръката му. — Целият си в драскотини и рани.
— Имах малко приключение в гората, докато ти си била… бог знае къде.
— Нападнал е и двама ни — тихо каза Зоуи. — Но сега сме тук заедно, нали? — Повдигна ранената му ръка към устните си. — Да почистим тези рани и ще ми разкажеш какво ти се случи. И аз ще ти опиша своето премеждие, но първо искам да знаеш нещо. — Обхвана лицето му с длани и го погледна в очите. — Искам да знаеш, че всичко ще бъде наред. Да отидем в кухнята, за да измия ръцете си, да превържа твоите и да направя кафе.
Пое си дълбоко дъх и се изправи. Изпита гордост, когато усети, че стои стабилно на краката си. И умът й е бистър.
— Ще поговорим, докато върша работата си.
— Каква работа?
— Трябва да приготвя пълнена пуйка.
Деветнадесета глава
— Не зная как можеш да бъдеш толкова спокойна.
Малъри миеше пресни боровинки на чешмата в кухнята.
— О, не за първи път пълня пуйка.
Зоуи извърна глава и й се усмихна, преди отново да се залови с гарнитурата.
— И аз не зная как може да остроумничи в такъв момент — отбеляза Дейна и смръщи вежди при вида на купчината картофи за белене. — След схватка със зъл магьосник и припадък нашата Зоуи е в състояние да готви за цяла армия и дори изглежда в страхотно настроение.
— Днес е Денят на благодарността.
— Това ме подсеща да повдигна въпроса… — Дейна намръщено погледна малкия нож в ръката си — Защо ние трите вършим всичката работа тук, докато мъжете се излежават като господари?
— Исках да останем насаме за малко — отвърна Зоуи. — Това беше най-простият начин.
Дейна остави поредния обелен картоф.
— Щом казваш.
— А и зоркият поглед на Брадли ме изнервя.
— Има право да се безпокои за теб, след като си припаднала в ръцете му — изтъкна Малъри.
— Не го упреквам. Интересно е, че точно в онзи момент дотича и ме хвана. Не мислите ли? Романтично, но и странно. Спеше на горния етаж, а аз бях навън… бог знае колко дълго. Часове. Сториха ми се минути, но бяха часове. — Хвърли поглед към вратата, за да се увери, че никой не наднича. — Оказа се, че не е бил просто заспал. Тичал с през гората в съня си, преследван от Кейн, и целите му ръце са в рани. Опитал се е да го върне в Ню Йорк, където цари ред и всичко е нормално.
