откъдето Върнън я е получил под формата на печалба от хазартни игри.
— Гордея се с теб, скъпа. — Рурк хвана ръката й, която лежеше на рамото му, и притисна устни към дланта й.
— Благодаря за комплимента, но ти си изготвил толкова ясна диаграма, че и слабоумен би проумял истината. Копнеех да смачкам фасона на онзи надут пуяк Канарди, а сега той ми падна в ръцете… Само дето не мога да използвам информацията. — Тя нервно закрачи из кабинета. Внезапно престана да се разхожда и възкликна: — Освен ако накарам Върнън да проговори!
„Непременно ще го накарам!“ — повтори наум, после застана така, че в обсега на екрана на комуникатора да бъде само прозорецът, и се свърза с командира. Нуждаеше се от помощта му, за да постигне целта си.
Рурк безмълвно я наблюдаваше. Възхити се от начина, по който тя запозна Уитни с фактите. Говореше спокойно, наблягаше на подробностите, аргументираше се. Той прекрасно познаваше съпругата си и вече знаеше какво е решила да предприеме. Не се изненада, когато Ив помоли командира да й съдейства за разрешително за арестуването на Бейлис. Уитни й обеща, че ще й издейства разрешително на следващия ден.
— Сър, наложително е да задържим капитан Бейлис още тази нощ.
— Лейтенант, капитанът е висш служител в нюйоркската полиция. Трудно ще убедя който и да било съдия да издаде разрешително за арестуването му във връзка с убийствата на двама полицаи.
— Знам, сър. Затова ви се обадих. Надявам се незабавно да се свържете с началника на полицията.
— Мислиш ли, че Тибъл ще ми окаже съдействие?
— Имам сведения, които ме карат да вярвам, че той ще удовлетвори молбата ви. На този етап от разследването не мога да кажа със сигурност дали Бейлис е престъпник, или жертва, но зная, че е замесен в убийствата. Ако е невинен, то бързата ни намеса ще спаси живота му. Ако ли не, ще спасим живота на поредната му жертва.
— Далас, не намесваш ли личните си…
— Не, сър — прекъсна го тя. — Никога не позволявам на убежденията ми да влияят на работата ми.
— Дано да е така — промълви Уитни. — Ще се обадя на шефа.
— Благодаря, сър. Необходимо ми е и разрешително, за да призова на официален разпит детектив Джереми Върнън от 128-и участък във връзка с разследването, което провеждам.
— Господи! — възкликна командирът и потърка очи. — Доста си се потрудила, Далас.
— Да, сър — отвърна Ив, което го накара да се усмихне. След миг отново стана сериозен и добави:
— Предупреждавам те, че докато разпитваш Бейлис и Върнън, с Тибъл ще бъдем в помещението за наблюдение. Знаеш, че трябва да бъдем много предпазливи. Нищо чудно от „Вътрешно разследване“ да се оплачат, че навлизаш в тяхната територия.
— Разбирам, сър. Обещавам да не предприемам нищо без съответното разрешително.
— Браво! — промълви Рурк, когато тя прекъсна връзката.
— Благодаря за помощта. Без теб нямаше да се справя. А сега трябва да се облека…
— Един момент. — Той стана и без да откъсва поглед от очите й, се приближи до нея. Обгърна с длани лицето й, а жестът му беше като докосване на крила на невидими пеперуди. Сведе глава и я целуна толкова нежно, сякаш това бе последната им целувка.
Сърцето й лудо затуптя, зави й се свят. Прегърна съпруга си през кръста и прошепна:
— Рурк…
— Мълчи, не казвай нищо. — Той отново я целуна, но този път нежността бе заменена от пламенна страст.
Ив се притисна към него. Рурк й показваше, че страстта невинаги е животинска, че може да бъде изпълнена с нежност и със загадъчни обещания.
Когато Рурк се отдръпна, тя се усмихна и подхвърли:
— Вече не бързам. Мога да ти отделя още малко време.
— Върни се по-скоро. — Този път той я целуна по челото. — С някои неща не бива да се избързва, нали?
— Имаш право. — Тя тръгна към вратата, но преди да излезе се обърна и срамежливо се усмихна: — Когато си толкова… ъ-ъ, когато постъпваш като преди малко, винаги се чувствам като пияна. Знаеш ли, усещането ми харесва.
Преди да прекрачи прага, видя широката усмивка на съпруга си.
След около час двете с Пийбоди стояха пред друга врата. Бейлис живее в престижен квартал на едно от най-живописните предградия на Ню Йорк.
Двуетажната му къща беше стилна, но не се различаваше от съседните постройки. Моравите пред къщите бяха грижливо поддържани, на оградите бяха монтирани осветителни тела, които разпръскваха нощния мрак.
Прозорците на къщата бяха тъмни. На вратата имаше дискретна табелка с надпис, оповестяващ, че домът се охранява от фирмата „Аларм Дог Секюрити“.
Ала когато позвъни, иззад вратата се разнесоха стъпки и женски глас учтиво помоли посетителката да се представи.
— Полиция! — Ив показа значката си. — Имам разрешително. Незабавно отвори!
Вратата се отвори и на прага застана дроид със сива униформа на домашна прислужница.
— Съжалявам, лейтенант, но капитанът и госпожа Бейлис отсъстват.
— Къде са?
— Госпожа Бейлис замина за Париж заедно със сестра си. Отпътуваха преди три дни. Доколкото знам, възнамеряват да подновят гардероба си за пролетта с модели на френските модисти. Не знам къде е капитан Бейлис, но ви уверявам, че не е вкъщи.
— Разрешителното ми дава право да вляза и да проверя.
— Разбира се, лейтенант. Програмирана съм да се подчинявам на законите. — Тя отстъпи и добави: — Ще се убедите, че не лъжа.
Докато вървяха по коридора, Ив попита:
— Господарят ти прибирал ли се е днес?
— Да. Мисля, че си дойде към четири следобед. Излезе повторно след около час. Мисля, че тази вечер няма да спи у дома.
— Защо?
— Капитанът носеше куфар.
— Къде е спалнята му?
— На втория етаж, първата врата вляво. Желаете ли да ви придружа?
— Не! — Ив изтича нагоре по стъпалата, отвори вратата на спалнята и гневно изруга. „Бързал е“ — помисли си. Дрешникът не беше затворен, чекмеджетата на шкафа бяха извадени. Тя надникна в гардероба и кисело отбеляза:
— И този приятел е имал слабост към скъпите костюми. Бог знае колко подкупи трябва да получиш, за да си позволиш подобен лукс. Пийбоди, провери в кой парижки хотел е отседнала съпругата му. Известно ми е, че Бейлис има и вила. Искам да знам къде се намира.
— Мислите, че е избягал, така ли?
— Нищо не мисля. Важното е, че тук го няма — тросна се Ив. — Побързай, Пийбоди. Аз ще огледам работното му помещение.
Кабинетът се намираше на първия етаж. Когато го откри, Ив вече си беше съставила мнение за начина на живот на семейство Бейлис. Къщата беше добре обзаведена, но обстановката бе някак безлична. Всяко нещо беше на мястото си и атмосферата беше доста потискаща.
Съпрузите очевидно не спяха заедно. Доказателство за това беше стаята в дъното на коридора, която представляваше типичен дамски будоар. Тоалетката с голямото огледало заемаше почти цялата стена, двата големи дрешника бяха претъпкани с елегантни тоалети, а в чекмеджето на бюрото Ив намери луксозна хартия за писма. В горната част на всеки лист беше отпечатано името на госпожа Бейлис.
