— Да. Ще разбера, ако лъже.
Ив стреснато вдигна поглед и се втренчи в красивото лице на съпруга си. Помисли си: „Бог да е на помощ на Маклийн! Ще бъде безмилостен към нея, ако го излъже.“
— Предпочитам аз да я попитам.
— Дори ако по някакъв начин е свързана с Рикер, това едва ли ще помогне на разследването. Тя е моя служителка, предпочитам сам да уреждам недоразуменията с подчинените си.
— Дано да не я изплашиш и да побегне.
— Ако има причина да се страхува, няма как да се скрие от мен. Ще ти дам възможност да я разпиташ. Имаш ли други заподозрени, които искаш да провериш?
— Защо отказваш да ми помогнеш? — попита тя, вместо да му отговори.
— Напротив. — Рурк разпери ръце, сякаш да покаже, че кабинетът със сложната апаратура е на нейно разположение. — Позволи ми един въпрос, лейтенант. Убиецът на колегите ти ли искаш да заловиш или Макс Рикер?
— Разбира се, че искам да хвана убиеца! — тросна се тя. — Но съм убедена, че по някакъв начин Рикер е свързан с престъпленията, затова ще арестувам и двамата.
— Отново те питам: имаш му зъб, защото подозираш, че стои зад корумпираните ченгета, или заради едновремешните ни делови отношения. Кое от двете е вярно?
— И двете. — Ив несъзнателно зае такава поза, сякаш се готви за ръкопашен бой. — Имаш ли нещо против?
— Не. Освен ако не възнамеряваш, когато настъпи моментът за равносметката да се изпречиш помежду ни. — Той се втренчи в чашата си с бренди и добави: — Защо сама да си навличаш неприятности? Ще ми продиктуваш ли имената на другите заподозрени?
Ив си помисли, че не желае да си навлича неприятности, но ще се постарае да се добере до Рикер преди съпруга си.
— Лейтенант Дон Уебстър — отсече.
Рурк леко се усмихна:
— Хм, много интересно. Какво мислиш за него — че е убиецът или следващата жертва?
— В момента нямам мнение, което означава, че той може да бъде и престъпник, и жертва. Днес отново ме проследи с колата си. Може би наистина е искал да се извини заради абсурдното си поведение или са разиграли пред мен добре репетирана сценка. Трябва да науча всичко за него, преди напълно да му се доверя.
Рурк безмълвно натисна няколко клавиша и данните се появиха на следващия стенен монитор.
— Вече си го проучил, така ли?
— А ти какво мислиш? — невъзмутимо попита Рурк. — На пръв поглед изглежда чист като пословичния току-що паднал сняг. Ако го преценяваш от гледната точка, която си използвала при преценката на Рот, той задължително трябва да влезе в списъка на заподозрените.
— Грешиш — има много важен аргумент в негова полза. — Ив се приближи до монитора и се намръщи, докато проучваше данните. — Знаел е, че Коли не е корумпиран. Ако се съди по веществените доказателства и по психологическия профил, изготвен от доктор Майра, убиецът ликвидира жертвите си, защото са корумпирани. Защо Уебстър би убил Коли, за когото е знаел, че е невинен? Не, подозренията ми към него ще отпаднат, ако не се установи, че не е бил корумпиран.
— Ами ако е взимал подкупи?
— Тогава бих предположила, че е убил Коли, за да не го издаде. Какви са тези плащания? През последните две години ежемесечно са превеждани едни и същи суми на някоя си Ладона Кърк.
— Това е сестра му. Разведена е, а той й помага да завърши следването си. Тя учи медицина.
— Хм-м. Може би е само прикритие.
— Проверих. Всичко е съвсем законно. Между другото, тази Ладона Кърк е сред отличниците на курса. — Рурк отпи от брендито си и продължи: — Твоят приятел от време на време си позволява да се позабавлява в някое казино. Играе с малки залози, личи си, че не е запален комарджия. Най-големите му разходи са за целогодишна карта за посещение на бейзболните мачове от Висшата лига и за отвратителни, но скъпи костюми, изработени от второкласен модист. Не притежава големи спестявания, но живее добре. Което не е трудно, защото е добре платен. И двамата сте с чин „лейтенант“, но той взима двойно по-голяма заплата от теб. На твое място бих се оплакал от явната несправедливост.
— Представи си! Типовете, които по цял ден киснат зад бюрото са по-добре възнаградени от ченгетата, рискуващи живота си! — иронично подхвърли Ив. — Виждам, че си го проучил задълбочено.
— Старая се.
Ив реши, че е по-добре да не му натяква за Уебстър.
— Помоли ме да го включим в нашия екип.
— Моля?
— Да го включим в разследването, Рурк. Твърди, че е засегнат, задето са го принудили да ми подхвърли невярна информация. Знаеш ли, стори ми се искрен.
— Интересуваш ли се от мнението ми?
„Понякога е трудно да си женен!“ — мрачно си помисли тя.
— Питам дали ще възразиш, ако той се включи в екипа ни?
— Ами ако ти кажа, че възразявам?
— Тогава няма да го вземем. Можеше да ни помогне, но не желая да се караме заради него.
— Скъпа Ив! — Стояха от двете страни на бюрото и напрегнато се взираха един в друг. — Не се безпокой, че ще ревнувам. Постъпи както намериш за добре. А сега трябва да се заема за работа — добави и се обърна към компютъра. — Имаш ли други заподозрени?
— Още няколко души.
— Използвай този компютър. — Той седна зад бюрото.
Ив също зае мястото си и си помисли, че бракът е неразрешима загадка. Струваше й се като мозайка с прекалено много елементи, формата, на които непрекъснато се променяше. Изглежда, Рурк не възразяваше съпругата му да работи с Уебстър, когото само преди двайсет и четири часа той здраво беше напердашил.
А може би се преструва и съгласието му е само блъф… за да я подложи на изпитание. Реши по-късно да обмисли положението и се захвана за работа. Оставаше й да проучи хората, за които Патси Коли твърдеше, че са били приятели на съпруга й: детективите Гейвън и Пиърс, както и полицай Гудман и сержант Клуни.
На пръв поглед всички изглеждаха почтени.
Детектив Арнолд Гейвън имаше успешна кариера и многократно беше награждаван. Радваше се на щастлив брак, имаше петгодишна дъщеричка. В свободното си време играеше в полицейския бейзболен отбор.
Почти същите данни фигурираха в биографията на детектив Джон Пиърс, само че вместо дъщеря той имаше тригодишен син.
Полицай Томас Гудман беше с две години по-млад от двамата си колеги, предстоеше му повишение, при което щеше да получи детективска значка. Наскоро се беше оженил, в неделните дни изнасяше проповеди в църквата, към която принадлежеше.
„Религиозен е — помисли си Ив. — Дали има нещо общо с трийсетте сребърника?“
Сержант Клуни имаше зад гърба си двайсет и шест години служба в полицията, през дванайсет от които беше работил в 128-и участък. Най-любопитното бе, че е бил партньор на Рот, после тя шеметно се издигнала, а Клуни си останал сержант. Ив си каза, че това би предизвикало завист и омраза у по- амбициозен човек.
Той беше женен и въпреки че съпругата му не живееше с него, нямаше сведения да са разделени или разведени. Синът му Тад е бил убит при изпълнение на служебния дълг. Ив озадачено се намръщи, като прочете описанието на обстоятелствата, при които бе загинал младежът. Тад влязъл в денонощен супермаркет тъкмо когато банда крадци извършвали обир. Според свидетелите той извадил оръжието си, закрил с тяло някакъв изплашен човек, но го нападнали в гръб. Починал на място от множеството прободни рани. Нападателите успели да избягат и убиецът на младежа не бил открит. Тад Клуни е бил женен, имал е
