В кабинета на капитан Бейлис също цареше идеален ред, само един преобърнат стол и отворената кутия за дискове подсказваха, че домакинът е бързал да напусне къщата.
„Нервите му са опънати — помисли си тя. — Вече не е толкова предпазлив. От какво се страхуваш, Бейлис?“
Извади портативния си видеотелефон, съобщи на оператора от аерогарата, че извършва полицейско разследване, и поиска списъците на пътниците за Париж. Оказа се, че жена с тази фамилия не е пътувала в тази посока, но може би госпожа Бейлис бе купила билета на друго име.
Приближи се до вратата и повика Пийбоди. Сътрудничката й изтича нагоре по стълбата и извика, като едва си поемаше дъх:
— Ето какво открих!
Ив я изслуша и кимна:
— Добре. Ще поискаме допълнително разрешително. Свържи се с Фийни. Искам да огледа този компютър като под микроскоп. Бейлис е изтеглил информацията, но съм сигурна, че Фийни ще открие нещо, което да ни помогне. На теб възлагам да претърсиш къщата сантиметър по сантиметър.
— Слушам, лейтенант. А вие къде отивате?
— На плаж — отвърна началничката й.
Седемнайсета глава
Ив провери дали предпазният й колан е закопчан и едва устоя на желанието да затвори очи.
— Знаеш ли, всъщност не бързам толкова — промълви.
Рурк, който умело пилотираше новия модел автомобил „земя-въздух“, произведен от неговата компания, иронично вдигна вежда:
— Когато ме помоли да те закарам, твърдеше точно обратното.
— Не подозирах, че изгаряш от желание да изпробваш новата си играчка. Господи! — възкликна тя, като неволно погледна надолу и видя океанския бряг. От тази височина разкошните вили и хотели изглеждаха като играчки. — Нарочно си се издигнал толкова високо, нали?
— Не, скъпа — усмихна се той. Знаеше, че съпругата му се страхува от височините и че ще се почувства по-добре, след като се приземят. Затова реши да включи двигателите на пълни обороти, за да постигне максимална скорост.
— Ще станем на пихтия, ако това чудо падне — избърбори Ив и се насили да мисли за друго. Напомни си, че пътуването до вилата на Бейлис щеше да й отнеме много повече време, ако използваше пострадалия си служебен автомобил. Дори да беше взела някоя от бързите спортни коли на Рурк, разстоянието беше прекалено голямо. Щеше да се забави, ако пътуваше по магистралата. Единственото разумно разрешение бе да помоли Рурк да я закара със самолет до там. Сега обаче съжаляваше за прибързаното си решение.
— Бейлис е бил изплашен — отбеляза тя, като се мъчеше да говори по-високо, за да не бъде заглушен гласът й от рева на мощните двигатели. — Отбил се е в къщата само за да вземе някакви дискети — кутията беше празна. Толкова е бързал, че дори не е програмирал отново домашния дроид.
— Само след няколко минути ще имаш възможност да го разпиташ. — Рурк издигна летящия автомобил на още по-голяма височина и направи завой.
Ив подозрително го наблюдаваше как управлява машината и как превключва на автопилот чрез устна команда до компютъра.
— Какво правиш?
— Провеждам изпитателен полет. Мисля, че новата ми играчка е готова за масово производство.
— Изпитателен полет ли? Масово производство… Какво искаш да кажеш?
— Това е само прототипът.
Ив пребледня като платно и прошепна:
— Значи досега никой не е летял с това чудо.
— Експериментът се оказа успешен, скъпа! — извика Рурк и широко се усмихна. Вятърът, нахлуващ през спуснатото странично стъкло, развяваше дългата му черна коса. — Вече падаме!
— Какво? — Тя се вцепени от страх.
— Приземяваме се, мила моя.
Ако беше сам, Рурк щеше да пикира, за да провери как машината реагира на управлението, но заради Ив продължи бавното спускане, докато се озова над шосето.
— Премини към приземяване — нареди на компютъра.
ПРИЕТО. ПРЕМИНАВАМ КЪМ ПРИЗЕМЯВАНЕ. СПУСКАМ КОЛЕЛЕТАТА. ПРИБИРАМ КРИЛАТА.
— Приземи машината.
ПРИЕТО. ПРЕМИНАВАМ КЪМ ДВИЖЕНИЕ ПО СУША.
Сребристото торпедо плавно се спусна на шосето, без да намали скоростта си.
— Намали, фукльо! — процеди Ив. — В този район скоростта на движение е ограничена.
— Тук сме по работа и няма да се съобразяваме с ограниченията. Обещавам, че когато времето се постопли, отново ще те разходя с новия ми автомобил, но ще свалим и гюрука.
Според Ив никога нямаше да стане достатъчно топло, за да се качи отново в двуместното сребристо торпедо, но предпочете да не сподели мислите си с Рурк. Забрави страховете си, като погледна електронната карта на местността на таблото и видя, че съпругът й е приземил машината само на километър разстояние от вилата на Бейлис.
След като опасността беше отминала, вече не съжаляваше, че е предприела опасното пътуване.
В тишината се чуваше шумът на прибоя. На брега бяха накацали къщи, построени от стъкло и рециклиран дървен материал, които сякаш се състезаваха помежду си по разкош и по броя на терасите с изглед към океана. Градините помежду им бяха засадени с растения, които виреят на камениста почва, а за украса служеха странни малки скулптори, изобразяващи нимфи и морски божества.
Тук-там проблясваха светлини, но повечето къщи тънеха в мрак. Тук богатите й привилегировани нюйоркчани търсеха убежище през горещите летни месеци.
— Не мога да повярвам, че не притежаваш една от тези вили — язвително подхвърли Ив.
— В интерес на истината имам няколко къщи, които давам под наем, но нямам желание да летувам тук. Курортът ми се струва доста… еснафски. — Рурк закачливо й се усмихна. — Но ако държиш…
— Не, не! — побърза да каже тя. — Подозирам, че съседите ще ни канят на гости, след което и ние ще бъдем задължени да отвърнем на жеста им. Косата ми настръхва, като си представя как трябва да ги забавлявам, да приготвям напитки и Бог знае какво още…
— Кошмарна перспектива! — усмихна се Рурк, докато паркираше на алеята зад голям черен автомобил. — Това колата на Бейлис ли е?
— Да. — Ив огледа къщата, която почти не се различаваше от съседните постройки. Беше боядисана в бяло, големите прозорци гледаха към тераси, украсени с огромни сандъчета, в които растяха цветя или дръвчета. Многобройните стъклени стени проблясваха в здрача, а третият етаж на постройката беше опасан с тераса. — Едно ченге не може да си позволи подобен разкош. Но съпругата на Бейлис е богата. — Погледна Рурк и подхвърли: — Хубаво е да имаш богат брачен партньор.
— Така казват хората.
— Ако Бейлис е в къщата, защо не е включил осветлението? Изпитвам лошо предчувствие. — По пътя се беше питала как да накара Рурк да остане в колата, но сега инстинктивно почувства, че планът й трябва да се промени.
Слязоха от колата и тръгнаха по тясната пътека, водеща към входната врата, обградена със стъклени плоскости, гравирани със стилизирани раковини. През стъклото се виждаше просторната всекидневна, която също беше боядисана в бяло.
Ив машинално разкопча якето си, за да може по-лесно да извади оръжието си, и позвъни на
