— Имаш идеи. — Зоуи застана пред мивката, за да изплакне ръцете си. — Очевидно е.
— Да. Може би за мен е по-лесно да прозра смисъла на случката в гората, защото не съм в твоето положение. Преживяването, което имах на тавана, бе нещо подобно. Аз също знаех какво става и го контролирах. Но частица от мен искаше да остане в онзи илюзорен свят.
Зоуи се обърна към нея и долови в очите й искрено съчувствие и разбиране. Напрежението в раменете й се разсея.
— Изпитвах нужда да го чуя. Не желаех Джеймс, Мал, но частица от мен си спомни колко силно съм го желала някога.
— Зная. Напълно те разбирам.
Зоуи бе сигурна в това. Двете с Дейна бяха единствените хора, способни да я разберат.
— Дълбоко в себе си се чувствах по същия начин. Струваше ми се толкова лесно да се върна там и да повярвам, че всичко ще бъде различно.
— Но си устояла.
— Устоях. — Зоуи свали покривалото на масата за масаж и намести тънкия дунапренен дюшек. — Само тази малка частица искаше нещата да се развият по друг начин. Истинското ми желание не беше момчето да остане с мен и детето си. Трябваше да си спомня за чувствата си към него, за да мога да му кажа „сбогом“.
— А желаеш ли мъжа, който е готов да сподели живота си с теб и детето ти?
— Да. — Сърцето й се разтуптя, докато избираше лосион. — Но не вярвам, че между нас ще се получи нещо. Легни по гръб — каза тя на Дейна, когато тя се върна. — Не е само това. — Покри тялото й с кърпа и затопли лосиона с ръце. — Ако направя следващата крачка, рискът за него ще стане по-голям. Тревожа се. Когато човек обича някого, иска да го предпази. Не бива да се влюбвам в него, за да не бъде изложен на опасност.
— Ако го обичаш, трябва да вярваш, че е достатъчно силен, за да се защитава сам.
Зоуи втренчи поглед в Дейна.
— Вярвам в него.
— Не мисля, че е така, щом все още се съмняваш, че може да те изостави и да разочарова Саймън. Разговаряш с жена, която вече е минала по този път. Боиш се да му гласуваш сто процента доверие, за да не се окажеш изиграна, не твърдя, че нямаш право. Наистина рискът е доста голям.
— Кое е най-ценното за Зоуи? В личен план — уточни Малъри. — Единственото, което не би изложила на риск?
— Саймън.
— Именно.
— Зная, че Брадли не би го наранил. — Зоуи втри лосиона по цялото тяло на Дейна. — Но колкото повече Саймън се сближава с него и започват да се държат като баща и син, толкова по-голям е страхът ми, че нещата няма да се получат. Никога не е имал баща. Това не е като развод или смърт. Няма представа какво е да има баща. Въпреки че се старая нищо да не му липсва и знае колко много го обичам, живее с мисълта, че има човек, който го е отхвърлил и не е пожелал да бъде до него. Не искам никога вече да се чувства отхвърлен.
— И за да го предотвратиш, си готова да правиш жертви. Да се бориш — добави Малъри. — Каквато и цена да платиш. Защото от всички избори в живота ти Саймън е най-важният. Той е твоят ключ.
— Саймън? — извика Зоуи. Дейна се надигна. — О, извинявай. Обърни се по корем. Напрегната съм.
— Малъри е на прав път. — Дейна се претърколи и опря брадичка на юмрука си. — Ние сме трите ключа. Многократно ни го напомняха. Но от трите ни единствено Зоуи е… „пресъздала себе си“, така да се каже, в дете. Саймън е част от Зоуи. Зоуи е ключът, следователно и Саймън.
— Той е недосегаем за Кейн. — Обзе я уплаха. — Роуина каза, че е в пълна безопасност.
— Разбира се. — Дейна извърна глава към нея. — Ако можеше да му стори нещо, досега със сигурност щеше да опита.
— Мисля, че го закриля и още някой освен Роуина — добави Малъри. — Всичко, което е по силите на другата страна, вече с сторено. Нечии деца страдат. Те не биха допуснали нещо подобно да сполети още едно. Благодарение на това, както и на нас Саймън е недосегаем.
— Ако не вярвах, че е така, веднага щях да се оттегля от споразумението. — Зоуи замълча, когато видя Малъри да кимва. — Кейн със сигурност знае, иначе би се опитал да застраши сина ми. Не го е направил, защото не е способен. Добре — въздъхна тя. — Добре, нека тръгнем от тази отправна точка. Ако Саймън е ключът или част от него, както е част от мен, значи това ме връща към изборите, които съм направила във връзка с детето си. Зачеването му, решението да го родя — най-важните избори в живота ми. Но вече се върнах там и постигнах напредък, а не успях да се добера до ключа.
— Правила си и други избори — изтъкна Дейна. — Поемала си в други посоки.
— Помислих и за тях. За целия път, който съм изминала — продължи тя, докато втриваше последните капки лосион в кожата й. — Припомних си всичко, видях го отново. Беше от полза за мен, защото се убедих, че изборите ми са правилни и осъзнах, че грешките, които съм допуснала, не са фатални. Можеш да станеш. Ще ти донеса халат.
— Дошла си във Вали — заговори Дейна, — постъпила си на работа, купила си къща. Какво друго?
Малъри повдигна ръка, докато Зоуи помагаше на Дейна да облече халата.
— Няма да кажа, че всичко това не е важно, може би един от отговорите се крие в подробностите, но има и друга гледна точка. Какво ще кажеш за изборите на Саймън?
— Той е дете — изтъкна Дейна и плъзна ръка по кожата от китката до лакътя си, за да се порадва на резултата от работата на Зоуи. — Най-важният му избор е коя видеоигра да пусне.
— Не. — Зоуи замислено поклати глава. — Децата правят много избори. Верни или грешни. Някои от тях са съдбовни и ги тласкат в една или друга посока. Сами избират с кого да се сприятелят. Може би прочитат книга за изтребителите и решават да станат пилоти. Точно сега, по стотици различни начини Саймън избира какъв човек да бъде.
— Тогава не е зле да поразмишляваш върху някои от неговите решения — посъветва я Малъри.
Едно решение, от което в момента Саймън се чувстваше доволен, бе изборът на името Хоумър за кутрето. Съчетаваше в едно няколко от любимите му неща — бейзболните звезди, анимационните герои и кучетата. Докато седеше навън в хладния есенен ден и гледаше как Мо тича след топката за тенис, а Хоумър след него, имаше чувството, че животът му не би могъл да бъде по-интересен.
Скоро щяха да пристигнат Флин и Джордън, за да погледат мач с Брад, докато майка му и приятелките й се занимават с женски работи, а той — да преяде с чипс.
Вдигна топката, когато Мо я остави до краката му, и с поредица подскоци и фалшиви хвърляния накара кучетата да полудеят, преди наистина да я запрати към дърветата.
На следващия ден щеше да се похвали на приятелите си от училище за Хоумър. Може би, ако кутрето не направеше някоя поразия, щеше да придума Брад да го снима, за да покаже на всички как изглежда.
Хвърли поглед назад към реката, докато двете кучета се боричкаха. Тук му харесваше. Обичаше и дома си, бе привързан към съседите Хенсън, но това място бе страхотно. Наблизо имаше река и цяла гора за изследване. Ако останеха за по-дълго, би се радвал да покани приятелите си на гости. Здравата щяха да се позабавляват в стаята за игри. Можеха да си построят замък в гората, а през лятото да плават с гумена лодка по реката, ако майка му позволеше.
Идеята бе осъществима дори ако се завърнеха в своята къща. Щеше да помоли Брад, а той да убеди майка му, че няма нищо лошо. Чудесно бе край тях да има друг мъж, с когото да се съюзява, за да постига своето.
Беше почти като да има баща. Не че знаеше какво е, но предполагаше, че е нещо подобно.
Радваше се, че ще празнуват Деня на благодарността тук. Всички щяха да се съберат в къщата и докато мъжете спорят на тема футбол, да се натъпчат с тиквен пай до пръсване.
Майка му приготвяше страхотен тиквен пай и винаги му даваше топчета тесто, за да си прави човечета.
