Сложиха бебетата в двойна количка, макар че те упорито се съпротивляваха и размахваха юмручета. Току-що проходилото дете тупна на дупето си и избухна в смях, докато му надяваха нещо като хамут с юзди. Настъпи суматоха, защото якето на момченцето беше изчезнало. Намериха го под леглото и наредиха на двете деца да се облекат и да се хванат за ръце. Оглушителните крясъци и бърборене внезапно заглъхнаха, когато шумната група се изниза от апартамента.
— Няма да те поканя да седнеш — тросна се Патси, — нито ще ти предложа кафе. Присъствието ти в този дом е нежелано. Съпругът ми беше прекрасен човек. — Тя се задави от сълзи, овладя се и добави: — Беше почтен до мозъка на костите си. Никога не би посрамил себе си и семейството си…
— Знам, госпожо Коли — прекъсна тирадата й Ив. — По време на разследването установих, че съпругът ви е невинен.
— Тогава защо разпространяваш лъжи по негов адрес? Защо позволи на колегите му да повярват, че той е взимал подкупи?
— Патси! — намеси се Клуни и сложи ръка на рамото й. — Лейтенант Далас само изпълнява задълженията си, както Тадж изпълняваше своите. Седни, успокой се.
— Искам тази жена да ми отговори! — сопна се тя, но позволи на Клуни да я настани на канапето. — Заслужавам да науча истината.
— Вярно е, Патси — каза Ив. — Единственото, което имам право да ти съобщя засега, е, че съпругът ти е работил под прикритие — трябвало е да изиграе ролята на ченге, което взима подкупи. Участвал е в операция за изобличаване на корумпираните служители в нюйоркската полиция. Според мен Тадж е загинал при изпълнение на служебния си дълг. Ще го отразя и в официалното заключение след приключване на разследването.
— Не разбирам… — Патси отново се просълзи и закри с длани лицето си. — Защо…
— Засега нямам право да разгласявам подробностите. Решена съм да заловя убиеца на съпруга ти и искам да ми помогнеш.
— Как да ти помогна? Извинявай, че се държах толкова грубо. Заповядай, седни. Ще приготвя кафе.
— Не си прави труда…
— Трябва да върша нещо, за да подредя мислите си. Извинете… връщам се веднага.
— Държи се мъжки — промълви Клуни, когато тя излезе. — Дори прекалено се владее. Сигурно не иска да тревожи децата. А като разбра какво говориш по адрес на съпруга й…
Ив рязко се извърна и подозрително го изгледа:
— Какви си й ги наговорил, сержант?
— Помъчих се да я успокоя, лейтенант! — тросна се той. — Да я убедя, че съпругът й е бил прекрасен човек, а ти само си вършиш работата. — Замълча за миг, овладя гнева си и добави: — Бог знае откъде е научила, че обвиняваш Тадж в корупция. Отказа да сподели дори с мен кой е „доброжелателят“. Преди два часа ми се обади. Разбрах, че е на ръба на нервна криза. — Взе някакво детско камионче, което беше захвърлено на пода и го разгледа, сякаш си даваше време да се успокои. — Човек не знае върху какво ще седне или от какво ще се спъне, когато къщата е пълна с дечурлига.
— Защо Патси те повика, сержант?
— Защото отчаяно се нуждаеше от съчувствие. Забелязал съм, че близките на наскоро починали хора търсят съчувствие, копнеят някой да ги успокои. Тъкмо затова съм тук. През последните два дни колегите говорят, че нарочно си опетнила името на Коли. — Той погледна Ив в очите. — Усъмних се в приказките им, но всъщност не те познавам — нищо чудно в обвиненията им да има известна доза истина. Но не съм споделил подозренията си с Патси. Задачата ми е да я успокоя, не да й създам допълнителни тревоги.
— Браво! Хрумва ли ти причина, поради която да реша да очерня почтен полицай, когото дори не познавам?
— Не — въздъхна Клуни. — Тъкмо това казах на Патси, казвах го и на себе си. — Реши да премълчи, че е споделил мнението си и с капитан Рот. — Но действията ти накараха колегите от 128-и участък да изпитват подозрение към теб, дори да те намразят. Не ги вини, реакцията им е оправдана.
Патси се върна с поднос, остави го на масичката и промълви:
— В името на Тадж ще направя всичко възможно да ти помогна. Не знаех за тази… операция. Той никога не обсъждаше с мен работата си. Като разбрах за банковите сметки, реших, че ти си му устроила клопка, за да го злепоставиш. Какво ти струва да внесеш големи суми на негово име, нали съпругът ти е богат? Бях толкова разгневена… озлобена.
— И на мен не ми е лесно — промълви Ив. — Бясна съм, защото ме използват, за да ти причинят мъка, да съсипят репутацията на човека, за когото съм дала клетва да защитавам. Кой ти каза, че аз съм внесла парите на името на Тадж?
— Всъщност никой не ми го е казвал. — Лицето й помръкна, изглеждаше уморена и посърнала. Гневът й се замени от недоумение. — Знаеш, че когато човек е ядосан, казва първото, което му дойде на ум. Изненадах се, като видях колко негови колеги са му били приятели. Бяха толкова мили с мен. Капитан Рот също ме посети и каза, че Тадж ще бъде погребан с траурна церемония.
— Тя ли ти съобщи, че разпространявам неверни слухове за Тадж?
— Не. Каза, че каквото и да се говори за съпруга ми, трябва да се гордея с него. Жестът й ме трогна, признанието й означаваше много за мен. Повечето полицаи от участъка също ми изказаха съболезнованията си и ми предложиха помощта си.
— Доколкото разбрах, днес ти се е обадил някой, чиито думи са те разтревожили.
— Вярно е, но той само искаше да ме успокои, че колегите на Тадж не вярват в слуховете, които се носят за него. Отначало не разбрах за какво намеква, а той обясни, че не бива да се тревожа, задето ти се мъчиш да очерниш съпруга ми. Обвиненията били скалъпени. Когато разбра, че съм в пълно неведение, отказа да ми съобщи подробности, но аз настоях.
— Кой е този благороден човек?
— Не ми се ще да си има неприятности. — Тя стисна юмруци. Очевидно се колебаеше да издаде „информатора“, същевременно искаше съпругът й да бъде оневинен. — Добре, ще ти кажа — Джери Върнън… детектив Върнън. Но той само искаше да ме утеши.
— Разбирам. Беше ли близък с Тадж?
— Не. Тадж почти не общуваше с колегите си. Няколко души са идвали у дома на вечеря, от време на време посещавам сбирки на полицейските съпруги.
— Много е важно да разбера кои са били близките му приятели.
Патси изреди няколко имена. Докато говореше, сякаш се поуспокои.
— Май пропусна някого — обади се Клуни. — Обиждаш ме, скъпа.
— Разбира се, че и ти си наш приятел, Арт. — Тя се вкопчи в ръката му, като че търсеше опора.
— Истината е, че Тадж се беше сприятелил със сина ми — обясни Клуни. — От време на време момчетата ме канеха да изпием по една-две бири. Но, общо взето, Тадж беше домашар.
— Патси — отново заговори Ив, — по време на предишното ми посещение спомена, че през онази нощ съпругът ти съобщил за срещата си с някого в „Чистилището“. Предупредил те, че ще закъснее, защото ще остане в бара след края на работното време.
— Точно така. Обаче не ми каза с кого има среща, а пък аз не го попитах. Честно казано, омръзнало ми беше да съм все сама с децата. Отначало дори му се поразсърдих, задето ще закъснее, но както винаги той ме накара да му простя. — Патси печално се усмихна. — Обеща, че скоро ще престане да работи извънредно, че ще получи онова, което му трябва. Помислих, че говори за пари — мечтаеше да купи по- голямо жилище. После ми поръча да целуна децата вместо него и добави: „Обичам те, Патси.“ Не подозирах, че това се последните му думи, които чувам. Каква ирония на съдбата, нали?
Петнайсета глава
Човекът с елегантния шлифер, който беше нападнал Ив заедно с тримата си съучастници, се казваше Елмор Ригс. Проверката в полицейския компютър показа, че това е истинското му име, че е трийсет и девет годишен и че е роден в канадския град Ванкувър. Оказа се, че е имал „малка“ неприятност с канадските власти заради контрабанден износ на оръжие и известно време е лежал в затвора. След като го върнали
