— Не.
— Ужасен си, Рурк! Тръпки ме побиват от теб!
— Не ме съди прибързано, лейтенант. Ще ти помогна. Ще го направя заради теб, макар че ми струва много… прекалено много.
— Знам и съм ти благодарна.
— Не ми благодари, докато не приключим. Защото ако разбера, че планът ти е на път да се провали, ще действам както намеря за добре. Казвай какво искаш от мен.
Ив облекчено въздъхна.
— Първо, искам да разбера защо от „Вътрешно разследване“ са изпратили Коли в „Чистилището“. Кого или какво е трябвало да наблюдава? Днес Бейлис подхвърли, че Рикер по някакъв начин е свързан с „Чистилището“. Ти пък твърдиш, че преди повече от десет години си прекъснал деловите си отношения с този човек.
— Точно така. Обаче му отнех най-доходните предприятия. По-късно ги продадох или ги преустроих. Допреди пет години „Чистилището“ принадлежеше на Рикер, после стана моя собственост. Не, не ме гледай така — добави, като видя изуменото й изражение. — Наистина не съм разговарял с него отпреди десет години. Сделката за бара беше осъществена чрез мои представители.
— Защо не си ми казал, че Рикер е бившият собственик на „Чистилището“?
— Защото не си ме питала, лейтенант.
— За глупачка ли ме вземаш? — гневно възкликна тя и закрачи напред-назад, за да се успокои, да размисли.
— Освен това — добави Рурк, — когато убиха Коли, изобщо не свързах престъплението с факта, че Рикер е бившият собственик на клуба. След като купих заведението, основно го преустроих и смених целия персонал.
— Може би някои негови хора още посещават клуба и сключват там сделките си.
— Невъзможно е… иначе щях да науча. Ако наистина се сключват сделки, те са маловажни.
— Един полицай бе убит там, което съвсем не е маловажно.
— Имаш право.
— Защо Рикер е продал „Чистилището“?
— Навярно се досещаш, че преди да купя заведението, направих съответните проучвания и открих, че той бърза да се отърве от него, защото е станало прекалено „неудобно“. Рикер има навик да продава онова, от което вече няма полза. Всъщност това е основен принцип в бизнеса.
— Как се е съгласил да ти продаде бара, щом толкова те мрази?
— Едва по-късно разбра кой е новият собственик. Казаха ми, че побеснял от гняв, но вече беше подписал договора за продажбата. — Рурк се облегна на стола и се замисли. — Допускам, че за да ми отмъсти, е пуснал слух за сключване на тъмни сделки в „Чистилището“, нищо чудно дори да е изпратил свои хора да въртят незаконна търговия в клуба. Точно така… сигурно се е надявал да накърни репутацията ми. Изчакал е, докато барът заработи на пълни обороти и се посещава от изискана клиентела, после се е опитал да очерни реномето му. Рикер е прочут с търпението си. Нищо не му е струвало да изчака няколко години.
— Ясно… Май имаш право. Разпространявал е слуховете чрез своите хора в полицията. „Новината“ е стигнала до ушите на служителите от „Вътрешно разследване“, които са уредили Коли да работи под прикритие в бара. Все повече започвам да вярвам, че горкият човек е умрял напразно.
— Сигурен съм, че ще отмъстиш заради него. — Рурк се изправи.
— Да, ще се постарая да има възмездие за престъпника. Слушай, искам достъп до строго секретна информация и не искам никой да разбере за проучванията ми.
Рурк се усмихна. Очите му вече не приличаха на късчета лед, а на сини езера.
— Лейтенант, разчитай на помощта ми.
Макс Рикер повали на пода разкошния дроид, когото наричаше Марта, и гневно стъпка главата му.
Канарди безмълвно изчакваше да премине пристъпът на ярост. И преди беше присъствал на подобни сцени и знаеше, че когато клиентът му е вбесен, е способен на убийство.
Тишината в просторната всекидневна се нарушаваше само от хрипливото дишане на Рикер и ужасяващото пращене на пластмаса и метал. Да, Канарди и преди беше присъствал на подобни сцени, но с течение на времето пристъпите ставаха все по-страшни.
Вече започваше да си мисли, че е настъпил моментът да задейства грижливо подготвения си план за бягство и спокойно да прекара остатъка от живота си в красивата къща на планета Рай, която беше купил под чуждо име.
Ала днес все още търпеливо изчакваше бурята да отмине.
— Нещастници! Некадърници! — крещеше Рикер. — Да не могат да се справят с една жена! Само да ми паднат в ръцете, хубавичко ще ги подредя!
Ритна като топка главата на дроида. Въздухът беше натежал от миризмата на изгорели кабели. Както винаги след всеки пристъп Рикер се поуспокои. Отиде на бара и си наля от любимото си розово питие — подсладен ром, смесен с барбитурати.
— Казваш, че единият е мъртъв, така ли? — обърна се към адвоката. Говореше равнодушно, все едно питаше колко души ще дойдат на вечеря.
— Да. Онази мръсница уби Йейли. Инес и Мърдок са в болницата, а Ригс е арестуван. Няма да ни подведе — упорито ще се придържа към историята за човека, който го е наел. Ригс е умен…
— Глупак е! — прекъсна го Рикер. — И четиримата са от един дол дренки. Оцелелите трябва да бъдат очистени.
Канарди очакваше тази заповед и се беше подготвил.
— Съгласен съм за Инес и Мърдок, но ако отстраним Ригс, който ти е останал верен, ще загубим доверието на хората от организацията.
Рикер отпи от чашата си и сребристите му очи изпитателно се втренчиха в адвоката:
— Защо мислиш, че ми пука за доверието на подчинените ми?
— Трябва да се съобразяваш с някои фактори — отвърна Канарди. Знаеше, че поема неоправдан риск. — Ако при дадените обстоятелства проявиш снизхождение към свой подчинен, както при други обстоятелства наказа Луис, ще докажеш на хората си, че оценяваш предаността и наказваш предателството. Освен това винаги можеш да ликвидираш Ригс… след известно време.
Среброкосият продължи да отпива от розовата течност и постепенно се успокои.
— Имаш право. Разбира се, че имаш право. — Широко се усмихна и лицето му засия. — Благодаря за съвета. Май позволих на гнева да надделее разума ми, но онази мръсница буквално ме подлудява. Да-а-а, струва си да почакаш, за да постигнеш определена цел.
Години наред беше чакал удобен момент да си отмъсти на Рурк, сетне го беше улучил на най-слабото място.
Ала предчувствието за близката победа го правеше нетърпелив, все по-трудно му ставаше да чака.
— Предай на господин Ригс, че одобрявам поведението му и че ще го възнаградя за неговата преданост.
Тръгна към грамадния прозорец, заемащ едната стена на всекидневната, и едва не се спъна в останките на дроида. Втренчи се учудено в жалката купчина от метал и пластмаса, сякаш се питаше какво се е случило. Сетне поклати глава, заобиколи я, плъзна встрани стъклената врата и излезе на терасата, от която се виждаше добре поддържаната морава пред къщата.
— Посветих живота си на изграждане на империята, която един ден ще принадлежи на моя син. Всеки човек трябва да притежава нещо ценно, което да завещае на сина си… — Настроението му беше претърпяло коренна промяна, изглеждаше завладян от мечтите си. — Но преди да настъпи този момент, ще осъществя целите си. Първостепенната ми задача е да унищожа Рурк. Ще го накарам да ме моли за милост, Канарди, повярвай ми. — Отпи от чашата си и със задоволство се огледа. Беше доволен от живота, чувстваше прилив на сили. — А като приключа с него, ще поставя на колене проклетата полицайка.
