— Не ми трябва съчувствието ти. Исках да изясним взаимоотношенията си, да се освободя от натрапчивото чувство, което ме преследва години наред. Рурк имаше право да избие зъбите ми. — Той докосна с език зъбите си, сякаш да провери дали още са на мястото си. — Което едва не направи. Няма значение. — Уж небрежно вдигна рамене и добави: — Иска ми се веднъж завинаги да приключа с този въпрос.
— Съгласна съм. Вече ти казах колко съм зае…
— Щом съм започнал със самопризнанията, ще споделя още нещо, което тежи на съвестта ми. Изпълнявах заповед, когато ти наприказвах онези врели-некипели за Коли. Повярвай, че се срамувах, смятах го за предателство, но нямах избор. Научих, че си била в Кулата на съвещание, на което е присъствал и Бейлис.
— Той е мръсник.
— Вярно е. — Уебстър въздъхна. — Знаеш ли, постъпих в отдела за „Вътрешно разследване“, за да бъда полезен на обществото, като разобличавам корумпираните полицейски служители. Няма да се правя на светец и да ти изнеса лекция за злоупотребата с властта, но…
— Радвам се — прекъсна го тя, — защото аз пък ще ти обясня това-онова за скъпия ти началник Бейлис.
— Знам истината. Снощи те пресрещнах пред дома ти не само защото копнеех да те видя. Не ми допадаше начинът, по който Бейлис ръководеше операцията. Все ни повтаряше, че трябва да гледаме на картината като цяло, но аз си мисля, че е по-важно да се обръща внимание на подробностите.
Обърна се и се загледа след отдалечаващите се патрулни коли, сетне продължи:
— Като се замислих върху подробностите, Далас, проумях, че преследваш убиец на полицаи. Следователно рано или късно ще се изправиш лице срещу лице с Рикер.
— Не ми казваш нищо ново. Изненадай ме.
— Добре. — Той се обърна. — Искам да ме включиш в твоя екип.
— Няма да стане.
— Ще сгрешиш, ако не ми се довериш. Обещавам и да не предизвиквам сцени като снощната.
— Пет пари не давам дали ежедневно ще ми се обясняваш в любов. Дори да исках да работим заедно, нямам право без разрешение да те привлека към моите сътрудници.
— Ти водиш разследването и избираш екипа си.
Ив отстъпи крачка, пъхна ръце в джобовете си и презрително го изгледа:
— Кога за последен път си участвал в акция, Уебстър?
— Беше доста отдавна, но това е като сексът — не се забравя. Мисля, че преди малко го доказах — все пак спасих живота ти, нали?
— Щях да се справя и без теб. Защо смяташ, че ще ми бъдеш полезен?
— Защото имам важна информация и ще се добера до нови сведения. Вероятно след тази операция ще напусна отдела за „Вътрешно разследване“. Ще подам молба да бъда преместен в „Убийства“ или в „Тежки престъпления“. Знаеш, че съм истински професионалист, Далас. Работили сме заедно, и то с добър резултат. Изпробвай ме, искам да изкупя греха си спрямо теб.
Ив се колебаеше. Първата й мисъл беше да откаже, но имаше няколко причини, които накланяха везните в негова полза.
— Ще си помисля — каза накрая.
— Съгласен съм. Знаеш как да се свържеш с мен. — Отдалечи се, после се обърна и се усмихна: — Не забравяй да изтъкнеш заслугата ми за залавянето на тези хубавци.
Ив намръщено го проследи с поглед. Още не беше съвсем сигурна какви цели преследва Уебстър.
— Привършихме тук, лейтенант. — Пийбоди, която изгаряше от любопитство, се приближи до началничката си. — Единственият нападател, който още се държи на крака, ще бъде закаран в ареста. Мъртвецът вече отпътува за моргата, другите двама към болницата. Записах името и адреса на хлапето. Да повикам ли някого от организацията за защита на децата? Редно е техен представител да присъства, когато вземате показанията на малкия.
— Почакай. Предпочитам някоя колежка да запише показанията му. Нали разбираш… бях принудена да използвам максималната степен на оръжието ми, затова е за предпочитане друг да се занимава с детето. Знаеш на какви тестове ни подлагат, когато при изпълнение на задълженията си убием човек. Ще опиша случилото се в рапорта до Уитни, но първо ще „поговоря“ с онзи глупак, дето излезе по-късметлия от съучастниците си. А сега да свършим онова, заради което дойдохме тук.
— Боли ли ви кракът?
— Не. — Тъй като сътрудничката й я наблюдаваше, Ив се помъчи да не куца.
— Слава богу, че Уебстър е бил наблизо — отбеляза Пийбоди.
— Да, извадих голям късмет. Искаш ли да не говорим по този въпрос?
— Както кажете — вие командвате.
— Добре, че от време на време си спомняш кой командва! — сопна се Ив, когато влязоха в сградата на Коли. — Няма да ти простя, че ме направи за смях пред колегите и пред зяпачите с глупавото настояване да потърся лекарска помощ заради някаква драскотина.
„Постигнах каквото исках, нали?“ — помисли Пийбоди, но тактично си замълча.
Някаква жена, която Ив не познаваше, открехна вратата на апартамента и подозрително изгледа посетителките.
— Аз съм лейтенант Далас от нюйоркската полиция. — Ив й показа значката си. — Ако обичате, искам да поговоря с госпожа Коли.
— Тя се чувства зле…
— Съжалявам, че я безпокоя в такъв момент, но разследвам смъртта на съпруга й. Трябва да й задам още няколко въпроса.
— Кой е, Карла? — Патси надникна през тясната пролука. Като видя Ив, в очите й проблесна омраза. — Ти си, значи! — възкликна и рязко отвори вратата, докато другата жена безпомощно кършеше ръце и се мъчеше да я успокои. — Как смееш да идваш в дома ми?
— Патси, успокой се. Докторът каза да си почиваш. — Непознатата се обърна към Ив: — Вървете си. Не виждате ли, че тя не е в състояние да разговаря?
— Не, пусни я! Искам да й кажа това-онова!
Ив влезе в коридора и едва не се сблъска със сержант Клуни, който промърмори:
— Патси, успокой се.
— Как да се успокоя? Утре погребват съпруга ми, а тази жена се опитва да опетни паметта му, да съсипе репутацията му, да унищожи всичко, за което е работил!
Клепачите й бяха подпухнали от сълзи, но тя вече не плачеше. Ив предпочиташе гнева й пред сълзите й.
— Госпожо Коли, грешите.
— Мислиш ли, че не съм чула, че не знам как си го очернила? — Подигравателно се усмихна, когато Ив погледна Клуни. — Не, не те е натопил той. Напротив, все ме убеждава, че само вършиш работата си…
— Патси! — Сержантът сложи ръка на рамото й и продължи да говори с равен глас: — Успокой се, нали не искаш да изплашиш децата?
Ив се огледа и с ужас забеляза, че стаята е пълна с дечурлига. Две бебета лежаха в креватчетата си, малко по-голямо дете, което току-що беше проходило, се приближи и я стресна, като се вкопчи в панталона й, за да запази равновесие. Момченцето, което при първото им посещение Пийбоди беше завела в парка, седеше на пода с момиченце на приблизително същата възраст. Двете хлапета не откъсваха поглед от нея. Личеше, че са изплашени.
Тя си помисли, че предпочита схватка с четирима въоръжени бандити, отколкото да усмирява разплакани малчугани.
— Карла, моля те, заведи децата в парка — обърна се Патси към жената, която очевидно бе нейна сестра.
— Не ми се ще да останеш сама.
— Не се безпокой за мен. Изведи децата, разходи ги. Цял ден са в тази стая.
Ив любопитно наблюдаваше приготовленията, които й напомниха на добре репетиран цирков номер.
