достатъчен разкош. Още не съм ви благодарила, че ме поканихте. — След като сервитьорът се отдалечи, Лив продължи: — Наистина не ми се случва често да мога да си позволя един час така по средата на деня.
— Но, разбира се, можеш да оправдаеш разточителството, като го наречеш делова среща. — Майра се разсмя на изражението й. — О, не, скъпа, не бива да си мислиш, че това ме обижда. Ни най-малко! Всъщност то е част от намерението ми. Хайде… — наведе се леко напред, като генерал, готвещ се да състави стратегия за атака. — Трябва да ми кажеш какъв специален план си замислила. Знам, че непременно има такъв — това просто е в характера ти.
Лив се облегна назад. Макар че държеше чашата с шери в ръка, още не беше отпила. Беше прекалено погълната от жената насреща си.
— Майра, мисля, че от теб би станал страхотен репортер.
По страните й изби доволна руменина.
— Наистина ли? Колко прекрасно. Толкова обичам да душа наоколо, нали знаеш!
— Да — внимателно отвърна Лив.
— И така — протегна ръце с дланите нагоре Майра. — Кажи ми какво си наумила?
Лив поклати глава и се усмихна.
— Добре. Обмислям да опитам с едно специално предаване — може би в късните часове. Личен поглед към жените в политиката. Не само жени политици, но и жени, омъжени за политици. Как се справят със стреса — семейство, публичност, пътуване. Ще ми се да вярвам, че по този начин бих могла да разкрия и двете страни на медала. Жени, които са се потопили в държавните дела поради различни причини.
— Да… — нацупи се на някакви свои мисли Майра. — Възможно е да се окаже доста интересно. Понякога може да подейства като истински ад за брака, знаеш ли. Кампаниите, вечерите със служителите, официалните вечери, протоколът. Продължителни раздели, огромно напрежение. Като надбягване с коне е, скъпа. Едно дълго, никога несвършващо надбягване. А жените… — Отново се усмихна и разклати шерито в чашата си. — Да, наистина, може да стане интересно.
— От два-три месеца подмятам на Карл — това е директорът на новините — поясни Лив. — Мисля, че ще се съгласи, след като му дам схема и няколко твърди имена. Струва ми се, че срещата ни с Амалия Текстър в посолството отново раздвижи нещата.
— Забележителна жена — възкликна Майра. После се усмихна някак унило, когато поставиха плодовата салата пред нея. Не беше от жените, които обичат да проявяват умереност, дори в гастрономическо отношение. — Във висша степен отдадена на работата си и вярна на своите избиратели. Съвсем искрено вярна. Тя е направила избор между брака и кариерата преди много години. Някои жени не могат да ги смесват. — При тези думи тя се усмихна към Лив и заби вилицата си в парченце ананас. — О, не говоря от собствен опит. Тя сама ще ти каже, ако я попиташ. Мисля, че доста ще се заинтригува от идеята ти. Да, както и Маргрет Луелин — най-много от всичко обича да говори за себе си. А също и Барбра Карп… — Лив слушаше, без да докосва обяда си, докато Майра подхвърляше имена на известни жени от политиката и съпруги на някои от висшите държавни служители във Вашингтон. Беше много повече от всичко, което бе очаквала. И докато говореше, Майра все повече се запалваше от идеята. — Колко забавно — завърши тя. — Мисля, че ще свършиш чудесна работа. Мисля да звънна някой и друг телефон, след като се прибера у дома.
— Ще ви бъда благодарна — изрече Лив, без да знае много добре какво да каже. — Аз наистина…
— О, остави — отхвърли благодарностите със замахване на вилицата си Майра. — Звучи доста по- забавно от планирането на поредното парти. Освен това — отправи й една от ослепителните си усмивки — естествено, очаквам самата аз да бъда поканена за интервю.
— За нищо на света не бих изпуснала такава възможност — чистосърдечно отвърна Лив. — Майра — възкликна тя и се зае със салатата в своята чиния, — ти си удивителна!
— Опитвам се. Така, приключихме с деловата част — въздъхна самодоволно. Момичето й харесваше. О, да, момичето много й харесваше. А когато Майра си съставеше мнение за някого, то беше непоклатимо, също като едно от внезапните решения на съпруга й. — Трябва да ти кажа, че когато уредих нещата за онова бридж-парти, нямах представа, че двамата с Грег се познавате. Обичам да бъда изненадвана.
— Той ми беше много добър приятел — разрови салатата Лив. — Приятно ми беше да го видя отново.
Майра я погледна внимателно.
— Казах, че бях изненадана. Но после… — Видя как очите на Лив се вдигат към нея. — Не ми беше нужно много време, за да свържа нещата. Докато беше в колежа, Грег често ми пишеше за Ливи. Спомням си, че се надявах да изживее някоя хубава, романтична връзка. Той определено бе увлечен по нея.
— Майра, аз…
— Не, не, остави ме да довърша. Грег винаги е бил много стриктен в кореспонденцията си. Писа ми, че неговата Ливи има връзка със съквартиранта му.
— Всичко това беше толкова отдавна.
— Скъпа моя — постави ръка върху нейните Майра. — Извинявам се, но Грег беше твърде откровен в писмата си. Предполагам, че е имал нужда да излее пред някого чувствата си. Навремето те бяха съвсем истински за него. Беше безумно влюбен в теб и същевременно толкова близък с Дъг, колкото е възможно между мъже. Беше му много трудно да бъде по средата и вероятно защото бях далече, той разказваше чрез писмата. Писа ми за всичко. — Погледът и натискът на ръката й разкриха на Лив, че Майра говори в буквалния смисъл. Сигурно нямаше нищо от онези години, което да не й е известно. Лив се взря безпомощно насреща й. — Хайде, скъпа, пийни още малко. Нямах намерение да те разстройвам. Всички се учим да се справяме, нали така — продължи по-уверено, след като Лив се подчини. — Да живеем със загубата, с мъката и разочарованието. Човек не може да доживее до моята възраст, без да опита от всичко. Трябва да е било ужасно за теб. Вероятно си мислела, че никога няма да го преживееш.
— Да — отрони Лив. — Сигурна бях, че няма да мога.
— Но си успяла — отново я потупа по ръката Майра, после се облегна назад и изчака.
Може би умението на Майра да общува с хората, може би искреният интерес, който проявяваше към тях, накара Лив да откликне на мълчанието й повече, отколкото на десетки добронамерени въпроси.
— Известно време смятах, че е по-добре да умра, отколкото да живея с мъката. Като че ли нямаше никой… Семейството ми — изрече след кратко мълчание. — Предполагам, че се опитваха, съчувстваха ми по свой начин, но… — Замълча и изпусна тиха въздишка, която трогна Майра. — Исках да пищя, исках да разкъсам нещо. Каквото и да е. Те просто никога не са разбирали този тип необходимост. Мъката на човека, личните му терзания според тях трябва да бъдат точно това — лични. Той трябва да се справи с достойнство.
— Дрън-дрън — грубо подхвърли Майра. — Когато те боли, плачеш и да върви по дяволите всеки, който не обича да вижда сълзи!
Лив се засмя.
— Мисля, че щяхте да ми подействате добре тогава. Може би нямаше да оплескам всичко така.
— Това си е само твое мнение — строго отвърна Майра. — Може би е време да си гласуваш малко повече доверие. Но, както вече казах, преживяла си го, а сега става дума за днес. Кажи ми за Т. С.!
— О! — Лив сведе поглед към салатата си отново смутена. Какво има за казване? Пак беше оплескала нещата.
— Едва ли мога да храня някакви надежди за вас двамата с Грег. — Забеляза усмивката на Лив при тези думи и продължи: — Но тъй като Т. С. е един от любимците ми, реших да се задоволя с това.
— Никога повече няма да се омъжа.
— О, какви глупости — отвърна добродушно Майра. — С Т. С. вече се виждате редовно, нали така?
— Да, но… — Лив леко се намръщи. Майра действително беше сбъркала призванието си.
— Той определено е твърде умен, за да позволи да му се изплъзнеш от ръцете. Обзалагам се на скъпоценния голф клуб на Хърбърт, че вече те е помолил да се омъжиш за него.
— Ами, не. Тоест, каза ми, че ще го направя, но…
— Много повече му прилича — доволно изрече Майра. — О, да, съвсем в неговия стил. И, разбира се, това те накара да се заинатиш.
— Беше така непоносимо нагъл — припомни си Лив.
