сред обществото, се преместил да живее в Ню Йорк. Жилището му се намираше в един от хубавите квартали, а по професия се водеше специалист по охрана.
„Ама че титла са измислили за един наемен убиец!“ — с насмешка си помисли Ив, докато вървеше към помещението за разпит, където щеше да се срещне с Фийни и да „повърти на шиш“ господин Елмор Ригс.
Като слезе от ескалатора, пред нея се изпречи Върнън. Тя подхвърли:
— Доста си се отдалечил от района си, детектив.
— Въобразяваш си, че ще ме изкараш от релси, а? — Върнън я блъсна, а полицаите, които минаваха наблизо, понечиха да се притекат на помощ на Ив. Тя им направи знак да не се приближават и язвително промърмори:
— Мъчно ми е за теб, Джери. Наистина изглеждаш нервен.
— Всички знаят, че се мъчиш да очерниш хората от 128-и участък. Знаеш ли какво си? Подлога на онези от „Вътрешно разследване“! Хич не си мисли, че ще ме прецакаш като Коли и Милс. Вече разговарях с представител на профсъюза и скоро ще ти се стъжни.
— Божичко, колко ме е страх! Моля те, не казвай на човека от профсъюза! Вече ще слушкам! — Тя се престори, че трепери.
— Ще видим дали ще ти бъде толкова забавно, като спечеля делото срещу теб. Богатият ти мъж ще трябва да бръкне дълбоко в джоба си, за да ми плати.
— Леле, Пийбоди, заплашва ме съдебен процес. Ще припадна!
— Няма страшно, лейтенант, аз ще ви хвана.
— Пак ще ти отнемат значката — ухили се Върнън. — Този път обаче няма да ти я върнат. Още преди да приключа с теб, ще съжаляваш, че ме познаваш.
— Още не сме приключили, а вече съжалявам, Джери. — Тя злорадо му се усмихна. — Разкрих картите ти. Когато Рикер разбере, че съм установила кой ти дава парите, които влагаш в закодирани банкови сметки, сигурно ще се разсърди. И то много. Мисля, че тогава и представителят на профсъюза няма да ти помогне да отървеш кожата.
— Не разполагаш с факти, а само блъфираш. Сигурно искаш да изритат Рот, за да заемеше мястото й. И тя е на същото мнение.
— Не пропускай да споменеш в съдебния иск как съм те избрала напосоки и съм решила да се посветя на изобличаването на полицаите от 128-и участък, за да стана началничка на същия участък. Аргументите са много убедителни. — Пристъпи към него и го погледна в очите. — Най-приятелски те съветвам да не си губиш времето, а да си търсиш добър адвокат. Не разчитай на парите от подкупите, защото ще уредя да замразят сметките ти. И помни, глупако, че само аз имам интерес да останеш жив. Откровено казано, положението ти е незавидно. Аз те атакувам фронтално, Рикер в тила, отгоре на всичко някакъв психопат избива корумпираните ченгета и Бог знае кога ще дойде твоят ред.
— Затваряй си устата, мръсницо! — Върнън сви юмруци, а тя предизвикателно вирна брадичка и едва чуто промълви:
— Съветвам те да не го правиш. Но ако си решил, давай.
— Ще те унищожа. — Той отстъпи и отпусна ръце. — Свършено е с теб! — Мина покрай нея и стъпи на ескалатора, водещ към фоайето.
— Не бери грижа за мен! — измърмори Ив. — Видя ли как му шареха очите, Пийбоди?
— Изкарвали ли сте кон от горящ обор, лейтенант?
— В живота си не съм припарвала нито до кон, нито до обор. Защо питаш?
— Защото детектив Върнън приличаше на човек, който прави тъкмо това.
— Да му пуснем „опашка“. Не ми се ще да се скрие в миша дупка. — Разкърши рамене и добави: — Знаеш ли какво ми се иска в момента?
— Да си го изкарате на някого, лейтенант.
— Улучи от първия път. Време е да се заемем с Ригс.
— Отново куцате…
— Не е вярно! И престани да ми надуваш главата!
Куцукайки се добра до помещението за разпити, Фийни вече я чакаше и си похапваше от любимите си захаросани бадеми.
— Защо закъсня? — попита я.
— Размених няколко любезности с близък приятел. Ригс повикал ли е своя адвокат?
— Не. Използва правото си на едно телефонно обаждане. Твърди, че е разговарял със съпругата си. Признавам, че е адски спокоен, а маниерите му са изискани. Виж ти какъв джентълмен сме арестували!
— Канадец е.
— О! Ясно!
Заедно влязоха в неуютното помещение. Ригс седеше на неудобния дървен стол.
— Добър ден, господин Ригс — каза Ив и се приближи до масата.
— Лейтенант, радвам се отново да ви видя. — Погледна разкъсания й крачол и добави: — Жалко за панталона. Много добре ви стои.
— Едва ли ще преживея загубата. — Тя включи записващото устройство, продиктува задължителната информация и седна. — Няма ли да повикаш адвоката, Ригс?
— Сега не. Благодаря за вниманието.
— Разбра ли какви са правата и задълженията ти?
— Да, всичко ми е ясно. Преди да започнем, позволете да се извиня за действията си. Много съжалявам за стореното.
„Този не е глупак“ — помисли си Ив и иронично подхвърли:
— Нима?
— Да. От дън душа съжалявам за онова, което се случи днес. Разбира се, нараних ви съвсем случайно. Едва сега разбирам колко безразсъдно съм постъпил. Моля, приемете най-искрените ми извинения.
— Трогателен си. Питам се обаче как се случи така, че нападна полицейски служител? А може би имаш навик да се разхождаш с лазерен пистолет в джоба и не знаеш, че това оръжие е забранено.
— Забърках се с лоши приятели — отвърна задържаният и печално се усмихна. — Известно ми е, че съм нарушил закона. Нищо не ме оправдава, но все пак искам да обясня, че поради естеството на моята професия често общувам със закононарушители, които притежават незаконни оръжия. Лазерният пистолет случайно попадна у мен. Допуснах грешка, като веднага не го предадох на съответните власти.
— Кой ти го даде?
— Човекът, когото убихте. Тази сутрин ме нае за свой телохранител.
— Не думай!
— Разбира се, когато приех, не знаех, че вие сте полицейска служителка. Клиентът ми обясни, че сте психопатка с престъпни наклонности, която заплашва да избие цялото му семейство. Очевидно ме е излъгал. Приех думите му за чиста монета и едва по-късно разбрах, че съм сгрешил.
— Ако не си знаел, че съм ченге, защо ме нарече „лейтенант“?
— Не си спомням да съм се обърнал към вас по този начин.
— Позволил си да те подведат и си приел работата. Как се казваше работодателят ти?
— Хагърти. Кларънс Хагърти. Поне така се представи. Знаете ли колко потресен бях, когато разбрах, че ме е излъгал?
— Опитвам се да си представя колко си бил потресен — кратко отвърна Ив. — Сигурно си решил, че ще ме сплашите, като притиснете електрошокова палка до шията на невинно дете и причините неговата смърт.
— Всичко се случи с шеметна бързина. Ужасих се, когато Хагърти сграбчи момчето, и за съжаление реагирах прекалено мудно. Разбрах, че той не е човекът, за когото се представя, че ме е подвел. Изпитвам отвращение към типове, които взимат деца за заложници… — Той стисна устни и поклати глава. — Радвам се, че го убихте, лейтенант. — Усмихна се и добави: — Едва ли ще разберете колко съм ви благодарен.
— Престани да ме правиш на глупачка! — Ив се приведе. — Нима си въобразяваш, че ще повярвам на тази зле скалъпена история? Да не мислиш, че ще мине в съда?
— Не виждам причина да се съмнявате в думите ми. С удоволствие ще ви предоставя документи,
