изглеждаме страхотно? — Повдигна страницата, на която имаше снимка на трите, приятелски прегърнати в общото помещение. — „Прайс, Маккорт и Стийл — прочете тя — красотата и умовете зад «Малки удоволствия»“.
— Трябва да призная, че е написал страхотна статия. — Дейна надникна над рамото й, за да я прегледа още веднъж. — Представил ни е в добра светлина, както очаквахме, но е усетил и атмосферата. Създал е забавен разказ за три местни жени, решили да обновят сградата и да внесат живец в икономиката на Вали. Това привлича интереса на читателите.
— Изглеждаме красиви — добави Зоуи, — което винаги е от полза. Прочетох статията преди закуска, а докато карах насам, бях толкова нетърпелива да я прочета отново, че спрях в една отбивка, преди да продължа.
— Ще поръчам да я сложат в рамка — каза Малъри. — Ще я закачим в кухнята. — Извади бележник от чантата си, за да си запише. — Трябва да решим какво ще предложим за почерпка в петък. Аз ще се заема със сладките. Дейна, ти се погрижи за напитките, а за Зоуи остават плодовете и мезетата.
— Телефонът ми отново звъни — каза Зоуи и за изненада на всички избухна в плач.
— О… Стой при нея — нареди Малъри на Дейна. — Аз ще се обадя.
Втурна се към рецепцията, а Дейна побърза да донесе на Зоуи носни кърпички.
— Съжалявам. Съжалявам. Какво ме прихваща?
— Не крий какво те мъчи. Сподели го.
Не можа да спре сълзите. Издаде сподавен стон и махна с ръка, когато Малъри се върна.
— Да слезем в кухнята да пийнем чай.
Малъри й помогна да се изправи, обви ръка около талията й и я поведе към стълбите.
— Добре, добре. Излагам се. — Зоуи силно издуха носа си. — Не зная какво става с мен.
— Или е от напрежение преди откриването, или защото наближава краят на изпитанието, или заради мъж. Всички тези неща накуп причиняват стрес. Хайде, скъпа, да си починем.
— Чувствам се толкова глупаво. — Зоуи не престана да подсмърча и когато се настани на един стол в кухнята. — За какво плача? Всичко е чудесно, страхотно. — От очите й отново бликнаха сълзи. Отпусна глава на масата и зарида. — Изплашена съм до смърт.
— Нормално е. — Малъри разтри раменете й, докато Дейна наливаше вода в чайника. — Нормално е да си изплашена.
— Нямам време за уплаха. Откривам свой салон. Десет години не събирах смелост за това, а сега е реалност. Телефонът ми звъни. Би трябвало да се радвам, а треперя от страх.
— Аз също.
Зоуи вдигна глава и примигна срещу Малъри.
— Ужасена съм. Когато започнах да чета статията на Флин за първи път, ушите ми бучаха и усещах метален вкус в устата. Колкото по-доволна бях, толкова повече бученето се усилваше, а вкусът ставаше по-натрапчив.
— Често се будя посред нощ. — Дейна застана с гръб към печката. — Мисля си: откривам книжарница, и така ме свива под лъжичката, че започвам да треперя.
— О, слава Богу. — Изпитала огромно облекчение. Зоуи притисна пръсти към слепоочията си. — Слава Богу, че не съм единствената. Всичко е наред, докато съм заета с работа или размишлявам за нещата, които трябва да свърша. Но понякога, когато спра, страхът ме връхлита и ми се иска да се затворя в някой тъмен ъгъл и да хленча. Друг път съм заредена с ентусиазъм. Като че ли полудявам.
— Всички се печем на един и същ огън — каза Дейна. — Това си има име — невроза.
Зоуи се усмихна през сълзи, докато Дейна сервираше чашите на масата.
— Искрено се радвам, че и вие сте в същото състояние. Чувствах се като кръгла идиотка. Има и друго. Мисля, че зная къде е ключът. — Не точно — побърза да добави тя, когато ръцете на Малъри подскочиха върху раменете й. — Но смятам, че е у Брадли. Има нещо в онази къща и когато се замислих за нея вчера, стигнах до това прозрение. Струва ми се, че съм на прав път, и не мога да намеря спокойствие, защото се чувствам на крачка от целта.
— Защото си близо до ключа? — попита Малъри. — Или защото е в къщата на Брад?
— И двете. — Зоуи взе чашата си и я задържа с две ръце. — Времето тече бързо. От септември насам съм толкова съсредоточена върху изпитанието и изграждането на салона, че сега, когато се вижда краят и на двете, започвам да се тревожа за по-нататък. Не зная какво ще правя в бъдеще. Стремежът към тези големи цели ме тласка напред. А наближава моментът, в който ще трябва да заживея с последиците.
— Няма да бъдеш сама — напомни й Малъри.
— Зная. Това е другата част от проблема. Свикнала съм да се справям сама с всичко. Никога в живота си не съм била толкова близка с друг човек, освен Саймън, колкото с вас двете. Получих невероятен дар. Сякаш някой ми каза: „Ето тези две жени, те ще бъдат твои приятелки. Твое семейство“.
— За бога, Зоуи. — Дейна взе една от смачканите носни кърпички. — Ще заразиш и мен.
— Искам да кажа, че свиквам с мисълта, че ви имам. Осъзнаем, че по всяко време мога да позвъня по телефона или да намина, ако се нуждая от помощ. Че мога да споделям с вас страховете, тревогите и радостите си. — Успокои пресъхналото си гърло с глътка чай и остави чашата. — Освен вас в живота ми се появиха и вашите любими. Никога по-рано не съм поддържала приятелски отношения с мъже. С Флин и Джордън… мога да си бъбря и да се шегувам без задръжки. Приятно е да гледам как Саймън общува с тях. Зрялото им мъжко влияние върху него е още един дар.
— Не споменаваш нищо за Брад — изтъкна Малъри.
— Ще стигна и до него. Безпокоя се и се вълнувам заради ключа. Заради увереността си, че ще го открия и че е свързан с Брадли. Мисълта, че той е част от последния етап на изпитанието ми, ме плаши както нищо друго досега.
— Зо, хрумвало ли ти е, че може би страхът е това, което ти пречи да откриеш ключа?
Зоуи кимна на Дейна.
— Да, но не мога да го преодолея. Брадли мисли, че е влюбен в мен.
— Защо използваш думата „мисли“? — попита Малъри. — Не можеш ли просто да кажеш, че е влюбен в теб?
— Може би твърде много ми се иска да е истина. Не само заради мен, а и заради Саймън. Зная, че връзката ни е важна. Той се държи чудесно със Саймън, но това е просто приятелство между него и едно деветгодишно чуждо дете.
Дейна мълчаливо отвори шкафа и извади кутията с шоколадови бонбони, която пазеха за спешни случаи. Сложи я на масата пред Зоуи.
— Благодаря. — Зоуи си взе един и въздъхна. — Ако Брадли ме обича, ще приеме Саймън. Зная, че винаги ще бъде добър с него, но няма ли да липсва нещо, онази неразрушима връзка?
— Не зная. — Малъри прокара пръсти през къдриците си. — Предполагам, че зависи от тях.
— Саймън е свикнал да бъдем само двамата, да му посвещавам цялото си внимание и да прави каквото аз казвам… или да се опитва да го избегне. Ако отношенията ни с Брадли се задълбочат, той ще трябва да започне да гледа на него като на нещо повече от приятел със страхотна стая за игри. Ще му бъде нужно време, за да свикне с авторитета на друг зрял човек, а Брадли — с присъствието на почти пораснало дете в живота си. Ако просто се втурна слепешком в желаната от мен посока, ще повлека и двамата със себе си… може би преди да са готови.
— Звучи разумно. — Малъри не устоя и си взе бонбон.
— Логично. Но понякога тези неща са далеч от разума и логиката.
Зоуи си пое дъх.
— И това не е всичко. Роуина и Пит казаха, че колкото повече се обвързвам с Брадли, толкова по- жестоко ще постъпва Кейн с него.
— Значи сдържаш чувствата си, за да го предпазиш.
— Дейна повдигна вежди. — Брад би побеснял, ако те чуе. Но зная, че ако ставаше дума за Джордън, вероятно и аз бих се държала като теб, защото обичам този откачалник.
— Премислих това по безброй различни начини. Какво ще стане, ако постъпя така? А ако направя друг избор? — Зоуи уморено сви рамене. — Залогът е твърде голям. Всичко е поставено на карта и не мога просто да грабна нещо, защото изглежда бляскаво и красиво. Не и без да предвидя последиците.
