Ритуал в смъртта

Оплакала ви се е от моите методи на обучение. — Селина изрече последните думи като констатация, но замълча, сякаш очакваше отговор.

— Съобщи ми, че е била дрогирана, подложена на сексуално насилие и че е станала свидетелка на брутално убийство.

Селина се изкикоти или по-скоро измърка като котка.

— Ах, какво развинтено въображение е имала малката Алис! Жалко, че не успя да го използва, за да разшири мирогледа си. А вие притежавате ли богато въображение, лейтенант Далас? — Селина едва забележимо махна с ръка и в облицованата с мрамор камина лумнаха пламъци.

Пийбоди стреснато подскочи и не успя да сдържи вика си, ала Селина и Ив не й обърнаха внимание. Продължаваха да се взират една в друга. Първа наруши мълчанието домакинята, като иронично попита:

— Мога ли да ви наричам Ив?

— Не. Обръщайте се към мен с „лейтенант“. Не мислите ли, че е прекалено горещо, за да се пали камината? Доколкото ми е известно, подобни фокуси се правят вечер, за забавление на гостите.

— Обичам топлината на камината… Имате железни нерви, лейтенант.

— Имам и една слабост — не понасям мошениците, наркопласьорите и убийците на деца.

— Нима ме обвинявате във всичко това? — Селина забарабани с пръсти по облегалката на канапето, очевидно притеснена от мълчанието на Ив. — Докажете го.

— Ще го докажа. Къде бяхте снощи между един и три?

— Тук, в ритуалното помещение, заедно с Олбан и един млад послушник, когото наричаме Лобар. Участвахме в сексуална церемония, която продължи от полунощ до ранни зори. Лобар е млад и… много жизнен.

— Искам да разговарям с двамата.

— Ще откриете Лобар всяка вечер между осем и единайсет в нашия клуб. Колкото до Олбан, той прекарва нощите тук или в клуба. Боя се, че си губите времето, лейтенант, освен ако не вярвате в магии. Съгласете се, че е невъзможно да съм била тук и да съм се чукала с двама привлекателни мъже и същевременно да съм причинила смъртта на горката Алис.

— Нима се мислите за магьосница? — Ив насмешливо погледна към огъня в камината. — Убедена съм, че това е само оптическа измама. Спокойно можете да получите лиценз за улична фокусница. Гарантирам ви, че ще изкарвате добри пари.

Селина се приведе и мускулите й под прилепналата й рокля заиграха. Очите й горяха като огъня.

— Аз съм главната жрица на Господаря на мрака. Нашите привърженици са хиляди. Надарена съм с власт, която може да ви накара да се разтреперите.

— Не съм от страхливите, госпожо Крос — заяви Ив и доволно си помисли: „О, нашата домакиня си показа рогата. Господи, колко е честолюбива! Май улучих слабото й място“. — Този път нямате работа с наивна осемнайсетгодишна девойка или с дядо й, когото сте изплашили до смърт. Мога ли да знам кой от хилядите ви привърженици снощи се е обадил на Алис и й е пуснал запис на заплашително заклинание?

— Нямам представа за какво говорите. Боя се, че започвате да ме отегчавате.

— Черното перо върху перваза на прозореца е подсилило ужаса на Алис. Едва ли е забелязала, че е изкуствено. Падате ли си по домашни любимци-дроиди, госпожо Крос?

Селина бавно вдигна ръка и приглади дългата си коса, сетне промълви:

— Изобщо не обичам… домашните животни.

— Нима? Нито дори гарвани и черни котки?

— Не, въпреки легендата, че те са задължителни „атрибути“ за всички магьосници.

— Алис вярваше, че можете да се превъплъщавате в различни същества — каза Ив, взирайки се в лицето на Селина, която се усмихна. — Ще ни демонстрирате ли тази ваша способност?

Чернокосата жена отново забарабани с пръсти по гърба на креслото. Думите на Ив дълбоко я бяха засегнали, сякаш й бе зашлевила плесница.

— Нямам никакво намерение да устройвам представление, за да ви забавлявам. Не съм длъжна да слушам обиди от една тесногръда глупачка.

— Нима ви обидих? Навярно сте искала да позабавлявате Алис като сте я заплашвали по видеотелефона. Целта ви е била да я накарате да изпитва страх и несигурност дори в собствения си дом. Но защо? Нима е представлявала толкова сериозна заплаха за вас?

— За мен Алис е само свидетелство за моя провал.

— Видели са ви да продавате наркотици на Франк Воджински.

Внезапната смяна на темата, накара Селина да премигне от изненада. Устните й се извиха в усмивка, но очите й останаха сериозни.

— Ако имахте доказателства затова, сега нямаше да разговаряме тук, а в полицията. Занимавам се с билколечение, за което имам разрешително, и често продавам напълно безобидни лекове и мазила.

— Тук ли отглеждате билките?

— Да. Освен това сама приготвям лекарствата.

— Ще ми покажете ли градината и лабораторията си?

— С удоволствие, стига да имате разрешително за обиск. Ала и двете отлично знаем, че нямате никакви доказателства, за да издействате въпросното разрешително.

— Права сте. Сега разбирам защо Франк е решил да действа на своя глава. — Ив стана и промълви: — Знаела сте, че той е по следите ви, но не сте предполагала, че може да проникне в дома ви. Изглежда, не сте видели това в кристалната топка. — Забеляза, че Селина започна да се задъхва от ярост и добави: — Питам се как ще реагирате на новината, че Франк е влизал в дома ви и че е описал всичко, което е открил тук.

— Нямате никакви доказателства! — повторно извика Селина и скочи на крака. — Франк Воджински беше само един застаряващ глупак. Разбрах, че е ченге още първия път, когато се опита да ме проследи. Изобщо не е стъпвал в дома ми. Не ви е казал нищо, докато е бил жив, а сега е замлъкнал завинаги.

— Така ли мислите? Госпожо Крос, нима не вярвате, че мъртвите могат да говорят?

— А пък вие си въобразявате, че ще се хвана на глупавия ви блъф. — Чернокосата жена се опита да се овладее.

Пищната й гръд изпъваше роклята й при всяко вдишване и издишване. — Алис беше малка глупачка, която си въобразяваше, че може да се позабавлява с тъмните сили, сетне да се върне към абсурдната бяла магия и в обятията на тесногръдите си родители. Тя заплати за невежеството си и за малодушието си. Но не загина от моята ръка. Нямам какво повече да ви кажа.

— Засега това е достатъчно. Да тръгваме. Пийбоди. — Отправи се към вратата и престорено небрежно отбеляза: — Огънят ви догаря, госпожо Крос. Скоро на мястото му ще остане само купчина пепел.

Селина не помръдна от мястото си. Неудържимо трепереше от гняв. Когато външната врата се затвори и охранителната система се включи, тя сви ръце в юмруци и изкрещя в изблик на ярост.

Тайната врата в стената се плъзна встрани и в стаята пристъпи висок мъж със златиста кожа и руси коси. Беше гол под широката черна роба, пристегната около кръста му със сребърен шнур. Мускулестите му гърди проблясваха като намазани с благовонно масло. Над сърцето му беше татуиран козел.

— Олбан! — Селина изтича към него и се хвърли на шията му.

— Успокой се, моя любов. — Гласът му беше плътен и мелодичен. На ръката, с която милваше Селин, носеше масивен сребърен пръстен с гравиран пентаграм. — Не бива да разстройваш душевното си равновесие.

— Майната му на равновесието! — Селина се разрида и заудря с юмруци по гърдите му като капризно дете, изпаднало в истерия. — Мразя я! Ненавиждам я! Тя трябва да бъде наказана!

Мъжът въздъхна и я остави да крачи из стаята и да хвърля на пода всичко, което й попаднеше под ръка. Знаеше, че гневът й ще премине по-бързо, ако не се намесва.

— Искам я мъртва, Олбан! Мъртва, чуваш ли! Искам да бъде подложена на неописуеми мъчения и да моли за пощада, докато се гърчи от болка и кръвта й изтича. Тя ме обиди. Предизвика ме. Още малко оставаше да ми се изсмее в лицето.

— Тази жена е неверница, Селина. Никога няма да получи прозрение.

Изтощена от гневния си пристъп, чернокосата се отпусна на канапето и прошепна: