Шестнайсета глава
Компютрите в кабинета на Рурк, до които никой нямаше достъп, бяха последни модификации. Тъй като не бяха регистрирани, службата за компютърна охрана не подозираше за съществуването им, а информацията, получена чрез тях, оставаше в тайна. А човек с уменията на Рурк можеше да открие най- засекретените сведения благодарение на свръхмодерната техника.
Въпреки че в кабинета, освен Рурк достъп имаха единствено Ив и Съмърсет, а помещението беше предназначено само за работа, то беше просторно. Големите прозорци бяха закрити с щори, а подът беше застлан с блестящи плочки. Ив често си казваше, че подковообразният плот, върху който беше подредена апаратурата, и напомня на командното табло на космически кораб, а Рурк — на капитан на звездолет. Идваше тук, когато се налагаше против волята си да направи нещо незаконно… или по-скоро да наблюдава как съпругът й умело борави със сложната техника.
— Първо ще се заемем с капитан Рот. Тя твърди, че съпругът й е изтеглил почти всички пари от банковата й сметка, за да осигури себе си и любовницата си. Адресът й е…
— Не ми е необходим — прекъсна я Рурк.
Допадаше му да преодолява шифрите и блокадите, пред които бяха безпомощни дори гениите от полицейския отдел за електронно обработване на информацията, а изумлението на Ив го разсмиваше. За нейно улеснение изнесе данните на монитора на стената, вместо да даде команда на компютъра да ги прочете.
— Сумата не е внушителна — отбеляза. — Но сигурно ще бъде достатъчна той да издържа себе си и любовницата си. Този човек е писател, чиито книги никой не издава. Някои жени изпитват странно влечение към неудачниците, които вечно се оплакват от съдбата си.
— Нима? — сопна се Ив.
— Така е, знам го от опит. Рот не е първата му съпруга — добави и изнесе още данни на втория компютър. — Има още два брака, регистрирани са и три съвместни съжителства. При всички случаи прилага една и съща тактика — малко преди раздялата източва банковата сметка на половинката си.
— Да не повярваш, че и Рот се е хванала на въдицата му. Та нали е ченге, как не е проумяла, че този тип е мошеник?
— Любовта е сляпа — отбеляза Рурк.
— Глупости! Преценката ми за теб е съвсем обективна.
Усмивка озари красивото му лице.
— Ах, лейтенант, не очаквах такова признание от теб! — Наведе се и целуна ръката й.
— Не е смешно! — Ив машинално го отблъсна, което го накара да се усмихне още по-широко. Радваше се, че отново са в синхрон.
— На два пъти е превела по три хиляди на някой си Лусиус Брек — замислено каза Ив.
— Кой е този Брек?
Не беше забелязала, че Рурк я е включил в системата, затова подскочи от изненада, като чу учтивия глас на компютъра:
ЛУСИУС БРЕК, ПСИХИАТЪР, КОЙТО СЕ ЗАНИМАВА С АЛКОХОЛИЦИ, ОПИТВАЩИ СЕ ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ ПОРОЧНИЯ НАВИК. ИМА ЧАСТНА ПРАКТИКА. КАБИНЕТЪТ МУ СЕ НАМИРА НА ШЕСТО АВЕНЮ — 529. ДОМАШНИЯТ МУ АДРЕС Е…
— Ясно. Информацията съвпада с онова, което ми разказа Рот. Божичко, на път е да остане без пукната пара, но плаща безбожните такси на психиатър, макар че от службата ще й осигурят безплатни консултации! Отгоре на всичко усилията й са обречени на неуспех. Не ще запази поста си на началник на участъка.
„Мисли си, че жадувам да заема мястото й — добави мислено и поклати глава. — Не, благодаря. Един ден ще нося капитански нашивки, но никога няма да се захвана с канцеларска работа.“
— Не откриваш ли нейни тайни сметки? — обърна се към Рурк.
— Невъзможно е да се намери нещо, което не съществува. Сама видя, че финансовото състояние на капитан Рот е плачевно. Изтеглила е пари от пенсионната си сметка, за да плати хонорара на Брек. Виждаш, че живее почти оскъдно.
— Какво излиза? Че тя е почтена, а подчинените й са корумпирани. А може би това е достатъчен мотив за извършване на убийство. Началничка е и на Коли, и на Милс, често е отивала при Коли в „Чистилището“. Според компютъра вероятността тя да е ликвидирала двамата полицаи не е голяма, но параметрите сигурно ще се променят, ако въведа психологическата й характеристика, както и моята преценка за нея.
— А какво е мнението ти?
— Има тежък характер, избухлива е и така е устремила поглед в по-горното стъпало от служебната йерархия, че не е забелязала какво правят подчинените й. Сега се мъчи да скрие грешките си, за да запази поста си. Нищо чудно да е прикривала служителите от нейния участък, само и само да остане техен началник. Коли е бил убит по особено жесток начин. Бих казала, че престъпникът е бил със зъл характер, избухлив… А сега да се заемем с детектив Джереми Върнън. Всъщност разполагам с достатъчно уличаващи данни да го арестувам, но нарочно още малко ще го държа в напрежение.
— Какво искаш от мен?
— Да намериш информация, че е получавал подкупите от Рикер. Разбира се, след като сме я получили незаконно, няма да ми послужи като доказателство в съда. Но ще се помъча да блъфирам. Сигурна съм, че ще накарам Върнън да проговори, ако разполагам с нови факти. Той е свързан с двамата убити, с Рот и с Рикер.
— Не се надявай на голям успех. Макс е стара лисица и едва ли е оставил следи. Парите, които раздава, навярно са препрани неведнъж.
— Бял флаг ли вдигаш? Можеш ли да го проследиш?
Той вдигна вежди:
— Според мен въпросът е риторичен. Задачата ще отнеме доста време.
— Започни веднага. Може ли да използвам другия компютър да направя справка за няколко души?
— Почакай. — Рурк даде няколко неразбираеми команди на машината, набра някакъв шифър. Компютърът тихо забръмча. — Автоматично ще проникне през първите лейъри — обясни той. — По този начин работата ти ще се ускори и ще се улесни. Продиктувай ми имената на другите заподозрени.
Тя го изгледа и промълви:
— Най-вече ме интересува Ру Маклийн.
Дори ако се изненада или разгневи, Рурк не се издаде, а само попита:
— Подозираш ли я?
— Тя е управителка на заведението, би трябвало да знае с какво се занимават посетителите, дали се сключват незаконни сделки. Преди малко разбрах, че Макс Рикер е бившият собственик на „Чистилището“; вече знаем, че от „Вътрешно разследване“ подозират някаква връзка между него и човек, работещ в бара. Предполага се, че Ру Маклийн ще знае дали той осъществява някакви делови контакти в „Чистилището“. Но ти сигурно вече си се досетил да събереш информация за нея.
— Разбира се. Още вчера я проверих, и то много съвестно. Компютър, изнеси на монитор номер три данните от проучването на Ру Маклийн. — Отново се обърна към Ив и добави: — Прегледай информацията. Не открих нищо обезпокояващо, но ако Ру играе с Рикер, ще бъде много предпазлива. Познава ме и знае на какво съм способен.
— Би ли рискувала да си навлече гнева ти?
— Едва ли.
Ив първо се заинтересува от банковата й сметка и изненадано възкликна:
— Господи, плащаш й цяло състояние!
— Което по принцип ми осигурява безрезервна преданост. Ру е заслужила всеки цент, защото всъщност е управителка на клуба. Направи ли ти впечатление, че не е стисната и харчи парите си за забавления. През зимата прекара почивката си на Сейнт Бартоломю. Казват, че и Рикер имал имение там. — Той отиде до бара, наля си бренди и добави: — Утре ще я разпитам по-подробно с кого е прекарала зимната си ваканция.
— Мислиш ли, че ще ти отговори?
