Нора Робъртс
Присъда в смъртта
Недостатъците на властта са най-вече мудност, корумпираност, жестокост и отстъпчивост.
Бракът е нещо повече от четири голи бедра в леглото.
Първа глава
Тя се намираше в „Чистилището“ и изучаваше смъртта. Изучаваше останалата след нея, локва кръв и нейното необуздано ликуване. Смъртта бе вилняла тук като капризно дете — била е разгорещена, изпълнена с ярост и с нехайна жестокост.
Убийството винаги е грозно. Независимо дали е грижливо подготвено, или е извършено импулсивно, след него остава мръсотия, която трябва да се почисти.
Нейната работа беше да гази сред отломките на смъртта, къс по къс да възстановява представата за един отнет живот и чрез нея да открие образа на убиеца.
През тази ранна утрин на 2059 година, когато пролетта колебливо се опитваше да прогони дългата зима, лейтенант Ив Далас чуваше как под подметките й хрущи натрошено стъкло. Тя присви очите си с цвят на уиски и се огледа: счупени огледала и бутилки, маси и столове, нацепени на трески. Огромните екрани на стените бяха счупени, сепаретата разбити. Скъпата тапицерия от кожа или кадифе бе разкъсана.
Онова, което доскоро е било луксозен стриптийз клуб, сега бе куп развалини.
Онова, което доскоро е било човек, лежеше зад подковообразния плот на бара. Сега бе мъртвец, проснат в локва от собствената си кръв.
Ив коленичи до него. Тя бе полицейски служител, смъртта беше нейният занаят.
— Жертвата е мъж. Чернокож. Около четирийсетгодишен. Масивна черепна травма. Множество кръвоизливи по тялото. Счупени кости. — Извади от чантичката специално устройство и измери температурата на мъртвеца и в помещението, сетне промърмори: — Изглежда, е починал от фрактурата на черепа, но убиецът или убийците са продължили да го удрят.
— Смазали са го от бой — отбеляза Пийбоди, а Ив само изсумтя. Взираше се в жалките останки на едър и висок мъж, който е бил в разцвета на силите си. След дълго мълчание попита:
— Какво виждаш, Пийбоди?
Сътрудничката й машинално се изопна и отвърна:
— Жертвата… ами… изглежда, че човекът е бил нападнат в гръб. Първият удар го е повалил на пода или поне го е зашеметил. Убиецът е продължил да нанася удари предимно по главата на жертвата, за което свидетелстват петната от кръв и от мозък, продължил е да го бие дори когато е изпаднал в безсъзнание. Според мен някои наранявания са причинени след смъртта на непознатия. Най-вероятно убийството е извършено с метална бухалка, а престъпникът е притежавал изключителна физическа сила. Възможно е да е бил дрогиран — подобни прояви на жестокост са характерни за пристрастените към „Зевс“.
— Смъртта е настъпила в четири след полунощ — отбеляза Ив, обърна се и изгледа Пийбоди.
Както обикновено униформата на сътрудничката й беше идеално изгладена, фуражката й беше поставена според изискванията на устава. Ив разсеяно си помисли колко красиви са тъмните й очи, от които не убягваше почти нищо. Пийбоди беше пребледняла от ужасната гледка, но се държеше мъжки.
— Какъв според теб е мотивът за престъплението?
— Изглежда, че е имало обир, лейтенант.
— Защо мислиш така?
— Чекмеджето на касата е отворено и е празно, автоматът за кредитни жетони е разбит.
— Х-м. По принцип посетителите на подобни заведения предпочитат да плащат с жетони, но се приемат и пари в брой.
— Наркоманите убиват и за нищожни суми.
— Вярно е. Но защо покойният е бил в затвореното заведение сам с някакъв наркоман? Защо е позволил на дрогиран тип да мине зад бара? И още нещо. — Ив, която предварително беше напръскала ръцете си със спрей, заместващ ръкавиците, извади от локвата кръв сребрист кредитен жетон. — Защо наркоманът е оставил плячката си? Около трупа са разпръснати още жетони.
— Може би ги е изпуснал — настоя Пийбоди, макар да си мислеше, че сигурно не е забелязала някаква съществена улика.
— Важно е. — Докато прибираше жетоните в пликче за веществени доказателства, Ив ги преброи — бяха трийсет. Подаде пликчето на Пийбоди и взе металната бухалка, изцапана с кръв и мозък. Беше дълга шейсетина сантиметра и достатъчно тежка, за да послужи като оръжие.
Като смъртоносно оръжие.
— Изработена е от метал… не вярвам да е била захвърлена в изоставена сграда, та да я вземе някой наркоман. Обзалагам се, че са я държали тук, зад бара. Сигурна съм и в това, че чернокожият е познавал убиеца си. Може би са останали да изпият по едно след приключване на работното време. — Тя присви очи, сякаш си представяше случилото се. — Да речем, че са се скарали… още по-вероятно е престъпникът да е имал план. Знаел е къде се намира бухалката, заобиколил е плота и е минал зад бара. Вероятно го е правил и друг път, защото чернокожият приятел не се е усъмнил, не се е побоял да застане с гръб към него.
Тя също се обърна и огледа положението на трупа, кръвта, изпръскала стената.
— Престъпникът го удря и главата му се блъска в огледалото. Погледни порезните рани по лицето му — прекалено дълбоки са, за да бъдат причинени от летящи стъклени парчета. Жертвата съумява да се обърне, тогава убиецът нанася втория удар, който попада върху челюстта и е толкова силен, че човекът се завърта отново. Вкопчва се в полиците, търсейки опора, бутилките политат на пода. В този момент идва смъртоносният удар, който е счупил черепа му като яйчена черупка.
Тя отново клекна до трупа и продължи:
— Престъпникът е налагал с бухалката безжизненото тяло, после е причинил истински погром в заведението. Не съм сигурна дали го е направил в пристъп на ярост, или за да инсценира обир. Важното е, че е запазил достатъчно самообладание, та преди да си тръгне се е върнал зад бара да огледа „работата“ си. Тук е захвърлил и бухалката, която вече не му е била необходима.
— Значи сте на мнение, че е искал да инсценира грабеж, извършен от наркоман, който е убил под влияние на дрогата.
— Да. Или пък убитият е бил кръгъл глупак, а аз съм си съставила погрешно мнение за него. Засне ли трупа от всички ъгли, Пийбоди?
— Да, лейтенант.
— Да го обърнем.
Ив потръпна от звука, който издаваха натрошените кости — сякаш преобръщаха чувал със счупени чинии.
— Да му се не види! — възкликна. — Само това липсваше! — посегна да извади от локвата със съсирваща се кръв документа за самоличност на мъртвеца. Избърса с палец снимката и значката и промълви: — Бил е от полицията.
— Какво, ченге ли? — Пийбоди пристъпи към трупа. Внезапно настъпи мъртвешка тишина. „Метачите“ и полицаите, занимаващи се с огледа на местопрестъплението, млъкнаха и сякаш се вкамениха. Обърнаха се към Ив и зачакаха.
— Детектив Тадж Коли — прочете тя на глас и се изправи. — Бил е наш колега.
Пийбоди прекоси залата, като внимателно стъпваше по пода, осеян със стъкла, и се приближи до Ив,
