Дали Брад нямаше да сметне това за глупаво?
Погледна към вратата и хукна натам, когато Брад излезе.
— Хей, искаш ли да похвърляш малко? Мо учи Хоумър да донася топката.
— Добре. — Сложи плетената шапка, която бе донесъл, на главата на момчето. — Стана студено.
— Може би ще завали сняг. Ще натрупа два метра и няма да ходим на училище.
— Мечтай си колкото искаш.
Брад взе топката и я завъртя със замах, на който Саймън искрено се възхити.
— Ако натрупа два метра сняг, и ти ли ще стоиш вкъщи, вместо да ходиш на работа?
— Ако снегът е толкова дълбок, ще го използвам като извинение да не ходя на работа.
— Ще ядем шоколадов сладкиш и ще изиграем десет милиона видеоигри.
— Дадено.
— Слагаш ли презерватив, когато правиш секс с мама?
Брад изтръпна, сякаш във вените му не бе останала нито капка кръв.
— Какво?
— За да не направите бебе. Ако това стане, ще се ожениш ли за нея?
— Света Богородице.
Саймън усети парене в гърлото от смущение, но щом бе заговорил на тази тема, не можеше да спре.
— Мъжът, с когото са направили мен, не се е оженил за мама и мисля, че е наранил чувствата й. Трябва да се грижа за нея, така че, ако не искаш да се ожените, в случай че направите бебе, по-добре е да се откажеш от секса. — Стомахът му бе свит. Погледна надолу и силно ритна топката. — Исках да те предупредя.
— Добре. Добре. Мисля, че трябва да поседна. — Краката на Брад се бяха подкосили. — Какво ще кажеш да влезем вътре и… да поседим заедно?
— Аз съм мъжът в семейството — тихо промълви Саймън.
— Ти си истински мъж, Саймън. — С надеждата да вдъхне кураж и на двамата, Брад потупа момчето по рамото. — Ще си поговорим сериозно.
Докато сваляха палтата си, той се помоли за мъдрост и всичко друго, което би му помогнало. Реши, че кухнята е най-подходящото място, защото там биха могли да хапват и пийват по време на разговора, за да не бъде така изнервящ.
Въпреки че копнееше за бира, наля две чаши кока-кола.
— Относно секса — започна Брад.
— Зная. Мама каза, че не боли, но понякога хората викат, защото е забавно.
— Добре — едва успя да каже той след миг. Сякаш усещаше как мозъчните му клетки умират. — Ние с майка ти… Възрастните, неженените здрави възрастни често имат… такива връзки. Погледни ме.
Изчака, докато Саймън вдигна глава. Всички съмнения, цялата му дързост и решителност бяха изписани на лицето му.
„Толкова много прилича на майка си“, помисли си Брад.
— Влюбен съм в майка ти. Правя любов с нея, защото е красива и искам да бъдем заедно по този начин. Искам да бъдем близки във всяко отношение, защото я обичам.
— А тя влюбена ли е в теб?
— Не зная. Надявам се.
— Затова ли прекарваш толкова време с мен?
— О, правя огромна жертва, защото ти си грозник и миришеш ужасно. Нисък си, а аз мразя да се навеждам. Но съм готов на всичко, за да я спечеля.
Устните на Саймън затрептяха.
— Ти си по-грозен.
— Само защото съм по-стар. — Брад хвана ръцете му — Но въпреки многобройните ти недостатъци обичам и теб.
В гърлото на Саймън се надигнаха емоции, които сякаш заструиха от лицето му.
— Много странно.
— Защо? Най-много от всичко на света искам да бъда с вас двамата.
— Като семейство?
— Точно така.
Саймън се загледа в масата. Искаше да каже толкова много неща, да зададе толкова много въпроси, но бе важно да ги изрече както трябва.
— Би ли се оженил за нея и без да сте направили бебе?
„Е, няма да бъде толкова трудно“, помисли си Брад.
— Всъщност, като спомена, бих се радвал да имаме бебе, но… Почакай. Ще ти покажа нещо. Веднага се връщам.
Когато остана сам, Саймън потърка очи. Беше се страхувал, че ще заплаче или ще запелтечи като момиче, а при разговор на четири очи „по мъжки“, както се изразяваше бащата на Чък, не биваше да хленчи.
Отпи глътка кока-кола, но стомахът му продължи да се бунтува. Все още се опитваше да се успокои, когато чу стъпките на Брад. Изтри бузите си, за всеки случай.
Брад отново седна.
— Трябва да си остане между нас. Само между двама ни, Саймън. Искам да ми обещаеш.
— Да пазя тайна ли?
— Да. Важна е.
— Добре, няма да кажа на никого.
Със сериозно изражение, Саймън плю върху дланта си и подаде ръка.
Брад мълчаливо се взира в него няколко мига.
„Някои неща не се променят“, помисли си той с облекчение.
Направи същия жест и хвана ръката му.
Без да каже нищо, сложи на масата малка кутийка, отвори я и показа на Саймън пръстена в нея.
— Беше на баба ми. Подари ми го, когато с дядо ми отпразнуваха петдесетата годишнина от сватбата си.
— О, сигурно са много стари.
Устните на Брад трепнаха, но тонът му остана сериозен.
— Доста. Това е годежният й пръстен, но дядо ми й подари друг по случай годишнината. Настоя да дам този на жената, за която реша да се оженя. Казва, че носи късмет.
Саймън нацупи устни, надникна в кутийката и проследи отблясъците, пробягващи по пръстена.
— Много е лъскав.
Брад завъртя кутийката срещу него, за да му покаже старомодните ситни диаманти, подредени във формата на цвете.
— Мисля, че Зоуи ще го хареса. Нежен е, различен е и вече е доказал силата си. Възнамерявам да й го подаря в събота.
— Защо да чакаш? Можеш да й го дадеш още днес, когато се прибере.
— Не е готова. Има нужда от още малко време. — Брад погледна момчето. — Първо трябва да намери ключа, Саймън, до петък. Не искам да прибързвам или да я разсейвам.
— А ако не го намери?
— Не зная. Трябва да вярваме, че ще успее. Каквото и да стане, в събота ще й подаря този пръстен и ще й предложа да се омъжи за мен. Казвам ти го не само защото ти си мъжът в семейството и заслужаваш да знаеш какви са намеренията ми, а и защото засяга и двама ви със Зоуи. Имаш право на мнение.
— Ще се грижиш ли добре за нея?
„Изключително хлапе“.
— Толкова добре, колкото мога.
— Трябва понякога да й носиш подаръци. Можеш да ги изработваш сам, както правя аз, но не бива да забравяш. Особено на рождения й ден.
