нощ с Рурк. Поободри се, като се убеди, че положението не е толкова трагично. Облече халата си и както никога използва асансьора, за да стигне до спалнята. Когато понечи да слезе, едва не се сблъска с Рурк.
— Здравей, лейтенант. Жалко, че не се прибрах по-рано. Щяхме да поплуваме заедно.
— С удоволствие ще те наблюдавам как плуваш. Особено ако си гол.
— Предлагам по-късно заедно да влезем в басейна. — Прегърна я и заедно влязоха в спалнята. — Кой е подредил така колата ти?
— Не мога да го докажа, но съм сигурна, че е работа на Рикер. „Произшествието“ се е случило, докато автомобилът беше в служебния гараж. С този тип взаимно си лазим по нервите. — Тя тръгна към дрешника.
— Защо куцаш?
Ив забели очи. Идваше й да удари главата си в стената, но отвърна нехайно:
— Ударих коляното си. Не ме бави. Искам да се облека и да изпия чаша вино. После ще ти разкажа какво се случи. — Понечи да съблече халата, но си спомни за синините и драскотините по тялото си. — Случи ми се малка неприятност. Паднах на улицата и се понатъртих тук-там. Не започвай да се суетиш около мен като квачка.
— Ще се постарая да не ти досаждам с грижите си — заядливо подхвърли, а когато Ив се съблече, той само вдигна вежда: — Живописна гледка, няма що. Легни.
— Няма!
— Веднага легни, иначе насила ще те накарам. Няма да те оставя на мира, докато не излекувам нараняванията ти.
Тя грабна първата риза, която й попадна под ръка, и възкликна.
— Слушай, красавецо, днес не успях да поставя на мястото му един тип, въпреки че ръцете ме сърбяха. Гледай да не си го изкарам на теб. — Но когато Рурк пристъпи към нея, тя захвърли ризата и промърмори: — Добре, този път ще се подчиня. Не съм в настроение за скандали. Щом искаш, прави се на доктор, но първо ми налей едно питие. — Измарширува до леглото, просна се по корем и за да подразни Рурк, нареди: — Веднага ми донеси чаша бяло вино. И да е добре изстудено.
— На вашите услуги, милейди. — Той наля виното и пусна в чашата болкоуспокояваща таблетка, макар да знаеше, че Ив мрази да взема лекарства. Взе приспособленията и мехлемите, с които обикновено лекуваше натъртванията и нараняванията й, и я обърна по гръб.
— Седни и недей да хленчиш.
— Никога не хленча!
— Почти никога — поправи я той. — Но решиш ли да се глезиш, ставаш нетърпима.
Ив отпи от виното си, докато Рурк прокарваше лечебната пръчица над най-тежките й контузии, и подхвърли:
— Защо не легнеш до мен, докторе?
— По-късно ще стигнем и до това. Нали трябва да получа възнаграждението си.
Едва когато преполови чашата, Ив усети въздействието на болкоуспокояващото.
— Пак ме извози! — възкликна. — Какво си сложил във виното? — Понечи да остави чашата на масичката, но Рурк я взе от ръката й, хвана я за косата, отметна главата й и насила изля виното в гърлото й.
Тя се задави и едва успя да каже:
— Знаеш колко мразя лекарствата.
— А пък аз изпитвам удоволствие от реакцията ти. Легни по корем.
— Целуни ме отзад!
— Разбира се, скъпа, само се обърни.
Ив неволно се засмя и се подчини. Болките вече не бяха толкова непоносими, а когато усети устните на Рурк върху задничето си, съвсем забрави за нараняванията си.
— Продължавай — прошепна.
— След малко. Нека болката ти се поуталожи.
— Вече нищо ми няма.
— Искам да те любя, Ив. — Той нежно я обърна по гръб и се приведе над нея. — Да те любя бавно и продължително. Но ми се ще да не те измъчва никаква болка.
— Наистина се чувствам добре. — Тя понечи да го прегърне, но Рурк хвана ръцете й и я накара да седне:
— Разкажи ми какво се случи.
Ив въздъхна:
— Щом отказваш да си легнеш с мен, ще се облека.
— Сложи си халата. Ще ти бъде по-удобно, ако си с широка дреха, пък и по-късно ще ми бъде по-лесно да те съблека.
Ив се подчини, защото предложението му й се стори разумно, приближи се до автоготвача и попита:
— Ще хапнеш ли нещо?
— Да. Оставям избора на теб.
Тя поръча спагети със сос с много подправки. Докато се хранеха, му разказа за приключенията си през деня.
Рурк я изслуша, без нито веднъж да я прекъсне, което отново изопна нервите й. Продължи да се тъпче със спагети, макар вече да й се струваха безвкусни.
— Имам няколко предложения, върху които ще поработя. Камък ми падна от сърцето, като разбрах, че имам пълната подкрепа на началника на полицията. Само да го беше видял как смачка фасона на Бейлис!
— Ив!
Тя вдигна глава и видя очите му — студени като късчета лед, сини като океана през зимата. „Странно — помисли си. — Само преди няколко часа се изправих лице срещу лице с четирима въоръжени главорези, но не се изплаших. Ала вледеняващият поглед на Рурк ме плаши…“
— Рикер устрои вече три покушения върху живота ти. Колкото и да ти е неприятно, че се намесвам, твърдо съм решен да му отмъстя.
— Покушенията бяха две — поправи го тя. — Третият път пострада само колата ми. Пък и равносметката е два на нула в моя полза. Но — продължи, без да откъсва поглед от Рурк, който отпи от виното си и продължи да се взира в нея — предвиждах точно такава реакция от твоя страна. Имай предвид обаче, че аз съм ченге. Срещу мен са били организирани покушения в миналото, безсъмнено ще бъдат предприемани и в бъдеще. Съжалявам, че се намесваш в работата ми заради враждата между двама ви с Рикер.
— Грешиш — обади се той с привидно безразличие, но Ив продължи, сякаш не го беше чула:
— Но след като вече си се намесил, искам да работим заедно.
Очите му гневно проблеснаха:
— Толкова наивен ли ме мислиш? Предлагаш ми залъгалка като на капризно дете.
— Не! Не е вярно! Престани да ме гледаш така, защото губя апетит. — Хвърли вилицата и продължи: — Наистина ми е необходима помощта ти. Помолих те да работим заедно още преди днешната случка, нали? Нищо не се е променило, само дето Рикер изпрати втори отряд „горили“ да ме сплашат, а аз се справих с тях. Сигурно е побеснял от гняв, като е научил какво се е случило. Ако работим заедно, и двамата ще получим каквото искаме. — Тя въздъхна. — Всъщност ти едва ли ще получиш каквото искаш — навярно желанието ти е да изпечеш на скара черния дроб на Рикер и да го изядеш. Все пак ако се съюзим, ще си отмъстим… в рамките на закона, разбира се.
— За разлика от теб аз не се съобразявам със закона!
— Рурк! — Тя хвана ръката му. — Мога да го заловя и без твоята помощ, само че ще ми отнеме повече време. Ти можеш да се добереш до него и сам. Може би ще действаш по-бързо от мен и отмъщението ще ти достави задоволство. Ще те попитам нещо и искам откровен отговор. Не предпочиташ ли Рикер дълги години бавно да гасне в затворническата килия, отколкото да умре от ръката ти?
Рурк се замисли и отвърна:
