Зад нея Саймън се търкаляше на пода и издаваше звуци на агония, когато Мо го притискаше с тежестта си.
В края на целувката Зоуи всмука долната устна на Брад, след което прошепна:
— Ще довършим това по-късно. — Побутна го назад към облегалката. — Е — стана и потри ръце, явно готова да се заеме с важна задача, — нали ще разтребите, когато приключите с игрите? Имам малко работа горе.
Оттегли се с горда походка, сякаш е кралицата на света.
Седемнадесета глава
Брад не знаеше какво си е наумила, но държането й определено му харесваше. Каквато и да бе причината за неустоимия блясък в очите й и чувственото й мъркане, не би могъл да се оплаче.
Запита се какви ли странни и екзотични женски ритуали бяха извършвали с приятелките й, докато той бе гледал футбол.
Може би щяха да ги повтарят всяка седмица.
При първа възможност щеше да я притисне в ъгъла и да я накара да обещае, че ще довърши започнатото с онази дълга, изпепеляваща целувка.
Но по всичко личеше, че няма да бъде скоро.
Когато Флин и Джордън си тръгнаха, Саймън заяви, че умира от глад. Фактът, че хлапакът не бе престанал да се тъпче с лакомства през целия ден, не бе от значение. Твърдеше, че и той, и кучетата са изгладнели до смърт и ако не хапнат скоро, с тях е свършено. За да ги залъже, Брад пъхна в ръцете му полупразен пакет царевични пръчици и ги изпрати навън.
Но от Зоуи нямаше и следа вече повече от час. Бе влязла в стаята и след като го бе възбудила до полуда, бе изчезнала. Все още усещаше вкуса на устните й.
Саймън не бе единственият гладен.
Вместо да я чака да се появи отново, Брад се качи на горния етаж и почука на затворената врата на спалнята й.
— Влез.
Отвори и я видя седнала на леглото, заобиколена от папки, тетрадки, книги и взетия назаем лаптоп. Изглеждаше секси, както винаги, и много съсредоточена.
— Какво има? — попита той.
— Не се побраха на бюрото. Леглото е достатъчно голямо. — Бе сложила молив зад ухото си и замислено гризеше друг. — Отново преглеждам записките, от игла до конец. Изведнъж се почувствах изпълнена с енергия и идеи, — Раздвижи се, сякаш търси отдушник. — Опитвам се да въведа ред, но всичко се смесва и се преплита.
С поглед, прикован в нея, той се приближи и седна на ръба.
— Изглеждаш въодушевена.
— Така е. Докато карах насам, внезапно реших, че трябва да преосмисля всяка дума от напътствията, всяка случка по време на предишните изпитания, всяка… Къде е Саймън?
— Навън, с кучетата.
— Става късно. Не обърнах внимание. Ще забъркам нещо за вечеря и ще го изпратя да си легне.
— Почакай. Кажи ми какво се надяваш да откриеш.
— Самата аз се опитвам да разбера. Какво се надявам да открия? Ще ти кажа, докато приготвям вечерята.
— Не се тревожи — каза той, когато Зоуи се зае да събира книгите от леглото. Протегна ръка, грабна молива от ухото й и го хвърли върху купчината. — Има достатъчно храна.
— Когато съм заета с нещо, мисля по-добре. Освен това ми е приятно да готвя в твоята кухня — добави тя и тръгна към вратата. — Едно от нещата, за които искам да поговорим.
— За кухнята ми?
— Тя е част от цялото. — Доловила израз на мъжко недоумение в очите му, Зоуи се засмя. — Не изпадай в паника, няма да ти поставя ултиматум като Малъри. Кухнята ти е прекрасна. Всъщност тази къща е най-съвършената, която съм виждала. — Прокара ръка по парапета на стълбището. — Но обичам дома си. Мисълта, че е мой, все още ме изпълва с радост, когато се будя сутрин.
Влезе в кухнята и издаде дълга, тежка въздишка.
— А… хапнахме малко следобед.
— Виждам. — Плотовете и масата бяха отрупани с чаши, чинии, бутилки от газирани напитки, пакети чипс и други остатъци от следобедното подкрепление на мъжете. — Добре.
Зоуи запретна ръкави.
— Почакай. — Засрамен, че бе оставил къщата в такова състояние, Брад сграбчи ръката й. — Нали се разбрахме да не разчистваш след мен?
— Не разчиствам само след теб — махна с ръка тя, взе полупразен пакет чипс и затъна края, — а след всички ви. Малка отплата за това, че цял ден се грижи за Саймън, докато аз бях заета с други неща. Имаш ли щипки?
— Щипки? — Трудно му бе да открие връзката. — Какво ще простираш?
— Нищо. Чипсът се запазва пресен по-дълго, ако пакетът е плътно затворен. Можеш да купиш от онези специални пластмасови кламери, но и щипките вършат работа.
Брад се засмя и пъхна ръце в джобовете си.
— Мисля, че в момента нямаме такива в наличност. Но щом е за теб, ще поръчаме.
— Имам малко у дома. Ще донеса. — С бързи, ефективни движения, тя запечата още няколко недоизядени пакета, смачка и изхвърли празните и се залови със съдовете. — Когато човек има толкова хубава къща, не бива да я оставя в безпорядък. Сигурно стаята за игри изглежда, сякаш е паднала бомба.
Брад заигра с монетите в джоба си.
— Може би. Ще повикам почистващата бригада… — Замълча, когато срещна смразяващия й поглед. — Ако искаш, ще мина с прахосмукачката.
— Няма нужда, Саймън ще свърши това, за да ти се отблагодари за днес. Като заговорихме за къщи, и на Флин е чудесна. Предполагам, че я е купил, защото нещо в нея е докоснало струна в душата му и е решил, че тя ще бъде неговият дом. Не беше особено уютна, преди Малъри да се нанесе там, но нещо го с накарало да се каже: „Да, построена е за мен“.
— Добре. Следя мисълта ти.
След като включи съдомиялната машина, Зоуи навлажни изтривалка, за да забърше плотовете.
— „Пийк“ е фантастично място. В него има някаква магия. Но е и дом. Означавало е нещо за Джордън още когато е бил юноша. Имало е притегателна сила. С Дейна ще изградят съвместния си живот там.
Изля недоизпитата бира в мивката и изхвърли бутилките в кошчето за смет. Брад никога не бе виждал толкова бързо привеждане на кухнята в ред.
— Аз не бих могла да живея в такава къща — продължи тя. — Струва ми се твърде голяма и разкошна. Но е очевидно защо е тъкмо за тях.
Взе тенджера, наля вода на око и я сложи на котлона. Докато говореше, извади зеленчуци и телешко, което бе мариновала сутринта.
— Същото беше и с „Малки удоволствия“. Веднага щом видях сградата, бях сигурна, че трябва да се спра именно на нея, за да постигна нещо заедно с Малъри и Дейна. Отначало идеята изглеждаше налудничава.
Наряза чушките и морковите с умението на опитна готвачка в ресторант.
— Кое по-точно?
— Трите дейности под един покрив. Минимален начален капитал. Както и решението да купим къщата, вместо да я наемем. Но веднага щом я видях, поисках да бъде моя.
— Не твърдиш, че е било налудничаво да започнете съвместен бизнес толкова скоро след запознанството си, или че се нагърбихте с непосилна работа.
— За мен в това няма нищо налудничаво. — Накълца лук и счука чесън. — Никога не съм имала
