невръстна дъщеричка.
Сержант Клуни е претърпял непоправима загуба. Възможно ли е човек с безупречна репутация в полицията от мъка да се превърне в безмилостен убиец?
Накрая Ив се зае да проучи капитан Бойд Бейлис.
Първоначалните сведения показваха, че Бейлис е прекрасен човек и стожер на местното общество. Редовно посещаваше църковните служби, председател бе на няколко благотворителни организации, двете му деца посещаваха скъпи частни училища. Женен бе от осемнайсет години, на съпругата си дължеше богатството и общественото си положение.
„Никога не е патрулирал по улиците — помисли си Ив. — Дори когато е бил обикновен полицай, пак се е занимавал с канцеларска работа. Бил е в администрацията, в отдел за «Веществени доказателства» — накратко, роден е за чиновник.“
Но благодарение на острия си ум Бейлис бързо се е издигнал, накрая е попаднал в отдела за „Вътрешно разследване“, където е намерил призванието си. Най-интересното бе, че и друг път е бил порицаван от началниците си, предупреждавали са го да промени стила си на работа. Обаче винаги е съумявал да се добере до истината, поради което шефовете му са предпочитали да си затварят очите за „нестандартните“ му методи. Използвал е незаконни прийоми като подслушване и тайно наблюдение, а най-любимият му похват е бил да противопостави един на друг двама полицаи. Ив се запита дали човекът, който безскрупулно унищожава кариерата на свой колега, е в състояние да го унищожи и физически.
Ала най-интересното й попадение бе, че след провала на операцията по задържането на Рикер Бейлис отново е бил порицан заради опита си да злепостави сержанта, отговарящ за веществените доказателства. Стигнал бил чак дотам, че да упражнява тормоз върху съпругата и децата на сержанта, след което го държал четири часа в помещението за разпит на „Вътрешно разследване“, без да му позволи да повика адвокат.
В данъчната служба се получило анонимно обаждане. Не било доказано, че източникът на информацията е Бейлис или човек от екипа му, но все пак била извършена данъчна проверка на сержанта. Не било установено нарушение, но набеденият полицай загубил много време и голяма сума, която е трябвало да плати на адвокат.
Ив си каза, че си заслужава да обърне по-специално внимание на Бейлис и на онеправдания сержант Мат Майерс.
Налагаше се да проникне по-дълбоко, но й липсваше техническо умение. Погледна Рурк, ала изражението му й подсказа, че не бива да прекъсва работата му. Страхуваше се да не се изложи, като не успее да проникне във файла с личната характеристика на Бейлис, затова опита друг подход.
Обади се на Уебстър и без предисловия лаконично каза:
— Разкажи ми всичко за Бейлис.
— Той е фанатик, който се представя за кръстоносец. За съжаление успя да подведе и мен. Много късно съзнах заблудата си. Обсебен е от своята мисия, но вдъхва доверие на хората — все едно е пророк, проповядващ нова религия.
Ив се облегна на стола и промърмори:
— Нима?
— Да. Замайва те със сладки приказки и преди да се усетиш, затъваш в блатото. Обаче не мога да отрека, че има страхотен нюх и е спомогнал за уволняването на много корумпирани ченгета…
— Без да подбира средствата си, нали? — прекъсна го тя.
Уебстър въздъхна и се почеса по темето:
— Вярно е… особено през последната година. Понякога методите му са ме карали да настръхвам. Сигурен съм, че притежава досиета за всички полицаи от участъка, но никога не ми е предложил да се възползвам от информацията. Често прекрачва границата на позволеното… едно време безрезервно го подкрепях.
— Какво те накара да промениш мнението си?
— Случилото се със сержант Майерс. Той отговаряше за веществените доказателства по делото срещу Рикер, които загадъчно изчезнаха. Бейлис буквално отрови живота на бедния сержант. Твърдеше, че той е подкупен от Рикер, макар да нямаше никакви доказателства. Навярно е смятал, че сержантът доброволно ще напусне, но това не се случи. Майерс беше непреклонен. Когато невинността му се доказа, го прехвърлиха в друг град, ала Бейлис не можа да преглътне унижението да бъде порицан от началника в Кулата.
— Значи Тибъл го е ударил през пръстите.
— Точно така. Малко след провала със задържането на Рикер той пусна в ход операцията с участието на Коли. Може би си въобразяваше, че ще докаже качествата си и ще блесне пред началството… Страхувам се, че не мога да ти помогна, Далас. Бейлис е непредсказуем.
— Знаеш ли дали този Майерс още работи в участъка в онзи забутан град?
— Не съм чул да е напуснал. — Уебстър изумено я изгледа: — Божичко, нима мислиш, че Бейлис е убиецът на ченгета?
— Защо не? По този начин ги отстранява от пътя си. Слушай, Уебстър, още ли искаш да се включиш в нашия екип?
— Да, искам го с цялото си сърце!
— Смятай се за приет. Ето и първата ти задача: поинтересувай се от Майерс, провери дали не е станал жертва на нещастен случай. Ако още е жив, разбери дали наскоро е посещавал нашия красив град.
Макар че отдавна беше напуснал отдел „Убийства“, Уебстър веднага схвана накъде бие Ив и кимна:
— Да, Майерс със сигурност има зъб на корумпираните си колеги. Имаш ли теория, върху която работиш?
— Имам няколко теории… ще видим какво ще излезе. Най-важното в момента е да получа разрешение за достъп до персоналните файлове на Бейлис.
— Никога няма да го получиш — измърмори той.
— Когато това стане — невъзмутимо продължи Ив, — ще ми помогнеш да пресеем информацията, съдържаща се във въпросните файлове.
Прекъсна връзката, обърна се и видя, че Рурк я наблюдава. Изражението му беше непроницаемо.
— В Бейлис ли се съмняваш? — попита я.
— Макар че се изкарва борец за справедливост, под грижовно подрязаните му нокти има кал. Каква е разликата между това нарочно да съсипваш живота на хората или да ги унищожаваш физически? — Тя сви рамене. Поръчах на Уебстър да се заеме със сержант Майерс. Ще видим какво ще излезе. Всъщност не вярвам, че Бейлис е убил двамата си колеги. Мисля, че не притежава достатъчно смелост, пък и Коли не е бил корумпиран. И все пак интуицията ми подсказва, че някак си е свързан с убийствата.
— Ако държиш, лесно ще проникна в личните му файлове.
— Не, ще поискам официално разрешение за достъп, за да имам основание после да разпитам Бейлис.
— Поискай и разрешение за проучване на досието на Върнън.
— Предвидила съм го… — започна Ив, сетне скочи на крака и възкликна: — Проследил си източника на парите!
— Точно така. Следата е много заплетена, но безпогрешно води към „Макс Рикер Ънлимитид“. Разбира се, това не е доказателство, че Рикер е давал пари на Върнън, но все пак е замесена неговата корпорация. Изглежда, бившият ми делови партньор е започнал да оглупява — промърмори Рурк. — Или е станал по- непредпазлив. Някога би ми отнело двойно повече време, за да се добера до информацията.
— Може би ти си поумнял — подхвърли Ив. Застана до Рурк, сложи ръка на рамото му и се загледа в монитора. Видя номера на банкови сметки, имена, названия на компании, които не й говореха нищо. Внезапно забеляза нещо, което я накара доволно да се усмихне.
— Виж ти! Не ме ли лъжат очите? Господин Канарди се оказва юридически представител на „Нортийст Манифакчъринг“, дъщерна компания на корпорацията на Рикер.
— Точно така.
— Ето още един изумителен факт. Канарди е разпоредил изпращането на крупна сума, която е била прехвърлена от корпорацията на „Нортайст“, а оттам в казино на междупланетната станция Вегас II,
