вратата.
— Ако не беше колата, човек би си помислил, че къщата е необитаема — прошепна.
— Твоят човек може би е отишъл да се поразходи край океана. Курортистите обичат да слушат шума на прибоя.
Тя поклати глава:
— Бейлис едва ли е в настроение за разходки по брега.
Замисли се, после се наведе и извади резервното оръжие, което носеше в кобур, прикрепен към глезена си, и го подаде на Рурк:
— Заобиколи къщата и влез през задния вход. Използвай оръжието само при крайна необходимост.
— Знам правилата. — Той пъхна оръжието в джоба си. — Мислиш ли, че Бейлис е опасен?
— Не вярвам. Но не се знае кой дебне наоколо. Ще се кача на втория етаж да поогледам. Внимавай да не те нападнат в гръб.
— Ти също.
Разделиха се. Знаеха, че могат да разчитат един на друг, че дори разделени ще се справят, ако възникне опасност.
Ив се изкачи по външната стълба и се озова на просторната тераса. Стъклените врати бяха заключени и закрити с щори. Тя тръгна наляво. Пристъпваше предпазливо, нищо не убягваше от погледа й. Нещо проблесна в полумрака. Тя спря и приклекна. Някой беше разлял вода на терасата. Ив се изправи и реши да проследи откъде идва водата.
Шумът на океана се усили, в бученето на прибоя сякаш се долавяше зловеща нотка. Небето беше индиговосиньо, първите звезди вече блещукаха. Ив наостри уши — някой се изкачваше по стълбата отдясно. Извади оръжието си, но отпусна ръка, като видя Рурк.
— Стълбите са залети с вода — прошепна той.
— Също и терасата. — Тя посочи към страничната врата, която беше отворена.
Рурк кимна. Застанаха от двете страни на вратата и се спогледаха, после едновременно влязоха.
— Прицелвай се вдясно — прошепна Ив, нареди на осветлението да се включи. Отстъпи вляво и извика: — Капитан Бейлис! Аз съм лейтенант Далас. Нося заповед за арестуването ви. Къде сте?
Гласът й отекна сред просторното помещение с висок таван.
— Имам лошо предчувствие — промърмори. — Много лошо предчувствие.
Хвана оръжието с две ръце и тръгна към вратата, изпод която бликаше водата. С периферното си зрение забеляза отворения куфар върху леглото, небрежно захвърленото сако. Погледна към Рурк, който беше отворил вратата на грамадния дрешник, и му направи знак да я последва. Със свободната си ръка завъртя валчестата дръжка, отвори вратата, приведе се и мина под протегнатата ръка на Рурк.
Стресна се, като чу оглушителната музика. Стените бяха боядисани в ослепително бяло, огледалата с позлатени рамки приличаха на езерца, а двойният умивалник беше с размерите на вана.
Писъците на Мейвис не заглушаваха напълно бученето на някакъв мотор. Ив тръгна към другата част на Г-образното помещение!
Видя снежнобяла вана, по която се стичаше кървава река. Кръвта капеше от ръката, която се подаваше над ръба, и обагряше полицейската значка, захвърлена на пода.
— Да му се не види! — извика Ив и се спусна към ваната, но веднага разбра, че е прекалено късно за медицинска помощ.
Бейлис лежеше във ваната, главата му беше положена върху сребриста възглавница, тялото му беше прикрепено към ваната с лейкопласт. Широко отворените му очи, които се взираха в Ив, бяха замъглени от смъртта.
На дъното на ваната блестяха сребърни монети. Без да ги преброи, тя знаеше, че са трийсет.
— Закъснях! — промълви. — Убиецът ме е изпреварил. Сигурно се е страхувал, че Бейлис ще ми разкрие картите си.
Рурк докосна рамото й:
— Да ти донеса ли чантичката с приспособленията?
— Да — отчаяно промълви тя. — Не вярвам убиецът да се навърта наоколо, но все пак внимавай. — Извади комуникатора си и добави: — Според правилника първо трябва да уведомя местните власти, после да се обадя в управлението и да съобщя за престъплението. Междувременно ще бъдеш мой помощник. Напръскай ръцете и подметките си с изолиращ спрей и не…
— Не пипай нищо — довърши той. — Каква ужасна смърт. Завързали са го, хвърлили са го във ваната и са пуснали водата. Той е гледал как нивото се покачва, знаел е, че смъртта е неизбежна. Помещението е звукоизолирано. Никой не е чул писъците му.
— Убиецът ги е чул — промълви Ив, обърна се и включи видеотелефона си.
Тя засне местопрестъплението и направи предварителен оглед, докато чакаше пристигането на местните полицаи. Знаеше, че трябва да бъде много тактична, ето защо не започна да дава нареждания на шериф Рийс, а го помоли да изпрати хората си да разпитат съседите.
— В момента нямаме много курортисти — осведоми я той. — Но през юли е истинска лудница.
— Знам. Може би ще извадим късмет. Шерифе, не мисли, че изземам пълномощията ти. Ако се потвърди, че убийството е свързано с разследването, което провеждам, аз ще се заема със случая. Но няма да се справя без помощта на местната полиция.
— Ще направим всичко възможно да ти помогнем, лейтенант. — Той изпитателно я изгледа. Бледозелените му очи се открояваха като малки езера върху мършавото му сбръчкано лице. — Може да сме провинциалисти, но не сме глупави. Вярно е, че тук не се извършват много престъпления като в големия град, но и ние знаем това-онова.
— Благодаря за разбирането. — Ив му подаде флакона със спрея. — Познавахте ли се с капитан Бейлис?
— Разбира се. — Рийс напръска подметките и дланите си. — Със съпругата му ежегодно летуваха тук през август, а през другото време идваха по за два дни всеки месец. Посрещаха гости, пазаруваха в селото. Не общуваха с местните хора, но бяха учтиви и любезни. Никога не са ни създавали неприятности.
Ив се заизкачва по стълбата редом с него и го попита:
— Идвал ли е в къщата сам?
— Почти никога. Един-два пъти годишно прескачаше дотук по за ден-два. Излизаше с лодката да лови риба. Казваше, че жена му мразела риболова. Съобщихте ли й тъжната вест!
— Разбрахме, че е заминала за Париж. Ще издирим в кой хотел е отседнала и ще й се обадим. Бейлис водил ли е други жени?
— Не. Мнозина курортисти водят тук приятели или метреси, да ме прощавате за израза. И жените не падат по-долу. Бейлис беше верен съпруг. Не съм го виждал с любовница.
Ив кимна и двамата се приближиха до ваната. Рийс въздъхна:
— Ужасна гледка. Честно да си кажа, не съжалявам, че ти ще се занимаваш със случая, лейтенант. — Почеса се по главата и попита: — Ако престъпникът е искал да инсценира самоубийство, защо не е освободил ръцете и краката на мъртвеца?
— Не се е опитал да инсценира самоубийство. Искал е полицейската значка да бъде окървавена. Това е нещо като негов „подпис“. Вече заснех местопрестъплението, а след като и ти вече си тук, ще изпразня ваната, за да огледам трупа.
— Действай. — Шерифът отстъпи назад и въпросително изгледа Рурк, който току-що беше влязъл.
— Моят временен помощник — обясни Ив. — А това е шериф Рийс.
— Познавам ви — промърмори шерифът. — Виждал съм ви по телевизията. Известно ми е, че притежавате няколко къщи в околността.
— Вярно е.
— Поддържате ги добре, което прави добро впечатление на местните хора. Колата пред къщата ваша ли е?
— Да — усмихна се Рурк. — Моделът е съвсем нов.
— Страхотна е.
— Ако ви интересува, разгледайте я, след като приключите работата си тук.
