— С удоволствие, падам си по хубави коли.
Ив изключи помпата, изтласкваща вода във ваната, включи записващото устройство и задиктува:
— Жертвата е мъж от бялата раса. Удостоверявам самоличността му — Бойд Бейлис, четирийсет и осем годишен, капитан от нюйоркската полиция. Предполагаема причина за смъртта — удавяне. На лявата китка се вижда дълбок разрез. — Сложи очила, каквито използваха микрохирурзите, огледа раната и добави: — Не се забелязват други наранявания, свидетелстващи, че Бойд е оказал съпротива. — Свали очилата и продължи да диктува: — Жертвата носи златна венчална халка и златен ръчен часовник. Тялото е прикрепено към ваната с помощта на лейкопласт.
Когато водата се източи, Ив се обърна към шерифа:
— Искам да огледам трупа. Ти ще записваш.
— Предпочитам да съм провинциален шериф, отколкото ченге в отдел „Убийства“ — отбеляза Рийс и прикрепи записващото устройство към яката на ризата си.
Ив влезе във ваната. Представяше си как е било извършено убийството. Бейлис сигурно е бил в безсъзнание, когато са го донесли тук, иначе не би позволил да го удавят, без да окаже съпротива. Наведе се и започна да разлепва лейкопласта:
— Използвана е самозалепваща лента, с каквато се пакетират кашони. Лепилото не се разтваря във вода. Престъпникът си е служил с обикновена или с градинарска ножица. Действал е методично, не се е страхувал, че някой ще го изненада.
Тя внимателно отлепи лейкопласта от влажната вана и го прибра в плик за веществени доказателства. Сетне повдигна главата на мъртвеца, но на тила липсваше подутина от удар.
„Мръсникът е зашеметил жертвата с електрошокова палка — помисли си. — Нищо чудно да е използвал служебното оръжие, което са му дали от полицията.“
Продължи да отлепва лейкопласта, като грижливо прибираше лентите в плика.
Рурк я наблюдаваше отстрани. Тя работеше бързо, очите й бяха безизразни, сякаш се опитваше да пренебрегне чувствата си и да съсредоточи цялото си внимание върху работата. Възхити се от смелостта й, която тя не осъзнаваше. Искаше се много кураж да застанеш лице срещу лице със смъртта и неуморно да се трудиш за залавянето на престъпника… особено когато отмъщаваш заради човек, който е бил твой враг.
— Подай ми очилата — промълви Ив и Рурк побърза да се подчини.
Тя клекна и разгледа охлузванията по кожата, предизвикани от усилията на Бейлис да се освободи от лейкопласта. Предположението й се потвърждаваше — Бейлис е наблюдавал как водата във ваната се покачва, крещял е, молил е за пощада. И още нещо бе сигурно — че е познавал убиеца си и е викал името му.
Внимателно го обърна по корем, сякаш той беше жив човек, на когото може да причини болка. На гърба и на задните му части имаше едва забележими ожулвания от притискането до ваната. На бедрото му беше татуирана полицейска значка, точно копие на окървавената значка на пода на банята.
— Полицай до мозъка на костите си — промърмори тя. — Или поне се е мислил за такъв. Едва ли си е представял, че ще умре по този начин — гол и безпомощен. — Въздъхна и събра сребърните монети. — Точно трийсет са — добави, преди да ги пусне в пликчето, което Рурк й подаде. — Престъпникът убива жертвите си по различен начин, но не променя символиката… Кръвта още не е започнала да се съсирва, което означава, че не е изминало много време от настъпването на смъртта. Ако бяхме дошли по-рано, може би щяхме да заловим убиеца на местопрестъплението… Подай ми уреда за определяне на точния час на смъртта.
— Лейтенант — обади се Рурк, — струва ми се, че твоите хора пристигнаха.
— Така ли? — Ив протегна ръка и той й подаде уреда. По стълбището вече отекваха стъпки, чуваха се приглушени гласове. — Почти привърших. Умрял е само преди час! — възкликна, като разчете показанията на устройството. — Да му се не види, изпуснахме го за малко!
В този момент Пийбоди влезе в помещението и тя побърза да й нареди:
— Включи записващото си устройство. Организирай транспортирането на трупа до моргата. Метачите да започнат работата си. Повика ли някого от компютърния отдел?
— Фийни и Макнаб са в другата кола. Ще пристигнат всеки момент.
— Щом дойдат, незабавно да се заемат с наблюдаващите камери и с видеотелефоните. Благодаря за съдействието, шерифе. — Тя протегна ръка за записващото устройство, което му беше поверила, и добави: — Това е сътрудничката ми, полицай Пийбоди. Тя ще поеме огледа на местопрестъплението, ако не възразявате.
— Нямам нищо против.
— Ще претърся къщата. Необходими са ми дискетите, които Бейлис е донесъл.
— Кабинетът е на първия етаж — намеси се Рурк. — Ще ти го покажа.
Тонът му подсказа на Ив, че е за предпочитане при огледа на кабинета да не присъстват сътрудниците й. Тя потисна раздразнението си, задето си е позволил сам да разгледа къщата, и се обърна към Рийс:
— Ако обичаш, провери какво са научили твоите хора, които са разпитали съседите. Възможно ли е да се свържеш с патрулните коли? Може би някой е забелязал непознат автомобил в околността.
— Добре, лейтенант. Ако не възразяваш, ще се свържа с тях отвън. Имам нужда от чист въздух.
— Благодаря. — Двамата с Рурк излязоха от банята и изчакаха да се разминат с полицаите, които се изкачваха по стълбището. Щом останаха сами, Ив гневно възкликна: — Как ти хрумна сам да обикаляш из къщата? Известно ли ти е, че цивилни не трябва да присъстват на местопрестъплението?
— Нали ме беше назначила за временен помощник — парира я той. — Мислех, че няма да имаш нищо против. Между другото, всички врати и прозорци бяха затворени. Алармената система е свръхмодерна — произведена от една моя компания. Престъпникът я е изключил, което означава, че е знаел кода. Открих и помещението с мониторите за наблюдателните камери, Фийни сигурно ще потвърди, че убиецът е обезвредил и системата за сигурност. Няма да откриете записи на случилото се вътре и вън от къщата след седем часа вечерта.
— Добра работа.
— Кого хвалиш — мен или престъпника?
— Ха-ха, много си духовит. Този човек има стоманени нерви. Не изпада в паника, не бърза, заличава следите си, въпреки че е обзет от ярост и от жажда за мъст. Сигурно е отличен полицай.
Влязоха в просторния кабинет. През остъклената стена се разкриваше величествен изглед към океана, който бучеше в мрака.
Ив веднага забеляза преобърнатата чаша върху бюрото. Течността беше образувала локвичка върху никелираната повърхност. На пода бяха разхвърляни дискове и мъжки дрехи. Ив забеляза, че това бе костюмът, който Бейлис носеше на съвещанието при началника на полицията.
— Влязъл е през страничната врата откъм терасата — замислено каза тя. — Бейлис тъкмо си е приготвил напитка. — Взе чашата и я подуши. — Мирише на уиски… После се е заловил да преглежда информацията, записана на дискетите. Чул е подозрителен шум, вдигнал е поглед и е видял човека на прага. Скочил е на крака и е разлял напитката си. Може би дори е имал време да извика името на нападателя, после онзи го е зашеметил с електрошоковата палка. — Тя се разходи из кабинета, заобиколи бюрото и продължи да говори: — Убиецът го е съблякъл още тук. Действал е според грижливо подготвен план. Навярно е идвал във вилата и преди и е знаел къде се намира наблюдаващата камера. Излязъл е, изключил е камерата, взел е дисковете с инкриминиращите го записи. Дали е донесъл лейкопласта със себе си?
Заотваря чекмеджета и шкафове и внезапно възкликна:
— Ето запечатана ролка от същата залепваща лента. Открил е каквото му е трябвало в кабинета на Бейлис. Изхвърлил е остатъка от лентата и ножицата, която е използвал. Няма да ги намерим…
— Лейтенант — прекъсна я Рурк, — прегледай дискетите.
— Ще стигна и до тях… После е занесъл Бейлис на горния етаж. По тялото на мъртвия не забелязах охлузвания от влачене, което говори, че престъпникът е много силен и го е носил на ръце. Поставил го е във ваната и го е „облепил“ с лейкопласта. Докато се е занимавал с това, е свалил обувките, но не и дрехите си — повърхността на ваната не е издраскана, а отвън има локви, навярно водата се е стичала от панталона му.
