Сцената сякаш се разиграваше пред очите на Ив. Представяше си човека, който действа методично и търпеливо, макар да го разяжда убийствена ярост.
— Изчакал е жертвата му да се свести, после му е обяснил защо трябва да умре, с какво е заслужил да бъде подложен на унижение и изтезание. Пуснал е водата, а Бейлис е закрещял за милост, за пощада. Нивото постепенно се е покачвало, включило се е джакузито, и е разпенило горещата вода. Престъпникът е бил глух за молбите на жертвата си. Бил е невъзмутим и равнодушен. Човек трябва да остане безучастен пред лицето на смъртта, за да не обсеби тя душата му. Убиецът преспокойно е наблюдавал приближаването й.
Не е бил възбуден, нито опечален. За него това е работа, която трябва да се свърши, и то добре. Да се свърши целенасочено. Когато водата е проникнала в белите дробове на Бейлис и той вече не е помръдвал, а облещените му очи са станали неподвижни, екзекуторът му е хвърлил монетите върху трупа. Трийсетте сребърника на Юда.
Излязъл е от ваната, без да обръща внимание на водата, стичаща се от дрехите му, сложил си е обувките и е напуснал къщата. Оставил е вратата отворена, защото е искал мъртвият скоро да бъде открит, смъртта му да бъде обсъждана от колегите му. Този човек смята задачата си за изпълнена едва когато от полицията научат за смъртта на още едно ченге.
— Възхищавам се от умението ти да направиш възстановка на случилото се — промълви Рурк.
— Много е лесно.
— Едва ли. — Той се запита колко ли подобни сцени са запечатани в паметта й. Колко ли жертви и колко убийци се криеха в тъмните ъгълчета на съзнанието й.
„Човек трябва да остане безучастен пред лицето на смъртта, за да не обсеби тя душата му“ — бе казала Ив, но никога не оставаше равнодушна. Може би затова вършеше работата си безупречно, но споменът за жертвите не й даваше покой, преследваше я дори в съня й.
— Прегледай дискетите, Ив.
Този път тя се подчини. Тайната „картотека“ на Бейлис съдържаше досиета на полицейски служители, някои от които бяха много високо в йерархията.
— Поне е бил демократичен при лова на вещици. — Видя и своето име върху един диск и заяви: — Ще приберем всички като веществени доказателства. Доста работа ще падне, докато се запознаем със съдържанието им. Компютърът му още работи — изненадано отбеляза тя, седна и намръщено се втренчи в монитора.
— Вътре има диск, който според мен не е от картотеката на Бейлис — обади се Рурк.
— Пипал ли си компютъра? — Ив рязко се обърна и гневно го изгледа. — Предупредих ли те да не…
— Млъкни и провери какво е записано на диска.
Искаше й се хубаво да го насоли, но предпочиташе да изчака, докато останат насаме. Отново се обърна към компютъра и му нареди да се включи.
Екранът на монитора се обагри в сиво, появиха се думи. Нямаше звук, само бели букви на сив фон.
ЛЕЙТЕНАНТ ДАЛАС, ОБРЪЩАМ СЕ КЪМ ТЕБ, ТЪЙ КАТО ТИ РЪКОВОДИШ РАЗСЛЕДВАНЕТО НА УБИЙСТВАТА НА КОЛИ, НА МИЛС, А СЕГА И НА БЕЙЛИС.
ГОРЧИВО СЪЖАЛЯВАМ ЗА СМЪРТТА НА ДЕТЕКТИВ ТАДЖ КОЛИ. БЯХ ПОДВЕДЕН ОТ ЧОВЕКА, КОГОТО СЛЕД МАЛКО ЩЕ ЕКЗЕКУТИРАМ ЗАРАДИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА МУ. ТОЙ ОПОЗОРИ ПОЛИЦЕЙСКАТА ЗНАЧКА В СТРЕМЕЖА СИ ДА ПОЛУЧИ ПОВЕЧЕ ВЛАСТ. СМЯТАМ, ЧЕ И ТОЙ Е НАРУШИЛ КЛЕТВАТА ЗА ВЯРНОСТ, КАКТО МИЛС, КОЙТО СТАНА ПРЕДАТЕЛ ЗАРАДИ ПАРИ.
НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ СИ СЪГЛАСНА С МЕН. ЗАКЛЕЛ СЪМ СЕ ДА ПРАВЯ ОНОВА, КОЕТО ИЗВЪРШИХ ДОСЕГА И ЩЕ ПРОДЪЛЖА ДА НАВЪРШВАМ.
НАПРАВИХ СИ ТРУДА ДА ПРОЧЕТА ДОСИЕТО ТИ, СЪСТАВЕНО ОТ БЕЙЛИС. АКО ОБВИНЕНИЯТА МУ ОТГОВАРЯТ НА ИСТИНАТА, ТИ СИ ОПОЗОРИЛА НАШАТА ПРОФЕСИЯ.
НЕ ЖЕЛАЯ ДА СЕ ДОВЕРЯВАМ НА ЕДИН ЛЪЖЕЦ, НА ЕДИН ИЗВРАТЕН И ЖАДЕН ЗА ВЛАСТ ПОЛИЦАЙ, НО НЕ МОГА ДА СИ ПОЗВОЛЯ ДА ПРЕНЕБРЕГНА ТВЪРДЕНИЯТА МУ.
ИМАШ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ СЕДЕМДЕСЕТ И ДВА ЧАСА, ЗА ДА ДОКАЖЕШ НЕВИННОСТТА СИ. АКО СИ ЗАМЕСЕНА В ИГРИТЕ НА МАКС РИКЕР ЧРЕЗ СЪПРУГА СИ, ЩЕ УМРЕШ. АКО ОБВИНЕНИЯТА СА СКАЛЪПЕНИ И ТИ НАИСТИНА СИ СПОСОБНА, КАКТО СЕ ГОВОРИ, ЩЕ НАМЕРИШ НАЧИН ДА РАЗБИЕШ ПРЕСТЪПНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РИКЕР В ОПРЕДЕЛЕНИЯ СРОК. ЩЕ ТРЯБВА ДА НАПРЕГНЕШ ВСИЧКИТЕ СИ СИЛИ, ДА ИЗПОЛЗВАШ ВСИЧКИТЕ СИ УМЕНИЯ. ТЪЙ КАТО СЕ СТРЕМЯ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ, ИМАШ ДУМАТА МИ, ЧЕ ПРЕЗ ТЕЗИ ТРИ ДЕНОНОЩИЯ НЯМА ДА ПОСЕГНА НИТО НА ТЕБ, НИТО НА ДРУГИГО.
УНИЩОЖИ МАКС РИКЕР, ЛЕЙТЕНАНТ, ИЛИ АЗ ЩЕ УНИЩОЖА ТЕБ.
Осемнайсета глава
Ив направи няколко разпечатки на посланието, прибра диска в пликчето за веществени доказателства и нареди на Фийни да вземе компютъра и да извлече информацията, съдържаща се в твърдия диск. Знаеше обаче, че убиецът е оставил само посланието до нея.
Рикер беше в нейния списък на заподозрените и тя възнамеряваше да го вкара в затвора, но сега не беше моментът да се занимава с него. Той със сигурност имаше пръст в убийствата, но не ги беше извършил.
Тя преследваше полицай ренегат и не се страхуваше да се изправи срещу него. Но нямаше да му позволи да я отклони от целта. Възнамеряваше стъпка по стъпка да стигне до истината.
Изтормози метачите да побързат, обади се в лабораторията и настоя спешно да обработят пробите, които им беше изпратила. Готова беше да работи денонощно, за да приключи разследването. Хората от екипа й действаха със същата всеотдайност.
Рурк също беше затрупан с работа, макар и от съвсем друго естествено. Реши да не губи време, като я разпита за намеренията й. Не възнамеряваше да влиза в спор с нея и да я моли да бъде предпазлива и да не се излага на опасност.
Остави я във вилата и сам отпътува обратно за Ню Йорк. Бързаше да осъществи плановете си.
Спря колата пред „Чистилището“, набра кода за отключване на вратата. Влезе в залата и се огледа. Счупените мебели бяха изнесени, подът вече не беше осеян с парчета стъкло, основният ремонт вече беше започнал. Скоро клубът отново щеше да се превърне в предишното убежище на греха и порока.
Светлината от лампите се отразяваше от пода, застлан със сребристи квадратни плочки. По нареждане на Рурк новите огледала зад бара бяха тъмносини. Създаваше се впечатление за странен извънземен свят… или по-точно подземен, каквато бе и целта на Рурк.
Той мина зад бара. Тъкмо когато наливаше бренди в две чаши, по витата стълба слезе Ру Маклийн и усмихнато промълви:
— Радвам се да те видя. Навярно ти е направило впечатление, че работата върви бързо.
— Клубът ще бъде отворен след три денонощия.
— Какво? — Тя взе чашата, която Рурк плъзна по плота, и смаяно го изгледа. — Мисля, че е невъзможно…
— Остави на мен. Сега с теб ще изготвим плана, ще се работи непрекъснато и на смени. Утре сутринта ще уведомиш персонала. Клубът ще отвори врати в петък вечерта, и то с грандиозно празненство. — Той отпи от чашата си, без да откъсва поглед от управителката на „Чистилището“.
— Разбира се… както кажеш… ти си шефът.
— Точно така. — Рурк извади табакерата си, запали цигара и попита: — С какво те заплаши той?
За миг в очите й проблесна паника, сетне тя озадачено попита:
— Какво? Не те разбирам…
— Използвал е клуба, за да върши мръсния си бизнес. Хората му, които са идвали тук, са дребни риби, които са сключвали маловажни сделки. Но той е имал повод доволно да потрива ръце в своята крепост и да си мисли, че е хвърлил моите камъни по моята глава. След време обаче ще стане нехаен… а може би вече е проявил типичната си небрежност, която го прави много опасен противник. Вероятно полицаят, който
