Петнадесета глава
Зоуи бе сигурна, че е поела в неправилна посока. Сама бе претърсила всички етажи на „Малки удоволствия“. Бе разчистила тавана сантиметър по сантиметър и дълго се бе взирала в огледалото. Но не бе открила нищо, което да й даде насока. Никакво внезапно прозрение или вдъхновение.
Никакъв ключ.
Бе отскочила до дома си и цял час бе седяла сама в хола. Въпреки че се чувстваше глупаво, спусна пердетата, запали свещи и направи опит да изпадне в състояние на транс с надеждата да я осени блестяща идея.
Вместо това почти задряма.
Бе уморена, разочарована и раздразнителна, което й пречеше да се довери на интуицията си.
Реши отново да се върне към началото.
Бе въвела правила за Саймън, преди да поговори с Брадли.
Той се държеше като любезен домакин, откакто се бяха нанесли в стаите за гости в къщата му.
„Малко хладно“, помисли си Зоуи, докато вървеше към домашния му офис.
Но не би могла да го упрекне.
Почука и побутна вратата, когато той я покани да влезе.
— Извинявай, че те безпокоя, но… О… — Огромните листове с чертежи, поставени на статив, привлякоха вниманието й. — Това са проектите за разширението.
— Мм. Остават още няколко подробности, но почти са готови. Работата ще започне през март, веднага щом времето се стопли.
— Ще добавиш цялата тази площ към щанда за градинарски инструменти и разсад?
— Ще го направя двойно по-голям. Собствениците на къщи искат дръвчета, храсти, цветя и зеленчуци, както и оборудване за засаждане и поддържане. — Брад потупа по бедрата си и се загледа в нея. — Освен това, трябват и градински мебели. Ще предлагаме няколко нови линии.
— Много амбициозно.
— Ще бъде успешна инвестиция. Когато човек се е заел с нещо значимо, не се отказва, докато не постигне успех.
— Зная, че си ми сърдит.
— Малко. По-скоро съм разочарован. Ще ходиш ли във фирмата?
— Не, днес не. Преди малко разговарях с Флин. Саймън ще постои при него. Мо му липсва, а Саймън няма нищо против да прекара по-голямата част от съботата в игри с Флин и кучето. Искам… отново да отскоча до Западна Вирджиния, до гората. За да се уверя, че не съм пропуснала нищо. Казвам ти го, защото не искам да се безпокоиш или да се сърдиш.
— Ще отидем с моята кола.
— Добре. — Свитият й стомах се отпусна. — Съгласна съм. На връщане трябва да се отбия на едно място, ще ти разкажа и за него. Ще ти бъда благодарна, ако тръгнем скоро.
— Дай ми пет минути.
— Благодаря. Ще видя дали Саймън и Мо са готови.
Когато тя излезе, Брад извади ловджийски нож от едно заключено чекмедже, свали калъфа му и изпробва острието.
Заповяда си да бъде спокойна, докато излизаха от Вали.
— Мм. Едно от нещата, за които исках да поговорим, е Денят на благодарността. Малъри спомена, че ще прекараш празника тук.
— Сега не е моментът да пътувам където и да било.
— Така е. — Денят на благодарността бе точно преди края на срока й. След по-малко от седмица и последната песъчинка в часовника й щеше да изтече. — Имаш ли нещо против да се съберем всички в къщата ти? Трапезарията на Малъри не с готова, а и твоята е по-голяма. Аз ще се заема с готвенето и…
— Да. — Брад докосна ръката й. — Ще се радвам. Щом ти ще готвиш, аз ще напазарувам. Състави списък.
— Ще бъде от полза. Нямаме много време.
Погледна я и напълно разбра какво има предвид.
— Достатъчно е.
— Това ме крепи. Има още нещо, с което би могъл да ми помогнеш. Искам да избереш кученце от приют за Саймън. След Деня на благодарността, когато… всичко свърши, ще го взема. Казаха, че могат да го пазят за мен една седмица.
— Защо не го вземем сега?
— О, хубава работа, из къщата ти да тичат момче, голямо куче и кутре, което ще подмокря килима и ще дъвче всичко незаковано. Ще почакаме, докато се върнем у дома.
— Разумно — каза Брад и не добави нищо.
Зоуи му показа отклонението от главния път и го помоли да спре край нивите, както тя предишния път.
— Красива местност.
— Така е. — Слезе и страните й веднага поруменяха от хладния въздух. — Обичам планините. Не бих могла да живея на място без възвишения. И дървета. — Провря се под оградата. — Играех в тази гора като дете, а по-късно седях и мечтаех.
— За какво мечтаеше?
— За места, където исках да отида, за неща, които исках да видя, и за хора, които исках да срещна.
— За момчета?
— Не твърде често. Започнах да се сещам за тях по-късно от повечето момичета. Казвах си, че за нищо на света не бих се обвързала с мъж и не бих народила деца, защото тогава няма да мога да имам или да направя нещо специално. Може би мама е имала право да злорадства.
— Не, не е имала.
— Беше ми писнало да се грижа за сестрите и брат си и да помагам в салона. Да се тревожа за неплатени сметки и да търся начини да свием разходите за прехраната. Когато бях на дванадесет, последното, за което мислех, бяха момчета, сватби или бебета. Дори не играех с кукли.
Брад хвана ръката й, докато вървяха към дърветата.
— А с какво играеше?
— С инструменти и бои. Обичах да преобразявам разни неща. Подарявах куклите си на Джолийн и Мейзи. Нямаше смисъл да се преструвам, че се грижа за някого, когато наистина го правех. Господи, исках да се измъкна оттам. Копнеех за това, Брадли. Когато се появи Джеймс… не предполагах, че ще забременея. Но… не съм сигурна дали дълбоко в себе си не съм вярвала, че трябва да си намеря мъж и да имам деца, защото няма друг начин да получа нещо повече.
— Дори и да било така, какво от това? — Брад се спря, когато стигнаха до гората. — Какво от това, Зоуи? Била си на шестнадесет.
— Вече не съм и искам да знаеш, че не гледам на връзката си с теб като на начин да получа нещо повече. — Сграбчи и двете му ръце. — Държа да го знаеш, преди да навлезем в тази гора.
— Дори за миг не ми е хрумвало. Господи, за да те накарам да приемеш нещо от мен, трябва да те халосам с него по главата. — За успокоение и на двамата той повдигна ръката й и докосна пръстите й с устни. — А аз искам все повече от теб. Искам всичко.
— Ако можех да го дам на някого, бих го дала на теб. — Зоуи обви ръце около него и го притисна. — Ти си най-свестният мъж, когото съм срещала, и затова се страхувам най-много.
— Крайно време е да престанеш да се тревожиш за мен.
— Още няколко дни — промълви тя, хвана ръката му и продължиха през гората. — На отиване видях белия елен, но нищо друго. Приятно бе да повървя тук отново. Бях спокойна. Тук заченах Саймън. Красиво място и същевременно важно за мен.
