Хвърли се в прегръдката му така енергично, че го накара да залитне. Заливайки се от смях, обви крака около тялото му и шумно го целуна.
— Не зная какво означава всичко, но ще разбера. За първи път от доста дни насам вярвам, че ще намеря ключа за онова ковчеже, Брадли. — Потърка буза в неговата. — Ще го отворя и те ще се завърнат у дома.
Когато спряха пред къщата на Флин, Зоуи хвърли убийствен поглед на Брад.
— Нека бъдем наясно, че ти ще носиш последствията.
— Вече за шести път го казваш.
— Не очаквай съчувствие за съсипаните си ценни вещи.
— Добре, добре. Дрън-дрън.
Сдържа смеха си и изражението й остана сериозно, докато вървеше след него към къщата.
— Не забравяй кой се опита да бъде практичен.
— Добре. — Брад й се усмихна и побутна вратата. — Ти се предаде веднага щом видя тези големи кафяви очи.
— Можех да почакам една седмица.
— Лъжкиня.
Този път смехът й бе неудържим, когато пусна кученцето да тича към хола.
— Ще бъде интересно.
Мо изскочи от кухнята, но изведнъж спря, завъртя очи и настръхна. А кутрето, което приличаше на топка сивкавокафяви косми, радостно заскимтя и скочи да го близне по носа.
Брад хвана ръката на Зоуи, преди да хукне към тях.
— Ами ако…
— Имай малко вяра — посъветва я той.
Мо се раздвижи и подуши кученцето, което подскачаше и се търкаляше около него. След това легна по гръб, претърколи се и блажено се изтегна на пода, а новият му малък приятел се покатери по козината му и захапа ухото му.
— Голям мекушавец — промърмори Зоуи и усети как на лицето й се появи широка глуповата усмивка, когато Саймън излезе от кухнята.
— Здравей, мамо. Ще обядваме сандвичи. Направихме ги двамата с Флин и… — Замълча и ококори очи, когато кутрето остави Мо на мира и се втурна към него. — О! Кученце. Откъде се взе?
След миг вече бе коленичил на пода, смееше се при всяко близване по бузите и залиташе назад, побутван от Мо, който се опитваше да се включи в играта.
— Прилича на малко мече. — Заобиколен от двете кучета, Саймън едва успя да извърне глава към Брад. — Твое ли е? Кога го взе? Как се казва?
— Не е мое. Преди малко беше освободено. И все още няма име.
— Тогава кой…
Момчето застина и издължените му златистокафяви очи срещнаха погледа на майка му.
Зоуи осъзна, че дори ако кученцето проядеше всичко в къщата й като нашествие на термити, не би съжалявала. Никога нямаше да забрави удивлението и радостта, които се изписаха на лицето на сина й.
— Мое? — Гласът на Саймън затрепери, когато успя да застане стабилно на колене. — Значи мога да го задържа?
— Мисля, че би се радвало. — Зоуи се приближи, коленичи и разроши меката козина на кутрето. — Трябва да бъдеш много отговорен, да го храниш, да го дресираш и обичаш. Кученцата се нуждаят от много грижи. Ще разчита на теб.
— Мамо! — Твърде развълнуван, за да се смути от присъствието на Брад, Саймън прегърна майка си и потърка лице в рамото й. — Ще се грижа добре за него. Благодаря, мамо. Обичам те повече от всичко на света.
— И аз те обичам повече от всичко на света. — Зоуи отвърна на енергичната му прегръдка и се засмя, когато двете кучета се опитаха да се промъкнат между тях. — Мисля, че на Мо ще му хареса да си има приятел.
— Като голямо семейство.
Саймън повдигна кученцето и новият член на семейството изрази радостта си, като намокри крачола му.
Шестнадесета глава
Зоуи втри ексфолииращ крем в прасеца на Дейна и се усмихна, когато приятелката й издаде дълъг, прочувствен стон.
— Благодаря и на двете ви, че се отказахте от почивката си в неделя следобед, за да бъдете мои опитни зайчета.
Този път Дейна изсумтя. Малъри седеше на табуретка в помещението за козметични процедури и прокарваше пръсти по току-що почистената си кожа.
— Не мога да повярвам, че е толкова гладка.
— Не се тревожех за резултатите, тези продукти са страхотни. Но искам да се уверя, че самото изживяване е приятно.
— За мен е приятно — провлачено каза Дейна с приглушен глас.
Зоуи се обърна, огледа рафтовете с козметични продукти и запалени свещи, купчината нови тъмнозелени кърпи върху плота и прозрачния кристал, който висеше от тавана над масата за масаж. Всичко изглеждаше идеално.
— Естествено, когато започна истинска работа, тук няма да има по трима души, които да си бъбрят. Дейна, би ли замълчала за момент?
— Ти дори не съществуваш в моя малък рай. Това нещо ухае опияняващо.
— Радвам се, че решихме да се съберем. — Малъри отпи глътка от охладения лимонов сок, който Зоуи й бе наляла от стъклена каничка. — Щом откриването ще бъде в петък, трябва да изпипаме всичко до последните подробности, и в трите части. — Преглътна и притисна ръка към корема си. — Господи, в петък отваряме. Ако това с нещо като генерална репетиция за първи декември, получава се.
— Голям ден — отбеляза Зоуи.
— Ще намериш ключа. — Малъри докосна рамото й. — Сигурна съм.
Допирът на ръцете на приятелките й до нейните й вдъхна увереност.
— Още една причина да ви повикам днес. Исках да прекараме известно време само трите. — Отново хвърли поглед към кристала. През последните няколко месеца бе започнала да вярва в мистичните символи. — Исках да се заредя с енергия. Да събудя женската си сила.
— Тра-ла-ла — запя Дейна и я накара да се засмее.
— След онова, което се случи вчера, се чувствам по-уверена, но едно тънко гласче непрекъснато ме кара да се съмнявам в способностите си.
— Гласчето на Зоуи ли е — попита Дейна, — или на Кейн?
— На Зоуи е и това ме вбесява. — Малъри любопитно разгледа флаконите и тубичките, старателно подредени на рафтовете. — Да си припомним основните елементи. И двете с Дейна имахме периоди, в които губехме вярата си и изпадахме в отчаяние.
— Първо — потвърди Дейна. — Второ, и ние стигахме до задънени улици. Или поне така ни се струваше.
— Да. — Малъри се обърна и кимна. — Но без тези отклонения не бихме налучкали верния път. Доста мислих върху това — добави тя и се облегна на плота. — Пътят не е права линия. Криволичи, описва кръгове и се застъпва. Но всяка крачка и всеки участък от него са важни. Така е и при теб.
— Дейна трябва да се измие.
— Запомни тази мисъл.
Увита в чаршаф, Дейна тръгна към банята.
