— Церемонията по откриването — каза й Торп и преметна ръка зад стола й.
Лив се отказа. Просто се придържай към играта му, отправи си сама предупреждение. Този мъж очевидно е лабилен. После се облегна назад, за да проследи спектакъла по откриването на сезона.
Към края на първия ининг Лив вече бе увлечена и напълно запленена.
— Никой не е отбелязал точки — възнегодува тя и схруска парченце лед между зъбите си.
Торп запали цигара.
— Най-добрата среща, която изобщо съм гледал, беше в Ел Ей — „Доджърс“ и „Редс“. Дванайсет ининга — един на нула за „Доджърс“.
— Една точка за дванайсет ининга? — учудено повдигна вежди Лив, докато в очертанията пристъпваше следващият батер. — Сигурно са били големи слабаци.
Торп я изгледа за момент, видя, че говори напълно сериозно, после избухна в смях.
— Ще ти купя един хотдог, Кармайкъл.
Батерът удари къса топка в лявото поле и тя сграбчи ръката на Торп.
— О, виж, този я удари!
— Грешиш отбора, Лив — иронично подхвърли той. — Ние викаме за другите момчета.
Тя пое хотдога и откъсна ъгълчето на пакетчето с горчица.
— Защо?
— Защо? — повтори той, загледан как си изстисква щедра доза горчица. — „Ориълс“ са от Балтимор, а „Ред Сокс“ от Бостън.
— Харесвам Бостън. — Отхапа доволно от хотдога, докато Палмър удряше плавно към следващия играч. — Не трябваше ли да се засили за тази?
— Недей да харесваш Бостън много шумно в този сектор — посъветва я Торп. Тълпата изрева, след като батерът се приземи с двойно отиграване.
— Защо мъжът на втора база просто не остана, където си беше? — попита тя, замахвайки с хотдога.
Торп я целуна, като я свари изненадана с пълна уста.
— Мисля, че е време за ускорения курс.
В началото на петата част Лив започна да схваща основните правила. Стоеше наведена над парапета, сякаш за да вижда по-отблизо. Резултатът беше равен, три на три, и тя бе твърде увлечена, за да се изненадва, че адреналинът й се повишава. Във вълнението си беше забравила, че Торп е психически неустойчив. Защитната й броня се пропукваше.
— Значи, ако хванат топката в наказателното поле, преди да е паднала на земята, това пак е аут.
— Бързо схващаш.
— Не се прави на такъв умник, Торп. Защо си сменят пичерите?
— Защото изостана с три обиколки в този ининг и е зад батера. Свършиха му запасите.
Лив подпря брадичка на парапета, докато помощният пичер заемаше място на площадката, за да загрее.
— Какви запаси.
— Скоростта, ритъмът. — Харесваше му начинът, по който бе погълната от онова, което ставаше на игрището. — Не може да развие максимална скорост и плъзгачът му не действа.
— Да ме объркаш ли се опитваш? — изгледа го тя с присвити очи.
— Съвсем не.
— Откога идваш да гледаш срещите?
— Майка ми ме заведе за първи път, когато бях на пет. Тогава във Вашингтон бяха „Сенаторите“.
— Във Вашингтон все още има колкото щеш сенатори.
— Това беше бейзболен отбор, Лив.
— О! — отново подпря брадичка на парапета тя. Торп се усмихна на профила й. — Майка ти ли те заведе? Мислех, че това се урежда между баща и син.
— Бащи ми го нямаше. Не си падаше много по децата и задълженията.
— Извинявай — извърна глава и го погледна. — Нямах намерение да любопитствам.
— Няма нищо тайно — сви рамене той. — Изобщо не бях травматизиран. Майка ми беше страхотна дама.
Лив отново се загледа в игрището. Странно, помисли си тя, никога не се беше замисляла за детството на Торп и за семейството му. Опита се да си го представи. Представата й за него се ограничаваше до строгия, непоколебим репортер, с талант за унищожителни разкрития. Мисълта за него като за човек с детство, и то може би трудно, променя картината. В него определено има твърде много различни пластове. Наложи се да си припомни, че не желае да ги изследва.
Но… какъв ли е бил като момче? Доколко ранните му години бяха оказали влияние върху сегашния му характер?
У него има особена чувствителност. Розата — проклетата роза. Лив с въздишка си припомни за нея. По този начин й е много трудно да не забравя, че е необходима дистанция. А и сексапилът му. Знае как да възбуди жена, дори и такава, която не желае. Арогантност, да, но той я демонстрира така непринудено, че това му качество някак си буди възхищение. А за уменията му в професионално отношение не може да се намери никакъв недостатък. Не може да го обвини, че е алчен за власт или пари не и след като съвсем нехайно беше отхвърлил пост, за който повечето репортери биха прерязали нечие гърло.
По-добре да внимавам, реши тя. Приближавам се опасно до момента, в който ще го харесам.
Торп се взираше в профила й и наблюдаваше как чувствата се редуват по лицето й. Когато забрави за преструвките, каза си той, става прозрачна като стъкло.
— За какво мислиш? — попита тихо и я улови леко с ръка за тила.
— Без коментар — отвърна Лив, но не намери сили да напречи на свойския му жест. Нямаше желание да го отблъсне. — Виж, готови са пак да започнат.
— Точките са все още три на една — обясни Торп. — Батерът на втора база подава на първия пичер. Ако отбележи точка, е срещу него, а не за помощника.
— Изглежда справедливо — подхвърли Лив точно когато батерът удари топката право към нея. С инстинктивно движение тя вдигна ръка да предпази лицето си и я улови. Погледна я смаяно, докато дланите й изтръпнаха от удара.
— Добро хващане — поздрави я Торп и се усмихна на застиналото й от удивление лице.
— Улових топката — изрече тя с внезапно прозрение и я стисна по-здраво. — Трябва ли да я върна.
— Изцяло твоя е, Кармайкъл.
Тя я завъртя, доволна от себе си.
— Гледай ти — промърмори на себе си и изведнъж се изсмя силно.
За първи път чуваше този младежки, безгрижен смях. Правеше я да прилича на седемнайсетгодишна. Трябваше да устои на изкушението да я притегли към себе си и да я задържи. Никога не го беше привличала повече, отколкото в този момент, с блеснало в лицето й слънце, стиснала бейзболната топка в ръце. Любовта му към нея внезапно и неочаквано стана болезнена.
Торп загуби представа за играта. Само главата на Лив се вдигаше нагоре при силния удар на бухалката по топката. Очите й се разшириха, докато скачаше на крака заедно с целия стадион. Сграбчи ръката на Торп и го повлече със себе си.
— О, виж! Отиде чак зад оградата! Това е хоумрън, нали? Хоум рън, Торп!
— Да. — Видя как топката пада зад зелената преграда. — Хоум рън — първият за годината.
— О, беше прекрасно! — Развълнувана от гърмящата тържествена музика и виковете на тълпата, Лив се обърна и му залепи бърза, спонтанна целувка. Направи го, преди да има време да се изненада от собствените си действия, но той я издърпа обратно за още една — по-дълбока и дълга. Виковете наоколо заглъхнаха, погълнати от бързия, неудържим ритъм на сърцето й.
— Възможно е — прошепна Торп, като отдръпна устни на сантиметри от нейните — да има цяла поредица от дълги топки.
Лив се отдръпна от ръцете му, останала без дъх. Когато беше в тях, забравяше всичко друго, освен желанието.
