й.
— Тя не те разбира.
— Това не е новина за мен.
— Не разбира истинската ти същност. Ти не се стремиш да получиш нещо наготово, а да го постигнеш сама. Не те разбира и не е способна да те обича.
— Не зная какво да правя.
— Ако продължиш да се стараеш, ще страдаш. Ако престанеш, също. — Потърка ръцете й, за да я успокои.
— Аз те разбирам, Зоуи, и зная какъв избор ще направиш.
Тя хвърли поглед назад към караваната.
— Ще дойда отново по Коледа и може би… може би.
— Положи усилие да се усмихне и заради двамата. — Казах ти, че няма да те хареса.
— Напротив, хареса ме. Успях да я оплета в мрежата си. — Брад се наведе и леко я целуна по устните. — Както дъщеря й.
— Аз здравата съм се оплела.
Отново хвана ръката му и продължиха да навлизат в гората.
— Кой е измислил израза „да оплетеш някого в мрежа“?
— Въпрос за Дейна. Ще провери произхода му. Не зная къде намира тези неща, но би могла да ти изнесе цяла лекция. Не познавам друг човек, който така умело да разгадава смисъла на думите. Аз винаги съм се справяла по-добре с числата. Сега имам приятелка, която знае всичко за книгите, и друга, която познава изкуството. За два месеца научих много от тях. Понякога ми се струва, че сънувам. — Замълча и се огледа, преди да Продължи. — Страхувам се, че ще се събудя и животът ми отново ще бъде какъвто бе преди. Ще работя за онази кучка Карли и дори няма да познавам Дейна и Мал. Ще чета рубриката на Флин във вестника, но няма да го познавам. Или ще видя книга на Джордън и ще се запитам що за човек е, защото няма да зная. — Вдигна очи към лицето на Брад и докосна брадичката му. — Няма да познавам и теб. Ще купя нещо от „Хоуммейкърс“, без дори да се сетя за теб, защото никога няма да съм те срещала.
— Истина е. — Обви пръсти около китката й и я притисна, за да усети допира му, а той да долови пулса й. — Всичко е истина.
— Ако не е, ако се окаже дълъг и заплетен сън, мисля, че ще се събудя с разбито сърце. — Отново хвърли поглед по посока на караваната на майка си. — Или още по-зле. Каквото и да стане по-нататък, както и да завърши тази история, не бих могла да продължа живота си, ако не те познавам. Целуни ме. — Повдигна се на пръсти. — Ще ме целунеш ли?
Брад я притегли към себе си и нежно сля устните си с нейните. Когато въздъхна и обви ръце около врата му, усещането бе по-опияняващо и от най-красивия сън.
Нещо в нея се преобърна със сладостна болка, от която очите й се насълзиха. Въздухът бе хладен, а устните му толкова топли. Изпитваше любов, каквато дори не си бе представяла.
Ръката му погали косите й по цялата им дължина, до кръста й. Стройното му младо тяло се притискаше към нейното и двамата тръпнеха от неудържим копнеж.
Отдръпна се назад, погледна право в ярките му сини очи и по бузата й потече сълза.
— Джеймс — прошепна тя и обхвана лицето му с длани.
— Обичам те, Зоуи. Гласът на Джеймс, задъхан от вълнение, шепнеше в ухото й. — Създадени сме, за да бъдем заедно Никога няма да изпитваш същите чувства към друг.
— Никога. — Сърцето на шестнадесетгодишното момиче преливаше от любов. Притисна ръката му към бузата си и я задържа. — Никои от двама ни няма да изживее това с друг човек.
— Ще избягаме заедно. Ще останем заедно завинаги.
Леко му се усмихна.
— Не, няма да стане. — Отново го целуна и без никакви угризения се отдръпна от него. — Сбогом, Джеймс.
Брад и помогна да се задържи на крака, когато коленете й се подкосиха и продължи да я разтърсва и да изрича името й. Бе започнал още когато бе усетил, че съзнанието й е другаде.
Погледът й бе премрежен, а страните бледи.
Беше го нарекла Джеймс.
— Погледни ме. Погледни ме, по дяволите.
— Гледам те. — Зоуи бавно раздвижи глава и въпреки че очите й бяха замъглени, положи усилие да се съсредоточи върху лицето му. — Гледам те. Брадли.
— Да се махаме от тук.
Понечи отново да й предложи опора, но тя притисна ръка към гърдите му.
— Не. Всичко е наред. Трябва ми само секунда. Ще поседна. — Отпусна се на земята и опря чело на свитите си колене. — Малко съм замаяна. Бързо ще се опомня.
Брад издърпа ножа от калъфа под сакото си и огледа гората, преди да приклекне до нея.
— Изведнъж се пренесе някъде другаде. Сякаш нещо ти прещрака. Нарече ме Джеймс.
— Зная.
— Ти не беше с мен, а с него. Гледаше го. — „Влюбено“. — Каза, че никой от двама ви няма да изживее това с друг човек.
— Зная какво казах. Кейн ме върна в миналото, но разбрах. — Вече по-спокойна, Зоуи вдигна глава. — Почти веднага. Чувствах… не се срамувам от чувствата си и не съжалявам. Би означавало, че се срамувам и съжалявам за Саймън. Но ми е мъчно, че Кейн те използва по този начин.
— Ти плака за него.
Брад протегна ръка и изтри една сълза от бузата й.
— Да, плаках за Джеймс и за начина, по който биха могли да се развият нещата, ако бе проявил повече сила. Ако и двамата бяхме по-силни. После се сбогувах с него. — Обхвана ръката му със своята и сви пръсти под дланта му. — Кейн искаше отново да изпитам онези чувства към Джеймс и те да застанат между двама ни с теб. Постигна ли целта си?
— Ядоса ме. Заболя ме. — Той сведе поглед към съединените им ръце и преплете пръстите си с нейните. — Но не, не успя да всее неразбирателство помежду ни.
— Брадли. — Зоуи се приближи към него, за да го целуне, и в този миг забеляза ножа. Ококори очи. — О, господи.
— Може да бъде наранен — каза Брад. — Ако застане на пътя ми, ще го накарам да изпита болка.
Изправи се, прибра ножа и й подаде ръка.
Зоуи навлажни устни.
— По-добре бъди внимателен с това.
— Добре, мамче.
— Все още си малко ядосан, а? Познавам те, Брадли. Познавам и себе си. Кейн се опита да ме накара да забравя що за хора сме, но не успя, което би трябвало да означава нещо. Почувствах се точно както на шестнадесет години с Джеймс. С тялото, сърцето и ума си. Той милваше косите ми. Тогава бяха дълги и често прокарваше ръка по тях, когато ме целуваше. Тези спомени бяха запазени в скрити кътчета на паметта ми. Кейн може да прониква в тях.
Необходимо бе неимоверно усилие на волята, но Брад се опита да помисли не само за личната страна, а и за изпитанието.
— Какво ти каза той? Какви бяха думите на Джеймс?
— Че ме обича и че никога не ще изпитвам същите чувства към друг. Вярно е. Не би трябвало да ги изпитвам. Но знаех какво става, Брадли. — Завъртя се и лицето и засия. — Докато стоях тук, усещах дългите коси на гърба си и докосвах лицето му, знаех, че не е истина. И използвах този опит за заблуда. — Притисна дланите си една към друга, а после потупа с пръсти по бузите си. — Това място. Трябвало е да се върна, и то с теб. Но ключът не е тук. — Отпусна ръце. — Не е.
— Съжалявам.
— Не. — Зоуи поклати глава, отново се завъртя и лъчезарно се усмихна. — Зная, че не е тук. Чувствам го. Вече няма да се съмнявам и да се връщам с напразни надежди, защото направих всичко, което трябваше. Ние го направихме.
